„Басни“ са подбрани и преведени от двама класици на българското поетическо слово – Атанас Далчев и Александър Муратов.

Вдъхновен от гръко-латинската разказваческа традиция, от индийската култура и от френското народно творчество, Лафонтен създава едни от най-добрите образци на баснята в световната литература.

По елегантен начин и в алегоричен стил, с тънък хумор и ирония или с привкус на сатира той разкрива мъдрите си прозрения за слабостите на човешката природа и за нравите на своята епоха.

За автора

Жан дьо Лафонтен (1621-1695) е сред най-популярните баснописци в световната литература. През 1684 г. става член на Френската академия.

Известно време се интересува от философия, а през последните години от живота си се обръща към религията. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“.

Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, но Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност.

Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност.

Започнал с разработка на басни от Езоп, Федър и други древни писатели, френският баснописец постепенно излиза от кръга на техните теми, все повече и повече се опира на своите лични наблюдения върху обществото и природата и прави от баснята един извънредно богат и гъвкав жанр, способен да изрази действителността в нейното многообразие и същевременно да предаде най-интимния трепет на душата.

В лицето на Жан дьо Лафонтен с право сочат големия лирик на епохата. Пленителни са и неговите Басни за деца, осмиващи порочни нрави като лицемерието, ласкателството, егоизма, малодушието, горделивостта.

Коментирай >