Много неща могат да се научат от човешките кости, открити при археологически разкопки, те „разказват“ как са живели хората в миналото, историята на света, каза за БТА доц. Виктория Русева от секция „Антропология и анатомия“ към БАН. 

Всяка дейност, която човек извършва, оставя белези по тялото му и съответно по костите му, обясни Русева. По думите ѝ така учените получават данни за заболяванията в древността, как са се разпространявали, каква е била продължителността на живота в древните човешки популации.

Според Русева средната продължителност на живота в миналото е била 40 години. Имало е висока смъртност особено при новородените и при родилките. Най-рисковите периоди за човека са били най-ранното детство и младостта. След това хората са имали шанса да доживеят и до повече от 40 години, макар че са били далеч от съвременната продължителност на човешкия живот.

Костите разкриват качеството на живота на хората

Костите разкриват качеството на живота на хората, допълни Русева. По думите ѝ, тъй като медицината е била доста примитивна, много заболявания са водели до инвалидизация. И това е валидно за всички археологически периоди, не само за праисторията, уточни експертът. Тя допълни, че до инвалидност се е стигало дори при счупвания на ръце или крака. Ако са под колянната или лакътната става, пострадалият ги е преодолявал без много сериозни последици. Фрактури, които днес се лекуват по хирургичен път обаче, са водели до много тежки усложнения и до инвалидизация.

Тайните на ДНК

Един от акцентите в работата на учените в момента са изследванията на ДНК. Проблемът е, че генетичният материал, който се извлича, е много фрагментиран, посочи Русева. Тя уточни, че изследванията са в две посоки. Едната е търсене на родствени връзки при най-големите древни популации. Другата посока в работата на учените е търсенето на патогенна ДНК, развитието ѝ в периодите на човешката история и адаптацията към нея.

Тези изследвания се реализират по големи международни проекти, защото са много скъпи, обясни Русева. По думите ѝ България не е водеща страна, но участва, защото нашите учени разполагат с много материали. Експертът допълни, че се правят ДНК изследвания на намерените кости във Варненския некропол, както и на други останки от праисторията, желязната епоха, Средновековието. На въпрос дали може да се възстанови лице по намерен череп, Русева отговори, че е възможно, но е изключително трудоемко. Проблем е и това, че откритите цели черепи са много малко.

Защо се променя ръстът на хората през вековете?

Учените все още не са дали категоричен отговор на въпроса защо се променя ръстът на хората през вековете. Предполагаше се, че има епохални промени на човека изобщо като вид, обясни Русева и уточни, че сега по костен материал се установява, че има периоди, през които ръстът се увеличава и такива, в които намалява. Върху височината влияят много фактори, каза още експертът. Според нея увеличаване на ръста има, когато се стигне до размесването на големи групи от хора. Когато има капсулованост на популациите по райони, височината намалява. Освен това ръстът зависи и от храненето, като популациите, които приемат повече животински белтъци, са по-високи.