На 7 септември Църквата отбелязва Предпразненство на Рождество Богородично. На следващия ден се празнува раждането на Пресвета Богородица. На 7 септември почитаме и няколко светци – св. мъченик Созонт, светите апостоли Евод и Онисифор от Седемдесетте апостоли и св. мъченик Евпсихий от Кападокия.

Свети мъченик Созонт

Св. мъченик Созонт живял през трети век. Родил се в Ликаония, област Мала Азия. Той бил овчар. От ранни години се проявявал като ревностен християнин. Денем и нощем се упражнявал в Божия закон, на който поучавал и своите другари.

Божият промисъл отсъдил Созонт да засвидетелства тържествено своята преданост на Евангелието. Той живял в тежко за Църквата време, когато жестокият император Диоклетиан подигнал кърваво гонение срещу изповедниците на Спасителя.

При царуването на този император Киликийският управител Максим устроил в град Помпеопол тържествен празник в чест на някакъв златен идол. Били принесени много жертви на идола.

Созонт чул за това езическо идолослужение и дошъл в тоя град. Пламнал от ревност по чистата и свята вяра, без да го види някой, той влязъл тайно в идолското капище, отчупил едната ръка на идола, раздробил я на части и я раздал на бедните хора. Езичниците узнали за това и се разгневили страшно. Градските власти започнали да търсят виновния.

За да не пострада невинен човек, Созонт се явил пред управителя на града, признал че е причина за тоя смут, и мъжествено изповядал вярата си в единия истински Бог. Подложен бил на ужасни мъчения, при които предал душата си на Бога. Това станало 288 година. На следващата нощ вярващите взели тялото му и го погребали с почести.

При гроба на светия мъченик се извършвали много изцерявания.  

Светите апостоли Евод и Онисифор

Свети Евод, един от седемдесетте апостоли, бил първият, след свети апостол Петър, епископ на Антиохия Велика (Антиохия Сирийска, бел.ред.). Той бил също така и велик проповедник на словото Божие.

Свети Евод написал за Пресветата Дева, че тя родила Спасителя на света, когато била на петнадесет години от рождението си.

Освен това свети Евод оставил и много други полезни съчинения, но всички те се загубили в многобедствените времена, когато Църквата Божия била подхвърляна на гонения и поради това не са дошли до наши дни. Сега е известна само една негова книга, под названието "Светило", за която, впрочем, съществува указание само у древния историк Никифор.

За самия свети Евод има известие в римските мартирологии, където се казва, че той е пролял кръвта си за Христа и е приел мъченическа смърт.

Свети Онисифор също принадлежал към лика на седемдесетте апостоли. За него говори апостол Павел в посланието си до Тимотей.

Свети Онисифор бил епископ в Колофон и в Киринея и пострадал за вярата, като приел мъченическа смърт. За неговото мъченичество свидетелстват мъченическите актове, в които се съобщава, че след много мъчения свети Онисифор бил разкъсан от диви коне и така, заедно с Евод, той се преселил в небесните селения, в сонма на Божиите изповедници.

Свети мъченик Евпсихий

Свети Евпсихий се родил и получил възпитанието си в Кесария Кападокийска. По времето на царуването на император Адриан срещу него бил направен донос, че не почита езическите богове, а почита Христа. Вследствие на това светият бил заловен от управителя на Кападокия и подложен на изтезания. След мъченията хвърлили свети Евпсихий, едва жив, в тъмницата. Той се обърнал с усърдна молитва към Господа и докато още се молел, се явил ангел, който с докосването си изцелил раните му.

Скоро след това свети Евпсихий бил пуснат от тъмницата на свобода. А неговото освобождаване станало според Божието произволение - за да не попадне богатството, което светият притежавал, в ръцете на нечестиви човеци, а да бъде раздадено на бедните. И действително свети Евпсихий раздал всичкото си богатство, събрано още от неговите прадеди, на нищите и бедните. Известна част дал и на своите врагове, които го били оклеветили и по този начин, като свои благодетели, почел с дарове виновниците за своите страдания.

По-късно, когато Кесария била управлявана от княз Саприкий, свети Евпсихий отново бил заловен. Повесили го на дърво и дълго време го стъргали с железни остриета, след което той приел мъченическа смърт, като бил посечен с меч. Разказват, че от раните на тялото му вместо кръв изтекло мляко и вода.  

Коментирай »