Паник атаки, страх от заспиване, нарушена сексуална изява: Неподозираните постковид симптоми, разкрити от психолог Някои пациенти, прекарали коронавируса, развиват страх от лекари, страх от повторно заразяване, стига се до стрес на работното място и дори до еректилна дисфункция
Някои пациенти, прекарали коронавируса, развиват страх от лекари, страх от повторно заразяване, стига се до стрес на работното място и дори до еректилна дисфункция
Младен Владимиров, източник: "Ти решаваш"/БЧК
Много от пациентите, преболедували COVID-19, развиват постковид симптоми. Освен тези, за които се говори усилено, съществуват и психологични последици за част от хората. Някои пациенти развиват страх от лекари, панически атаки и дори нарушена сексуална изява. Психологът Младен Владимиров разказва подробно за тези симптоми, методите за предпазване от коронавируса, ефективността на маските и нуждата от четвърта ваксина.
„При лечението на COVID-19 се говори за соматичните и физиологични реакции, последици и ефекти. Тук обаче има и психологическа страна. Вследствие на затрудненото дишане и усещането за задушаване някои пациенти отключват т.нар. панически атаки и споделят, че се страхуват, че ще умрат или припаднат на публично място, като това им се случва доста време, след като са били напълно излекувани от болестта", споделя Владимиров. По думите му някои пациенти се страхуват да заспят и имат проблеми с количеството и качеството на съня. "Вероятно защото подсъзнателно приемат заспиването като символична смърт. Това се наблюдава при пациенти, които са били хоспитализирани". Психологът посочва и друг страничен ефект, който се наблюдава при някои пациенти, но не се споделя - еректилната дисфункция и/или влошената сексуална изява след прекаран COVID-19. Такива последици са споделяли пациенти в млада възраст. "Една също негативна последица е повишеният страх от повторно разболяване, който може да се превърне в основа на организационни конфликти на работното място, например когато колега кашля често и/или не си дезинфекцира работното място и ръцете", споделя Владимиров. "Също така негативна последица е т.нар. „ятрофобия“ (страх от лекари и медицински заведения) в резултат на прекаран COVID-19, поради която пациенти срещат страх да посетят лекар или зъболекар за рутинни медицински прегледи или манипулации", посочва психологът.
По думите му ваксините не са панацея и пациентите, които имат поставена ваксина, също могат да се разболеят, но ваксините помагат по-леко да протече болестта и да се ограничат негативните странични ефекти. „Съществуват две групи лица, които вероятно не биха си сложили ваксина. Първата е защото нямат доверие, вярват на фалшиви новини и/или очакват повече научни доказателства за ефективността им и страничните ефекти. Другите са хората, които вече имат поставена една или няколко дози и мислят, че вече имат създаден необходим имунитет. За съжаление, ваксините срещу SARS-CoV-2 не са типични ваксини като тези, които познаваме от досегашния си ваканционен календар и при които с поставянето на ваксина, тя остава за цял живот. Необходимо е да се поставят ваксини преди началото на новата вълна, така както се поставят противогрипните ваксини в началото на есента. Трябва да се отбележи също, че последните варианти – Омикрон и Делта – показаха мутации и по-бързо разпространение, което налага и поставянето на поредна доза в отговор на тази мутация“, споделя Младен Владимиров. Именно затова е изключително важно да се изясни кои са силно уязвимите групи и за кого е препоръчителна четвъртата доза. От две години насам отговорът според експертите е ясен – това са хората, при които е налице затлъстяване, високо кръвно налягане, диабет, всички болести, свързани с белите дробове и дихателните пътища, със сърцето, нервната система, слаб имунитет и т.н. Психологът е категоричен – след ваксинацията е възможно да се забележат странични ефекти, но всички те отшумяват в рамките на 2 дни и ваксинацията не представлява опасност за живота.
Психологът разкрива още: „Маските са една от най-ефективните мерки, която се доказа във времето. Важно е обаче какъв е изборът на маска и колко често се сменя тя. Препоръчително е да се ползват маски от висок клас, от вида KN95, а традиционните сини маски, познати от хирургиите, е добре да бъдат ползвани за по-кратко време. За столичани е препоръчително да носят маска и през зимния период, когато въздухът е по-замърсен от газове и фини прахови частици”, допълва още психологът.
Младен Владимиров е сертифициран кризисен психолог, с близо 15 години консултативна практика. През последните две години работи с клиенти с постковид симптоми – бърнаут (професионално прегряване), панически атаки (мощни пристъпи на тревожност), ятрофобия (силен страх от болници), агорафобия (страх от напускане на дома и преминаването през обществени места) и др. Участвал е като водещ в дискусии и форуми, свързани с повишаване на информираността за ползите от ваксините и имунизацията срещу COVID-19. Интервюто му е част от инициативата „Ти решаваш“ на БЧК.
Коментирай »