Повечето хора оздравяват напълно от COVID-19 в рамките на дни или седмици. Около 20% (или всеки пети от преболедувалите) обаче продължават да имат оплаквания седмици или месеци след инфектирането си със SARS-CoV-2 или съобщават за нови или възвръщащи се симптоми след оздравяване от епизод на остър COVID-19. Това съобщават от Министерството на здравеопазването.

Като пост-COVID състояние или дълъг COVID се дефинира широк диапазон от оплаквания/симптоми, продължаващи седмици и дори месеци след първоначалното инфектиране с коронавируса или новопоявили се симптоми, които не могат да бъдат обяснени с алтернативна диагноза. Дори пациенти, прекарали асимптоматична инфекция със SARS-CoV-2 или леко протичащо заболяване, развиват постковид състояния, уточняват още от министерството.

В някои държави разграничават дълъг COVID от пост-COVID, като в Германия например под дълъг COVID се има предвид състояние, при което оплакванията/симптомите продължават четири и повече седмици след инфектирането. За постковид – когато симптомите или здравословните нарушения продължават повече от 12 седмици или са налице новопоявили се симптоми, които не могат да бъдат асоциирани с друго освен с COVID-19. И в двата случая хората съобщават за продължаващи във времето оплаквания и усложнения.

Пациентите с тежко протичане на COVID-19 са особено склонни да страдат от усложнения на различни органи и системи – следствие от прекараното заболяване (например при не малък брой хора образните изследвания показват изменения в белите дробове месеци след боледуването, като успоредно с това продължават оплакванията от задух, кашлица и др.). В научната литература се съобщава и за случаи на промяна в месечния цикъл на жените, хормонален дисбаланс, косопад, замайване, повръщане и др.

На този етап науката все още не е категорична какви са причините за тези дългосрочни последици от заболяването, съобщават от Здравното министерство. И посочват възможни причини:

• Слаба или липсваща защита срещу вируса от страна на имунната система и продължаващо възпаление на орган/и и/или системи;
• Персистираща инфекция със SARS-CoV-2;
• Вирус-индуцирана автоимунна реакция;
• Променен микробиом;
• Физически последици и психически стрес, следствие от тежко преболедуване, съпътствано или не от хоспитализация и интензивно лечение;
• Обостряне на вече съществуващи заболявания и състояния и др.

Клиничната картина на дългия COVID е разнообразна и включва различни органи и системи:

• Кашлица, храчки, задух, промени в рентгеновата снимка и др.;
• Гръдна болка или тежест в гърдите; сърцебиене; повишен серумен тропонин; микротромбоемболии, образуване на по-големи тромби, миокардити, перикардити и др.;
• Главоболие; нарушения в съня; загуба на вкус и/или обоняние; световъртеж; шум в ушите; чувство на изтръпване в крайниците; нарушения в паметта, проблеми с концентрацията и др.;
• Тревожност и депресивни състояния;
• Гадене, повръщане, болки в корема, липса на апетит;
• Изразена умора;
• Повишена телесна температура;
• Болки в ставите и мускулите;
• Болки в ушите;
• „Дращене“ или болки в гърлото;
• Косопад;
• Повишена кръвна захар;
• Повишен Д-димер;
• Повишени чернодробни ензими;
• Повишение на креатинина;
• Дълго време повишен С-реактивен протеин (CRP);
• Повишен серумен феритин, прокалцитонин и др.;
• Обостряне на хронични заболявания;
• Кожни обриви;
• И други.

Има и случаи, когато преболедувалите развиват комплекс от симптоми, наподобяващи тези при синдрома на хроничната умора, съобщават още здравните власти.

Рискови фактори за развитието на дълъг COVID-19:

Честотата на пост-COVID състоянията нараства с напредването на възрастта. Над 50% от засегнатите пациенти са във възрастовата група 74+ години, следвани от тези в групата 65-74 години. Децата също страдат от дълъг COVID – според международните данни до ¼ от преболедувалите могат да имат продължаващи във времето симптоми;

• Женският пол – проучванията са категорични, че жените страдат от дълъг COVID много по-често от мъжете;
• Свръхтегло или затлъстяване;
• Наличието на повече от пет симптома през първата седмица от острата фаза на заболяването е свързано с по-висок риск от развитие на дълъг COVID-19, независимо от възрастта или пола;
• Необходимост от болнично лечение заради COVID-19;
• Задух в началото на заболяването;
• Болка в гърдите;
• Патологични аускултационни находки на белите дробове или сърцето;
• Съпътстващи заболявания, особено астма или други хронични белодробни заболявания, артериална хипертония, захарен диабет, хронични бъбречни заболявания;
• Заболявания, свързани с понижен имунитет;
• Необходимост от кислородна терапия в острата фаза на заболяването от COVID-19;
• Тютюнопушене;
• Хроничен алкохолизъм.

Лечение на дълъг COVID-19:

• Към момента липсва етиологично лечение.
• При леки симптоми – симптоматично лечение.
• При обостряне на основно заболяване – лечение съгласно препоръките.
• При настъпване на нови събития като белодробна тромбоемболия, миокарден инфаркт, мозъчен инсулт – лечение по протокола на съответното заболяване.
• Физиотерапия и рехабилитация.

От здравното министерство са категорични, че ваксинацията срещу COVID-19 може да помогне като намалява риска от тежко протичане на заболяването и смърт, а също и от хоспитализация. Според здравните власти ваксината намалява риска от дългосрочни последици за здравето, а при наличие на симптоми в резултат от дълъг COVID, ваксинацията намалява тежестта на симптомите.

Коментирай »