Пандемията от COVID-19, с нейните забрани за достъп и политики за извънредни ситуации, промени начина ни на хранене, физическата активност, времето, прекарано пред екрана, и много други ежедневни навици, тясно свързани със здравето, съобщават от СЗО.

Данните, предадени чрез нов информационен лист на СЗО/Европа, показват както положителните, така и отрицателните ефекти от пандемията в 13 от 53-те държави от европейския регион на СЗО - със специален акцент върху децата в училищна възраст.

Първи факт: Повече готвене вкъщи

Приблизително 30 % от семействата са започнали да приготвят повече домашна храна по време на пандемията, което им е позволило да имат по-голям контрол върху съставките, съобщават още от организацията. Приготвената вкъщи храна обикновено съдържа по-малко трансмазнини, захари и сол в сравнение с "готовата за консумация" храна от супермаркетите или доставената храна. Така че готвенето вкъщи обикновено е чудесен начин да се намали рискът от незаразни болести (НЗБ), свързани с храненето, като сърдечносъдови заболявания, диабет и някои видове рак, отчитат от СЗО.

Втори факт: Повишена консумация на сладкиши

Всеки пети родител съобщава, че децата му са започнали да консумират повече сладкиши по време на пандемията, като бонбони, торти, сладолед и сладкиши.

Повишената консумация на захар е свързана с повишен риск от затлъстяване - състояние, което е достигнало епидемични размери в европейския регион на СЗО. Днес 1 от 3 деца в региона живее с наднормено тегло и затлъстяване, което ги излага на риск от развитие на незаразни болести на по-късен етап от живота.

Трети факт: Намалено ниво на активна игра за децата

Ограниченията, наложени по време на пандемията от COVID-19, значително намалиха възможностите на децата да се занимават с физическа активност и да играят на открито. През този период 30 % от децата в региона са станали по-малко физически активни, пропускайки ползите за здравето от дейности като каране на колело, игра на футбол или тичане в парка.

Четвърти факт: Повече време пред екрана

По време на лоукдауните около 35 % от децата са прекарвали повече време в гледане на телевизия, играене на видеоигри или използване на социални медии, което е увеличило заседналия начин на живот. Така се е увеличил и рискът от наднормено тегло и затлъстяване, а чрез електронните мрежи децата са били по-дълго изложени на маркетинга на нездравословни продукти.

Информационният лист показва и отрицателното въздействие, което COVID-19 е оказал върху психосоциалното благосъстояние на децата, което има потенциал да окаже допълнително въздействие върху начина на живот и поведението на децата, съобщават още от СЗО.

"Уроците, които научихме от пандемията, подчертават значението на прилагането на ефективни политики за подобряване на хранителната среда, насърчаване на физическата активност и защита на здравето и благосъстоянието на семействата. Като се възползваме от тези уроци, можем да се стремим да създадем по-здравословно бъдеще за децата и младите хора - всъщност за всички нас - при излизането от пандемията. Това е особено важно за опазване на здравето на групите от по-ниските социално-икономически слоеве, които бяха най-силно засегнати от негативните ефекти на пандемията", заяви д-р Кремлин Викрамасингх, регионален съветник на СЗО/Европа по въпросите на храненето, физическата активност и затлъстяването.

"Политическите съображения за смекчаване на негативното въздействие, което COVID-19 оказа върху психосоциалното благополучие на децата, включват дейности по превенция на психичното здраве за деца в училищна възраст, разширяване на достъпа до инициативи за подкрепа на семейството и родителите и идентифициране на възможностите за предоставяне на достъпна психосоциална подкрепа в рамките на общността и първичната здравна помощ", заяви д-р Ледия Лазери, регионален съветник на СЗО/Европа по психично здраве.

Коментирай »