„Гласът на планината“ запознава читателя със застаряващия бизнесмен Шинго Огата и неговите размисли за семейството, паметта, желанието и неумолимия галоп на времето. Шинго е прехвърлил 60-те, работи в Токио, но живее със съпругата си и семейството на сина си в Камакура. Децата му претърпяват различни кризи: дъщеря му Фусако изживява болезнена раздяла, синът му Шуичи се е впуснал в драматична афера, а снаха му, нежната и уязвима Кикуко, става обект на неговото състрадание и безпокойство. В поредица от кратки епизоди разказът нанизва съновидения, сетивни впечатления, спомени и асоциации в бурен вътрешен монолог, своеобразен поток на съзнанието.

Ясунари Кавабата (1899-1972) е роден в Осака. Още като дете остава сирак. Учи литература в Токийския императорски университет от 1920 до 1924 година. Признанието за литературния му талант не закъснява – забелязан е през 1925 г. с разказа „Танцьорката от Идзу“. „Снежната страна“, „Хиляда жерава“ и „Старата столица“ са трите белетристични произведения, цитирани от Нобеловия комитет при присъждането на наградата през 1968 година. Повестта „Хиляда жерава“ е включена в колекцията от представителни произведения на ЮНЕСКО. „Гласът на планината“, една от най-ярките му творби, излиза за пръв път на български език през 1982 година.

Творчеството на японския писател е синоним на лирична красота, финес и емоционална сдържаност. Той умее да превръща мълчанието в гръм - островите на мълчание между думите са „прозрения“, които остават неподвластни за доводите на разума. Прозата му е ода за мимолетността, отразена в най-интимните човешки страсти. Кавабата често изследва самотата, отчуждението на индивида и напрежението между традицията и модерността.

В настоящото издание е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.