„Голямата игра“ - панорамен роман за приятелството, технологиите, екологичния колапс и последната дива територия на планетата (предложение за четене) „Голямата игра” е като сигнален буй в размътеното море на нашето настояще – тревожен и красив роман за онова, което предстои, и за това, което все още можем да спасим
8 януари 2026
„Голямата игра” е като сигнален буй в размътеното море на нашето настояще – тревожен и красив роман за онова, което предстои, и за това, което все още можем да спасим
Снимка: Издателство "Колибри"
„Голямата игра“ е панорамен роман за приятелството, технологиите, екологичния колапс и последната дива територия на планетата – океана. Автор е Ричард Пауърс, една от най-значимите и разпознаваеми фигури на съвременната американска литература.
„Голямата игра” е като сигнален буй в размътеното море на нашето настояще – тревожен и красив роман за онова, което предстои, и за това, което все още можем да спасим.
Четири живота се преплитат в разказ за бъдещето на Земята, красотата на морето и крехкостта на човешките връзки. Момиче открива себе си под водата. Младо момче търси опора в думите и философията. Художничка се опитва да улови света чрез отпадъците му. Учен постига съдбоносен пробив в изкуствения интелект, който може да промени самия смисъл на живота. Съдбите им се пресичат на малък остров насред Тихия океан – място, където се сблъскват природата, историята и утопията. Остров Макатея е избран за старта на грандиозен проект: автономни, плаващи градове в открито море. Но първо местните жители трябва да гласуват – да отворят ли вратите към бъдещето, или да защитят своя свят от ново посегателство? Философски и дълбоко човешки, „Голямата игра“ е роман архипелаг: портрет на тройно приятелство, киберпънк трилър, екологичен епос и постколониална алегория в едно.
Ричард Пауърс е роден през 1957 г. Заради първия си роман - „Трима селяни тръгнали на танци“ (1985), е цитиран от престижното списание „Ескуайър“ като един от тримата най-значими автори на десетилетието (другите двама са Мартин Еймис и Дон ДеЛило). Пауърс е написал десетина други книги, включително „Времето, когато пеем“, избрана за най-добра книга на 2003 г. от „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Поуст“, и „Ехото отеква“, увенчана с Националната награда за най-добра книга. „Дървесна история“ е неговият 12-и роман, спряган от мнозина като шедьовър и като „една от най-добрите книги, писани някога.“ Отличен с награда Пулицър за художествена литература (2019), с Голямата награда за американска литература (2018) и с награда Уилям Дийн Хауърс, „Дървесна история“ влиза в краткия списък на номинациите за наградата „Ман Букър“ през 2018 г. и повече от година е в листата на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“.
На свой ред селектиран в краткия списък на наградата „Ман Букър“ през 2021 година, „Недоумение“ е дълбоко емоционален роман, изтъкан от въпроси, който позволява да надникнем отвъд видимото към смисъла на живота и мястото ни във Вселената. Ричард Пауърс рисува обезпокоителен портрет на един разпадащ се свят, в който екологичната катастрофа е неизбежна, а демокрацията се сгромолясва.
Коментирай »