Грегъри Портър излезе на сцената на Montreux Jazz Lab в една от вечерите, които най-ясно показаха връзката между миналото и настоящето на легендарния швейцарски фестивал. Преди него свири 88-годишният саксофонист Чарлз Лойд – музикант, участвал още в първото издание на Montreux Jazz Festival през 1967 г.

Шест десетилетия по-късно двамата застанаха в обща, напълно разпродадена програма – Лойд със своята десета поява в Montreux, а Портър с четвъртото си участие във фестивала. Не като опит за носталгично връщане назад, а като доказателство, че джазът продължава да намира нова публика, когато зад него стоят разпознаваем почерк и истинско присъствие.

В музиката на Грегъри Портър джазът никога не остава затворен в рамките на жанра. Неговият плътен баритон преминава естествено през соул, госпъл и блус, а песните му говорят за любов, загуба, принадлежност и достойнство с редкa непосредственост. Именно тази достъпност, без компромис с музикалната класа, го превърна в един от най-разпознаваемите гласове на съвременната сцена.

След подписването си с Blue Note Records артистът достига до най-престижните концертни сцени в света и печели два пъти наградата GRAMMY за най-добър джаз вокален албум – с Liquid Spirit и Take Me to the Alley. Песни като Hey Laura, No Love Dying и Liquid Spirit разшириха публиката на съвременния вокален джаз и показаха, че жанрът може едновременно да носи традицията и да звучи напълно в настоящето.

Участието на Грегъри Портър беше част от юбилейното 60-о издание на Montreux Jazz Festival. След две години извън основния конгресен център фестивалът отново отвори емблематичните си сцени – Auditorium Stravinski и Montreux Jazz Lab – с програма, събрала утвърдени имена, нови гласове и артисти от различни поколения и жанрове.

Вечерта на Чарлз Лойд и Грегъри Портър остана в самото сърце на тази идея: историята на джаза не като музейна експозиция, а като разговор, който продължава.