Необходимо е да сте прочели този сборник, и то в неговата цялост, за да усетите, че в него се води един и същ дебат, който, дори и да изглежда остарял, се признава за дебата на Просвещението. Тъй като има една област, в която самата зора закъснява: онази, която минава през предразсъдъка, от който психопатологията не се отървава, и стига до измамната очевидност, с която Азът се титулува, като парадира със своето съществуване. Мракът минава там за обект и процъфтява от мракобесието, в което намира своите ценности. Не е изненадваща тогава съпротивата към Фройдовото откритие - термин, който тук се разширява с една амфибология: откритието на Фройд от Жак Лакан.

Читателят ще научи какво се разкрива в него: несъзнаваното се подчинява на чиста логика, с други думи на означаващото. Епистемологията винаги ще го пропуска, ако не започне с една реформа, която е субверсия на субекта. Появата му не може да се случи освен реално и на самото място, което психоаналитиците заемат в този момент. Тъкмо за да запише тази субверсия, извлечена от най-всекидневния им опит, Жак Лакан работи за тях в продължение на петнайсет години. Въпросът е твърде важен за всички, за да не вдигне шум. И тъкмо за да не бъде отклонен от културната търговия, Жак Лакан в тези текстове призовава за внимание.

Настоящото издание обхваща следните текстове:

• Семинарът за „Откраднатото писмо“
• Стадият на огледалото като формиращ функцията на Аза такава, каквато ни се разкрива в психоаналитичния опит
• Агресивността в психоанализата
• Функция и поле на речта и на езика в психоанализата
• Фройдовото нещо, или смисъл на връщането към Фройд в психоанализата
• Инстанцията на буквата в несъзнаваното, или разумът след Фройд
• За един предварителен въпрос на всяко възможно лечение на психозата
• Насоката на лечението и принципите на неговата власт
• Значението на фалоса (Die Bedeutung des Phallus)
• Субверсия на субекта и диалектика на желанието във Фройдовото несъзнавано
• Бележка върху доклада на Даниел Лагаш. „Психоанализа и структура на личността“

За автора

Жак Лакан (1901-1981) е сред най-влиятелните мислители на ХХ в. Френски психиатър и психоаналитик, той е един от учредителите на Френското психоаналитично общество, а по-късно и основател на Фройдистката школа в Париж. Критик на модната по това време психология на Аза, настоява за връщане към Фройд и преосмисляне на ролята на езика при конституирането на субекта на несъзнаваното. Работата на Лакан, свързвана със структурализма и постструктурализма, повлиява не само психоанализата, но и цялото поле на хуманитаристиката.

„Несъзнаваното е глава от моята история, белязана с бяло поле или заета от лъжа – това е цензурираната глава. Но истината може да бъде преоткрита; в повечето случаи тя е написана другаде. А именно:

в паметниците: и това е моето тяло, тоест хистеричното ядро на неврозата, където хистеричният симптом е структуриран  като език и се дешифрира като надпис, който веднъж разчетен, може без големи опасения да бъде разрушен;

в архивните документи: това са спомените от детството ми, също така непроницаеми като тях, когато не знаем откъде произхождат;

в семантичната еволюция: това отговаря на запаса от думи и значения в типичния за мен речник, както и на моя характер и стил на живот;

също в традициите и дори в легендите, които носят моята история в героизирана форма;

и най-накрая, в следите, оставени от изкривяванията поради прикрепянето на повредената глава  към съседните глави, чийто смисъл ще бъде възстановен от моята екзегеза.”

Жак Лакан, „Функция и поле на речта и езика в психоанализата“