„Дръж се здраво“ се прицелва право в кошмара на всеки родител. Тиа и Майк Бай не са и допускали, че ще паднат толкова ниско – да шпионират децата си. Но 16-годишният им син Адам напоследък се държи отчуждено, а самоубийството на най-добрия му приятел ги кара да бъдат нащрек.

И ето че само няколко дни след като инсталират специална програма в компютъра на сина си, те са стреснати от лаконично съобщение от неизвестен изпращач, нареждащо на сина им да си трае, ако иска всичко да е наред. Като капак на всичко Майк разбира, че съседското момче, чийто лекуващ лекар е той, се нуждае от спешна бъбречна трансплантация.

Майк внезапно се оказва в центъра на експлозивна тайна, която може да взриви семейството на детето.

Друга съседка - Бетси Хил, майката на самоубилото се момче – случайно научава неподозирани неща за нощта, когато умира синът ѝ. Но преди да научи още нещо, Адам изчезва и целият квартал е разлюлян от шокиращите събития. И докато животът на тези семейства се сплита яростно и трагично, дълго крити връзки и събития започват да изплават на повърхността и принуждават отчаяните родители да търсят отговор на въпроса: докъде биха стигнали, за да защитят любимите си хора.

За автора

Роден през 1962 г. в Ню Джърси, САЩ, Харлан Коубън е автор на десетки книги в жанра „психологически съспенс“, от които са продадени над 70 милиона екземпляра в цял свят. Всеки един от седемте последователно издадени романа - „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в класацията на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има блестяща екранизация – едноименният филм на Гийом Кане печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е първият писател, който е носител едновременно на три от най-значимите награди за криминална литература – „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“. Името му фигурира в списъка на 50-те най-велики автори на мистерии и трилъри на всички времена. През 2011 г. Коубън получава Медала на Париж, който се връчва в знак на висока почит към творци със  специален принос към културата на международно ниво.

Харлан Коубън - „Дръж се здраво“, откъс от книгата

Пръстите на Мариан обвиваха третата ѝ чаша текила, а тя все още се дивеше на безкрайната си способност да разруши и последната капка добро в гадния си живот. В този миг мъжът до нея се провикна:

– Слушай, сладурано: креационизмът и еволюцията са напълно съвместими.

Слюнката му се приземи на врата ѝ. Тя направи гримаса и хвърли кос поглед към онзи. Мустакът му бе буен като на звезда от порнофилм от седемдесетте години. Седеше от
дясната ѝ страна. От лявата ѝ бе свръхизрусената блондинка с чупливата сламена коса, към която бе насочена предизвикателната му закачка. Мариан бе нещастната мръвка в средата на неудачния им сандвич-свалка.

Реши да не им обръща внимание. Втренчи се в чашата си, сякаш бе диамант, който можеше да свърши работа за годежния ѝ пръстен. Или пък бе начин да разкара мустакаткото и сламенокоската. Не се получи.

– Ти си луд – рече Сламенокоска.

– Изслушай ме.

– Добре, цялата съм в слух. Но това не значи, че не си луд.

– Искате ли да си сменим местата, че да седнете един до друг? – попита Мариан.

Мустакът положи ръка върху нейната:

– Чакай, госпожице, искам и ти да чуеш.

Мариан се канеше да възрази, но реши, че е по-лесно да си затрае. Върна погледа си към напитката.

– Окей – каза Мустакът. – Нали си чувала за Адам и Ева?

– Разбира се – отвърна Сламенокоска.

– И вярваш ли на тая история?

– Онова, дето той е първия мъж, а тя – първата жена?

– Точно тъй.

– Никак. А ти?

– Вярвам, разбира се. – Потупа мустака си, сякаш бе малък гризач, нуждаещ се от утеха. – Според библията точно така е станало. Първо е създаден Адам, а после, от реброто му – и Ева.

Мариан отпи. Пиеше по няколко причини. В повечето случаи заради купона. Сума ти пъти бе попадала на места като сегашното, в търсене на запознанство, което евентуално да прерасне в нещо повече. Тази вечер обаче мисълта да си тръгне с някой мъж просто не я вълнуваше. Пиеше, за да се упои, и по дяволите, ако не стане. Само да се отпуснеше, и безсмисленото бърборене щеше да я разсее. Да потуши болката.
Объркала бе всичко.

Както винаги.

През целия си живот бе бягала с пълна сила от всичко добродетелно и благоприлично и бе търсила следващата непостижима наркоза – едно постоянно състояние на скука, накъсвано от патетични еуфории. Съсипала бе нещо хубаво, а сега, като се опита да го възстанови, Мариан пак се бе осрала.

Навремето гледаше да не причинява болка на други, освен на най-близките си – един вид затворено общество от най-обичаните ѝ хора, жертви на емоционалното осакатяване, което им нанасяше. Но сега, благодарение на възникналата напоследък смес от идиотщина и егоизъм, вече можеше да добави към списъка на жертвите на марианското клане и напълно непознати.

И тя не знаеше защо, но да наранява непознати ѝ се струваше по-лошо. Така или иначе онези, които обичаме, най-много ги боли от нас, нали? Но да причиняваш страдания на
невинни хора е лоша карма.

Мариан бе разрушила вече един живот. А може би и повече. Защо? За да защити детето си. Така поне си мислеше.

Тъпачка.
– Окей – рече Мустакът, – Адам роди Ева, мисля, че така пишеше.

– Сексистки простотии – отвърна Сламенокоска.

– Но това е Божието слово.

– Което науката е опровергала.

– Чакай малко, госпожице, изслушай ме. Това тук е Адам – протегна напред дясната си ръка, – а това – Ева. – Протегна и лявата. – Имаме и Едемската градина, нали така?

– Така.

– Адам и Ева значи имат двама сина, Каин и Авел. После Авел убива Каин.

– Каин убива Авел – поправи го Сламенокоска.

– Сигурна ли си? – Смръщи замислено чело, после тръсна глава. – Както и да е. Но единият от тях умира.

– Умира Авел. Каин го убива.

– Сигурна ли си?

Сламенокоска кимна.

– Окей, остава ни значи Каин. И това поражда въпроса: с кого се е сношил Каин? Щото единствената налична жена е била Ева, и то доста поостаряла. Та как точно е продължил човешкият род?

Мустакът млъкна, сякаш очакваше аплодисменти. Мариан отчаяно завъртя очи.

– Схващаш ли къде е дилемата?

– Може пък Ева да е имала и друго дете. Момиче.

– Тогава трябва да е правил секс със сестра си, така излиза – контрира Мустакът.

– Че защо не? В онези времена е било всеки с всеки, нали така? Щото Адам и Ева са първите. Няма начин да не е имало някакво ранно кръвосмешение.

– Не – отсече Мустакът.

– Що не?

– Библията забранява кръвосмешението. Отговора ни дава науката. Именно това искам да кажа. Науката и религията наистина могат да съществуват съвместно. Всичко опира до теорията на Дарвин за еволюцията.

Сламенокоска изглежда наистина се заинтригува:

– Как така?

– Ами, помисли си. Според всички тези дарвинисти, ние от какво сме произлезли?

– От приматите.

– Точно така: някакви си там маймуни. Та Каин, значи, е пропъден и се скита сам-самичък по прекрасната ни планета. Следиш ли ми мисълта?

Мустакът потупа Мариан по ръката, да е сигурен, че тя го слуша.

Тя бавно се извърна към него. Махни тоя порно мустак, мина ѝ през ума, и може и да ми харесаш. В крайна сметка само вдигна рамене:

– Следя я.

– Чудесно. – Усмихна се оня и повдигна вежда. – А Каин е мъж, нали?

– Така е – направи опит да се върне в разговора Сламенокоска.

– С нормални мъжки пориви, нали?

– Нали.

– Та скита си той насам-натам и усеща как го перва хормонът. Естественият нагон. И както минава един ден през някаква гора – нова усмивка, ново потупване на мустака,
– Каин среща една привлекателна маймуна. Или горила.

Или орангутанка.

– Ама ти на сериозно ли? – измери го с поглед Мариан.

– Абсолютно. Представи си само. Каин среща нещо от семейството на маймуните. Те са най-близки до човека, нали така? Пуска се на една от женските и става знаеш какво. – Събра безшумно дланите на двете си ръце, в случай, че не го бе разбрала. – От което приматката забременява.

– Ама че гадост – рече Сламенокоска.

Мариан направи опит да се върне към питието си, но мъжът отново я потупа по ръката.
– Не схващаш ли колко е логично? Приматката ражда полумаймуна-получовек.

Прилича по-скоро на маймуна, но с течение на времето човешкото надделява. Чат ли си? Воала! Еволюция и креационизъм в едно цяло.

Усмихна се, сякаш очакваше да му връчат златна звезда.

– Момент. Тука нещо не ми се връзва – каза Мариан.

– Значи Бог е против кръвосмешението, но не и против сношенията с животни?

Мустакатият я потупа покровителствено по рамото.

– Мъча се просто да ти обясня защо страдат от липса на въображение всички ония умници с дипломи по разните му там науки, които смятат, че религията е несъвместима с науката. Точно тук е проблемът. Учените само гледат през микроскопите. Религиозните само четат напечатаните думи. Многото дървета им пречат да видят гората.

Коментирай »