Наши сънародници, по един или друг начин, са били съпричастни към годишните награди на Американската филмова академия. Eто и българският принос към наградите "Оскар" през годините:

"Навални", с участието на българския журналист Христо Грозев, спечели награда "Оскар" в  категорията за най-добър документален филм на церемонията в Лос Анджелис през 2023 година. Режисьорът Даниел Роър благодари от сцената на разследващия журналист Христо Грозев. "Ние дължим толкова много на Христо Грозев, нашият българин, интелекта с лаптопа си", каза той. "Христо, ти рискува всичко, за да разкажеш тази история", каза той. Филмът е заснет, докато руският опозиционер Алексей Навални се възстановява в Берлин, Германия, където е на лечение след отравянето му в Русия на 20 август 2020 г. с нервнопаралитично вещество. Продукцията печели и наградата на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА) за най-добър документален филм на 19 февруари 2023 г.

Българската песен „Полегнала е Тодора“ в изпълнение на българския хор "Мистерия на българските гласове" звучи в номинирания тази година в 9 категории за награда „Оскар“ ирландски филм "Баншите от Инишерин“. Той е режисиран от Мартин Макдона, а в главната роля е американският актьор Колин Фарел. Българският каскадьор Тодор Лазаров пък е сред продуцентите на индийския филм „RRR“, спечелил „Оскар“ тази година в категорията за най-добра оригинална песен.

Първата българска актриса, получила номинация за „Оскар“, е Мария Бакалова. На 15 март 2021 г. тя бе номинирана в категорията за най-добра актриса в поддържаща роля за ролята си във филма "Борат 2" на Саша Барън Коен. Тя се конкурира за отличието с Глен Клоуз - за "Елегия Хилбили", Оливия Колман - за "Бащата", Аманда Сайфред - за "Манк" и Юн Ю-джуни - за "Минари", която печели наградата на церемонията на 25 април 2021 г. 

През 2021 г.  филм с българско участие e номиниран за наградите "Oскар". Това е 19-минутният "Дълбоко усещане" ("Feeling Through") от 2019 г.,  който се съревновава за приза да най-добър късометражен игрален филм. Българските лекари проф. д-р Илиян Иванов и д-р Дана Проданова са негови асоциирани продуценти. Сценарист и режисьор е Дъг Роланд, а изпълнителен продуцент - Марли Матлин.

Първият българин, качил се на сцената на „Долби Тиътър“ в Лос Анджелис, е Димитър Маринов. През 2019 г.  „Зелената книга” на режисьора Питър Фарели печели наградата „Оскар“ в категорията за най-добър филм на 91-вата церемония за връчване на наградите „Оскар“. В него актьорът изпълнява второстепенната роля на музиканта Олег. На церемонията на 24 февруари 2019 г.,  при обявяването на наградата заедно с целия екип на филма,  Димитър Маринов се качва на сцената с българското знаме, затъкнато в джоба на костюма му. 

Два филма на Теодор Ушев са участвали в надпреварата за награда „Оскар“. На 24 януари 2017 г. Асошиейтед прес и Би Би Си съобщават, че късометражният анимационен филм "Сляпата Вайша" по едноименния разказ на писателя Георги Господинов е номиниран за "Оскар" за късометражен анимационен филм. Номинираните 5 филма са подбрани сред 69 претенденти. В тази категория са номинирани и филмите "Време на заем" на  Андрю Коутс, "Крушов сайдер и цигари"  на Робърт Вели и Кара Спелър,  "Перла" на Патрик Осбърн и  "Свирчо" на Алън Бариларо и Марк Зондхаймър, който печели „Оскар“ на 26 февруари 2017 г. През 2019 г. филмът на Теодор Ушев "Физика на тъгата" е включен в краткия списък за наградите "Оскар". От 92 филма в предварителната селекция са избрани 10, един от които е „Физика на тъгата“ по едноименния роман на Георги Господинов. 

До 2017 година "Консервфилм" на аниматора Златин Радев е единствената българска номинация за "Оскар“ за късометражен филм. Късометражният филм от 1990 г. е носител на повече от 20 награди, а за награда „Оскар“ е номиниран през 1991 г. През 2010 г. български филм достига до полуфинала на „Оскар“ – ите в конкуренция с 65 заглавия от цял свят.  "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на режисьора Стефан Командарев по едноименния роман на Илия Троянов  е сред деветте претендента за номинации за чуждоезичен "Оскар". БНТ е копродуцент на филма. Въпреки че филмът не е включен в окончателния списък от пет номинации, обявен на 2 февруари 2010 г. - голям пробив за българското кино.

Двама българи са били отличавани с „Оскар“ за научни и технически постижения и визуални ефекти.

Първият е Георги Боршуков, експерт по специални ефекти в киното, който през 1997 г. по време на специализацията си в САЩ е поканен да стане част от екипа за визуалните ефекти на филма "В какво се превръщат мечтите". Лентата печели "Оскар" за „най-добри визуални ефекти“ на 21 март 1999 г. Георги Боршуков е един от участниците и в екипа, работил по ефектите за филма „Матрицата“, който на 26 март 2000 г. печели четири награди „Оскар“, като едната е за най-добри визуални ефекти. На 2 март 2001 г. и на 7 февруари 2015 г. Георги Боршуков заедно с Ким Либрери и Дан Пипони получават „Оскар“ (сертификат) съответно за техническо постижение за разработване на система за генериране на изображения, позволяващи хореографирано движение на камерата чрез реконструирани с компютърна графика дакери и за технологията Universal capture на компанията "Esc entertainment". Георги Боршуков е участвал и в екипите, работили по визуалните ефекти на филмите „Матрицата: презареждане“, „Матрицата: революции“, „Мисията невъзможна“, „Дълбока синева“ и „Майкъл Джордан на макс“. 

На 11 февруари 2017 г. в Лос Анджелис българинът Владимир Койлазов, тогава главен технически директор и съосновател на софтуерната компания "Chaos Group",  получава плакет с гравирана фигура на статуетката “Оскар” за цялостния си принос в категорията “Научни и инженерни технологии” за оригиналната концепция, дизайн и прилагане на технологията V-Ray, която е използвана в продукции като "Игра на тронове", "Доктор Стрейндж", "Дедпул" и други. Академията присъжда наградата на новатори, чиито "изобретения допринасят значително за качеството на кинопродукциите". 

Източник: Отдел „Справочна“ на БТА

Коментирай »