На 20 юли Църквата чества св. пророк Илия. Празникът се нарича още Илинден. Според народните поверия този ден е свързан с редица ритуали. Вярва се, че на този ден водите се „обръщат“ и морето взима удавник. Имен ден днес на 20 юли празнуват всички, които носят името на светеца.

Св. пророк Илия (Илинден)

Св. пророк Илия бил из потомството на Аарон, от гр. Тесвия, Галатия. Живял е през IX век преди Христа по време на цар Ахав. Илия значи крепост и той показал крепост, твърдина на вярата. Цар Ахав и царица Иезавел поставили в Самария идола на езическото божество Ваал, приканяли народа да му се покланя и преследвали служителите на истинския Бог. Затова пророк Илия с молитва заключил небето и три години и половина не валяло дъжд.

Пророкът предложил на Ахав да принесат жертва на планината Кармил и на когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молили, нищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил. Илия пророкувал 25 години и край р. Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето, разказва Българската патриаршия.

Илинден според народните поверия 

Житийният разказ за св. Илия намира своето отражение в традиционните народни представи за светеца. Според тях пророкът е обрисуван като старец с дълга бяла брада, на когото Господ е поверил небето и небесните стихии. Той властва над облаците, мъглите, ветровете, дъждовете, гръмотевиците, светкавиците и градушката. Това определя и неговите названия Градушкар, Гръмоломник, Гръмоделец, Гръмолия. Това се разказва в статията „Илинден“ на Виолета Периклиева, публикувана в сайта balgarskaetnografia.com.

Св. Илия е облечен с аба, в единия ръкав на която носи зърната на градушката, а в другия – своето мълниеносно копие. Той препуска по небето със своята огнена колесница, теглена от два или четири бели или алени коня.

През лятото светецът води непрестанни битки с демоните на природните небесни стихии – змейовете, халите и ламите. С тези битки се обясняват и летните гръмотевични бури. Св. Илия е повелител и на ветровете, които пази заключени в небесната си пещера. Според традиционната представа на българите ветровете също имат демоничен произход, като се предизвикват от душите на „нечисти“ покойници (удавени или обесени хора, пометнати или умъртвени извънбрачни деца), юди, самодиви, змейове, хали, вещици и магьосници.

През зимата светецът стои на топло, защото е много зиморничав. В този период от годината той е зает да напътства душите на грешните покойници, които са наказани безспирно да произвеждат снега, сланата и градушката и да пълнят с тях колесницата на светеца. Когато дойде лятото, той ги разпилява над нивите и градините на онези стопани, които не го почитат.

Според народните представи св. Илия има „сестри и братя“, които имат регионална и локална специфика.

Илинден е един от най-големите летни празници, който се смята, че бележи средата на лятото, когато светецът си облича зимния кожух и отива при Господ да го моли за зима. За населението по черноморското и дунавско крайбрежие празникът се свързва с поверието, че на този ден „водите се обръщат“ и св. Илия взима жертва (удавник). Според традицията на Илинден всеки дом прави курбан, като коли най-стария миналогодишен петел, и пече обредни хлябове. В Северозападна България, за да предпазят дома от зло и магии, жените слагат над портите перо от опашката на жертвения петел.

На много места (особено в планинските райони на Южна България) на Илинден се организират селски сборове, чиито задължителни елементи са курбанът, който винаги е голямо мъжко животно (вол, бик, овен, коч) или петел (най-старият петел, наречен баща), и общоселската трапеза.

Честването на празника в най-горещия период от годината обуславя и свързаните с него обреди срещу суша. Молебени за дъжд се правят от стопаните и от местния свещеник. В някои райони в навечерието на Илинден се извършва и обредът гонене на змей. Всички здрави и силни мъже в селището се събират в полунощ, събличат се голи и въоръжени с дървени тояги и остри сечива обикалят къщите, дворовете, нивите и градините в пълно мълчание. Те размахват тоягите и сечивата, удрят по врати, огради и стени, мушкат с тях в сеното и във всички затворени долапи и скринове, като по този начин гонят змея, който се смята, че е предизвикал сушата. 

Имен ден и професионален празник 

Илинден се тачи и като празник на кожухарите, грънчарите, тухларите и хлебарите, като св. Илия е патрон на техните занаятчийски обединения.

На Илинден имен ден празнуват Илия, Илиян, Илияна, Илиана, Илиан, Илко, Илка и останалите производни.

Коментирай »