Най-демоничната любовна история на английската литература (предложение за четене)

Единственият роман на иконичната писателка Емили Бронте излиза само година преди смъртта ѝ и вдъхновява световноизвестни писатели като Вирджи-ния Улф и Ърнест Хемингуей

Най-демоничната любовна история на английската литература (предложение за четене)

Photo credit: Издателство „Сиела”

Когато бунтарката и икона на ранния феминизъм Емили Бронте публикува за пръв път книгата си „Брулени хълмове“ през 1847 г., нищо не подсказва, че единственият ѝ роман, излязъл година преди ненавременната ѝ смърт само на тридесет години, ще се превърне в култова класика през вековете.

Повече от 175 години по-късно английската писателка е считана за една от „кралиците на английската литература“, редом със сестра ѝ Шарлот Бронте и Джейн Остин. А диаболичната любовна история в „Брулени хълмове“ е почти толкова емблематична за световната поп култура, колкото шекспировите Ромео и Жулиета.

„Не знам от какво са направени душите ни, но неговата и моята са еднакви…“

Когато господин Ърншоу прибира скитащото се из улиците на Ливърпул дете с чудатото име Хийтклиф в имението „Брулени хълмове“, не подозира, че поставя началото на поредица от събития, които ще доведат до прекършени сърца, смърт и разруха.

Израснал като част от семейството заедно с децата на Ърншоу Хиндли и Катрин, след смъртта на покровителя си Хийтклиф се оказва в съвсем различно положение. Унижаван и тормозен от новия господар на имението, отхвърлен от любимата си Кати, която избира да се омъжи за далеч по-заможен кандидат с благороден произход, младият мъж напуска имението и изчезва безследно. 

А когато се завръща години по-късно като богат и изискан мъж, Хийтклиф канализира цялата си безпощадна любов към Катрин и я превръща в маниакална жажда за мъст. Мъст, която ще обладае и последните късчета, останали от човешкото му сърце, и ще изпепели всичко по пътя си.

Шокиращ и гротескен, мрачен, поетичен и ветровит като дивите йоркширски тресавища, в чиито студени обятия се развива действието, „Брулени хълмове“ е един от най-суровите и готически романи от английския канон, който е почти толкова загадъчен и енигматичен, колкото и самата Емили Бронте, за чийто живот е до днес е достигнала оскъдна информация. 

Осветяващ най-тъмните дълбини на човешката душа, шедьовърът на Емили Бронте се превръща в един от най-великите романи за страстта, писани някога, вдъхновение за милиони читатели по света и за иконични писатели като Вирджиния Улф и Ърнест Хемингуей. 

Photo credit: Издателство „Сиела”

Из „Брулени хълмове“ от Емили Бронте

ПЪРВА ГЛАВА

Хиляда осемстотин и първа година. Току-що се завърнах от посещение у своя хазяин – единственият съсед, който ще смущава уединението ми. Този край е наистина красив! Не вярвам, че бих могъл да избера по-откъснато от светската суетня кътче в цяла Англия. Идеалният рай за един мизантроп – и двамата с господин Хийтклиф сме такава подходяща двойка за споделянето на тази пустош! Славен човек! Едва ли има представа с каква топлина се изпълни сърцето ми, когато, докато яздех по хълма към него, забелязах как черните му, изпълнени с подозрение очи се оттеглиха под надвисналите вежди и как, докато съобщавах името си, пръстите му с пламенна решителност потънаха още по-дълбоко в пазвата на жилетката му.

– Господин Хийтклиф? – попитах го аз.

Той кимна.

– Господин Локууд, вашият нов наемател, господине. Имам честта да ви посетя възможно най-скоро след пристигането си, за да изразя надеждата, че не съм ви причинил безпокойство с настойчивото си желание да се настаня в „Тръшкрос Грейндж“: вчера разбрах, че сте изпитвали някакви колебания…

– „Тръшкрос Грейндж“ е моя собственост, господине – прекъсна ме сопнато той. – Не бих позволил на когото и да ило да ме обезпокои, ако съм в състояние да го предотвра[1]тя. Влезте!

Последната дума беше процедена през стиснати зъби с тон, който ясно казваше: „Вървете по дяволите!“. Дори портата, над която хазяинът ми се беше надвесил, не помръдна в подкрепа на поканата му и мисля, че именно това обстоятелство ме накара да остана: изпитвах любопитство към този човек, който изглеждаше по-саможив и от самия мен.

Когато видя, че гърдите на коня ми се притискат право в оградата, той протегна ръка да откачи веригата от портата, после навъсено пое пред мен по високата павирана пътека. Влязохме в двора и извика:

– Джоузеф, отведи коня на господин Локууд и донеси вино.

„Предполагам, че с това се изчерпва всичката прислуга на това място“, мина ми през ума при тази двойна заповед. „Нищо чудно, че между плочите е прорасла трева и живият плет е подкастрян единствено от говедата.“

Джоузеф беше възрастен, всъщност, не – стар, вероятно дори много стар човек, въпреки че бе як и жилав.

– Бог да ни е на помощ! – изсумтя недоволно той, докато поемаше юздите на коня ми и междувременно кисело оглеждаше лицето ми. Това ме накара великодушно да предположа, че старецът най-вероятно се нуждае от божествена намеса, за да смели вечерята си и че благочестивото му възклицание няма нищо общо с неочакваната ми поява.

Домът на господин Хийтклиф се нарича „Брулени хълмове“. „Брулени“ е значимо тукашно прилагателно, даващо описание на суровите атмосферни условия, на които е изложено имението по време на буря. И наистина, там горе сигурно по всяко време се радват на неспирно свежо, ободрително проветряване: човек може да се досети за силата на фучащия над зъберите северен вятър по силно наклонените стволове на няколкото хилави ели в единия край на къщата и по редицата сухи трънаци, протегнали мършавите си клони в една и съща посока, подобно на ръце, просещи милостиня от слънцето. За щастие, архитектът се бе оказал достатъчно предвидлив да направи сградата солидна: тесните ѝ прозорци са разположени дълбоко в стените, а ъглите са укрепени с големи, издадени навън каменни блокове.

Преди да прекрача прага, се спрях да се полюбувам на щедрото изобилие от чудновати релефи, обсипали фасадата на дома и особено участъка около главния вход, над който насред огромния брой ронещи се грифони и безсрамни момченца различих датата „1500“ и името „Хертън Ърншоу“.

С удоволствие щях да направя няколко коментара, както и да помоля навъсения домакин да ми разкаже накратко историята на това място, но държанието му на входа ми подсказваше, че или трябва да побързам да вляза, или да се омитам оттук, а аз нямах желание да засилвам допълнително нетърпението му, преди да съм разгледал неговото свещено убежище.

Коментирай »
Препоръчваме още
"Басни за деца" от Жан дьо Лафонтен (предложение за четене) "Басни за деца" от Жан дьо Лафонтен (предложение за четене)
10 безотказни психологически трика, които да изпробваш веднага 10 безотказни психологически трика, които да изпробваш веднага
Оризът е полезен за здравето и подходящ за диети Оризът е полезен за здравето и подходящ за диети
Поведението му ще го издаде: 6 доказателства, че той е лудо влюбен в теб Поведението му ще го издаде: 6 доказателства, че той е лудо влюбен в теб
Секс по вампирски Секс по вампирски
Варицелата – едно от най-заразните заболявания: Симптоми, инкубационен период и лечение Варицелата – едно от най-заразните заболявания: Симптоми, инкубационен период и лечение
Най-големите му недостатъци, които можеш да преглътнеш Най-големите му недостатъци, които можеш да преглътнеш
Звезда с две лица? Всъщност има такава Звезда с две лица? Всъщност има такава
„Как да си бъдеш сам терапевт“ ни учи новият наръчник на френския невробиолог Ан-Елен Клер и терапевта Венсан Трибу „Как да си бъдеш сам терапевт“ ни учи новият наръчник на френския невробиолог Ан-Елен Клер и терапевта Венсан Трибу
Алкохолът, който най-много засилва женското сексуално желание Алкохолът, който най-много засилва женското сексуално желание
„Инстамозък“ – как пристрастяването към дигиталните технологии влияе на нашето здраве и щастие (предложение за четене) „Инстамозък“ – как пристрастяването към дигиталните технологии влияе на нашето здраве и щастие (предложение за четене)
„Магическите“ гъби могат да бъдат от полза за жените с рак „Магическите“ гъби могат да бъдат от полза за жените с рак
Хороскоп
Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби