Откриването на структурата на двойната спирала на ДНК преди 70 години създаде нов свят за науката, но и предизвика дебати за това кой е допринесъл и заслужава признание, предаде Асошиейтед прес. 

Голяма част от споровете се дължат на една основна идея: дали Джеймс Уотсън и Франсис Крик - първите, установили формата на ДНК, са откраднали данни от изследователката Розалинд Франклин.

Сега двама историци предполагат, че макар някои части от този разказ да са верни - Уотсън и Крик са разчитали на изследвания на Франклин и на лабораторията й без разрешение, тя е била по-скоро сътрудник, отколкото жертва. 

В статия, публикувана в списание "Нейчър", историците казват, че двата различни научни екипа са работили паралелно за решаването на ДНК загадката и са знаели повече за това какво правят колегите им, отколкото се смята.

Academics find twist in tale of Rosalind Franklin, DNA and the double helix https://t.co/IdKi968dBS pic.twitter.com/6FJzYVTqh8

— Guardian news (@guardiannews) April 25, 2023

"Това не е толкова драматично", казва авторът на статията Матю Коб от Манчестърския университет, който работи върху биографията на Крик. "Това не е филм за обир."

Историята датира от 50-те години на миналия век, когато учените все още се опитвали да разберат как частите на ДНК се свързват помежду си.

Уотсън и Крик работели върху моделиране на формата на ДНК в университета в Кембридж. Междувременно Франклин, експерт в областта на рентгеновите снимки, изучавала молекулите в Кралския колеж в Лондон заедно с изследователя  Морис Уилкинс.

Точно там Розалинд Франклин направила емблематичната "Снимка 51" - рентгеново изображение, показващо кръстосаната форма на ДНК.

Rosalind Franklin and the #DNA’s structure

"Franklin contributed several key insights to the discovery of the double helix. She clearly differentiated the A and B forms, solving a problem that had confused previous researchers."#Science #WomenInSTEM
⏯️https://t.co/hOJ3HU8Jvg pic.twitter.com/CkrX9r7HQQ

— Manuela Casasoli (@manuelacasasoli) April 26, 2023

След това историята става сложна. Според често разказваната версия Уотсън успял да види "Снимка 51" по време на посещение в лабораторията на Франклин. 

Историята твърди, че изследователката не е разгадала структурата, дори и месеци, след като е направила фотографията. Но когато Уотсън я видял, "той изведнъж, мигновено разбира, че това е спирала", казва авторът Натаниъл Къмфърт, историк в университета "Джонс Хопкинс", който пише биография на Уотсън. 

По същото време Крик получил лабораторен доклад, включващ данните на Франклин, и го използва без нейно съгласие, твърди още историята.

Според нея на базата на тези два важни момента, основани на работата на Франклин, Уотсън и Крик "могат да отидат и да установят двойната спирала за няколко дни", казва Къмфърт. 

Това "знание" в известна степен е от самия Уотсън и е описано в книгата му "Двойната спирала", казват историците. Те обаче предполагат, че това е било "литературен похват", за да направи историята по-вълнуваща и разбираема за неспециалисти. 

Happy #DNADay23 everyone! 70 years ago today, Rosalind Franklin and colleagues published the double helix structure of the DNA in @Nature 🧬
To celebrate, you might want to make a paper DNA model for your office :)
Instructions by @genome_govhttps://t.co/AN1JyPccO7
/rh pic.twitter.com/2ZzWyRO0N1

— Junge Humangenetik (@juhumgen) April 25, 2023

След като проверяват архивите на Франклин, историците откриват нови подробности, които според тях оспорват този опростен разказ, и предполагат, че изследователката е допринесла с повече от една снимка. 

Доказателството? Чернова на статия за списание "Тайм" от онова време, подготвена "в консултация с Франклин", но останала непубликувана. Тя описала работата по структурата на ДНК като съвместна между двете групи. А писмо на един от колегите й намеквали, че Франклин е знаела, че изследванията й са споделени с Крик, твърдят авторите.

Взети заедно, тези материали предполагат, че четиримата изследователи са били равностойни сътрудници в работата, каза Къмфърт. Въпреки че може да е имало известно напрежение, учените са споделяли откритията си по-открито - не са ги отмъквали тайно.

"Тя заслужава да бъде запомнена не като жертва на двойната спирала, а като равностоен участник в установяването на структурата", е заключението на авторите. 

Хауърд Маркъл, историк в Мичиганския университет, казва, че не е убеден в осъвременената история.

Той е автор на книга за откриването на двойната спирала и според него Франклин е била "ограбена" от колегите си, а те са я отстранили отчасти, защото е била еврейка в сфера, доминирана от мъже.

Happy #DNAday! On this day in 1953, Watson and Crick published the landmark paper proposing the double helix structure of DNA. We would like to celebrate this day remembering Rosalind Franklin’s significant contribution and pioneering work! #WomenInSTEMhttps://t.co/8hk40GSpU6

— IMPC (@impc) April 25, 2023

Накрая Франклин изоставила работата си по ДНК и продължила да се труди върху други важни открития в областта на изследванията на вирусите, преди да почине от рак на 37-годишна възраст. 

Четири години по-късно Уотсън, Крик и Уилкинс получават Нобелова награда за работата си върху структурата на ДНК.

Франклин не е включена в това отличие. Посмъртно Нобелови награди се давали изключително рядко, а сега вече не са разрешени.

Какво точно се е случило и в какъв ред, вероятно никога няма да разберем със сигурност. 

Крик и Уилкинс починаха през 2004 г. 95-годишният Уотсън не може да бъде открит, а лабораторията "Колд спринг харбър", на която е бил директор, отказва коментар. 

Изследователите обаче са съгласни, че работата на Франклин е от решаващо значение за установяването на формата на двойната спирала на ДНК, независимо какво се е случило. 

"Как трябва да я запомним? Като велик учен, който има равностоен принос към процеса", казва Маркъл. "Моделът трябва да бъде наречен Уотсън-Крик-Франклин".

Коментирай »