Доли Партън, иконата на кънтри музиката, чиито глас, проникновени текстове и бляскави костюми определиха нейния път от дървена къщичка в планините на Тенеси до върха на славата и признанието, почина на 80 години, съобщава Асошиейтед прес.

За смъртта ѝ съобщи племенникът ѝ Брайън Сийвър във видео, публикувано в социалните мрежи. Не беше посочена причина за смъртта. Притесненията за здравето на Партън, които започнаха миналата година, когато тя отложи, а по-късно и отмени концертите си в Лас Вегас, нараснаха до такава степен, че миналата есен тя се обърна към социалните мрежи, за да потвърди, че „още не съм умряла“. През май тя заяви, че е реагирала добре на лечението, след като, както сама каза, имунната ѝ и храносмилателната ѝ системи „напълно са се разбалансирали“ през последните години, припомня „Ню Йорк таймс“. 

Известна с пищните си форми, огромните си руси перуки и прилепналите си тоалети, които подсилваха нейния самоироничен хумор, тя беше сред най-обичаните личности в музиката и извън нея — една от малкото знаменитости, чиято привлекателност надхвърляше поколенията, географските граници и политиката.

Тя написа стотици песни, включително класики като Jolene, Coat of Many Colors и I Will Always Love You, които са реализирали общо над 100 милиона продажби по целия свят и над 1 милиард стрийминг прослушвания онлайн. Партън, която по време на изявите си свиреше на украсени със скъпоценни камъни банджо и китара с дългите си нокти, беше щедра филантропка и успешна бизнесдама, чиито проекти включваха тематичен парк в подножието на Смоуки Маунтин, близо до родното ѝ място.

Кариерата ѝ беше завинаги повлияна от възпитанието ѝ като едно от 12-те деца, родени в това, което тя наричаше „бедно като мишка“ семейство от Тенеси. Тя създаде своята образователна неправителствена организация Imagination Library, за да изпраща безплатни книги на децата в Тенеси.

Първите музикални изяви на Партън са в църквата, където дядо ѝ е проповедник. На 10 години вече се учи да свири на китара и пее в местни телевизионни предавания. На 13 години се появява в Grand Ole Opry в Нашвил, където Джони Кеш я представя като „едно малко момиченце от Източен Тенеси“.

С куфар, пълен с песни, тя последва чичо си, Бил Оуенс, също автор на песни, в Нашвил, след като завършва гимназия през 1964 г. Фред Фостър, който е продуцент на Рой Орбисън, Уили Нелсън и други, вижда потенциала ѝ и урежда песните ѝ да бъдат изпълнени от други изпълнители, както и Партън да запише албум. Към средата на 70-те години Партън вече е кралицата на Нашвил, пише Асошиейтед прес.

Партньорството на Партън с Портър Уагънър е ключово за кариерата ѝ. Първият им дует The Last Thing On My Mind излиза през 1967 г. – същата година, в която тя основава собствена издателска компания.

Макар дуетите им често да са големи радио хитове, соловите сингли на Партън в началото не се нареждат толкова високо в класациите. С Уагънър като съпродуцент тя започва да приспособява своя кънтри глас към по-изтънчен, поп-ориентиран стил. Тя постига първия си солов сингъл номер 1 с Joshua и влиза в Топ 5 с баладата Coat of Many Colors, разказваща как майка ѝ е съшила парчета плат, за да ѝ ушие палто, което Партън носи „с такава гордост“, дори когато връстниците ѝ я подиграват, че е бедна. Песента, с библейските си препратки и ода към майчината любов, по-късно е превърната в детска книга и телевизионен филм.

През 1973 г. тя записва хита, който определя кариерата ѝ – Jolene, класика в кънтри музиката с равномерен, бурен ритъм и повтарящото се произнасяне на заглавието от Партън, докато тя умолява жената да не ѝ отнема мъжа. Песента оглавява класациите за кънтри музика, преминава в поп жанра и по-късно е издадена на международния пазар, което отваря нови аудитории за Партън. Jolene е една от най-често използваните ѝ композиции, включително от Майли Сайръс (кръщелницата на Партън), Оливия Нютън-Джон и The White Stripes.

След Jolene тя постига огромен успех през 1974 г. с I Will Always Love You – ода и сбогуване с Уагънър, която ѝ помага да спечели наградата за вокалистка на годината на Асоциацията за кънтри музика в две поредни години – през 1975 и 1976 г. Партън отхвърля предложението на Елвис Пресли, който иска да я запише, защото не желае да сподели авторските права.

Десетилетия по-късно версията на Уитни Хюстън на I Will Always Love You се превръща в огромен хит за саундтрака към филма ѝ от 1992 г. „Бодигард“ и счупва рекорди по продажби. Хюстън печели „Грами“ за изпълнението си през 1994 г., връчена ѝ лично от Партън.

Here You Come Again – поп хит, преминаващ в други жанрове, и една от малкото песни, които тя не е написала сама, утвърждава Партън като изпълнителка в различни жанрове и ѝ донася първата награда „Грами“ през 1979 г.

„Много хора си мислят, че напълно съм изгубила ума си“, казва тя пред Асошиейтед прес през 1979 г. за промяната в песенния си стил. „Но не се страхувам от промяната. Очаквам успех, но съм подготвена за провал. Не ми пука дали хората смятат, че греша. В сърцето си зная, че правя правилното нещо.“

Сред другите хитове на Партън, които преминават в различни жанрове, са заглавната песен от 9 to 5 – комедията от 1980 г. с участието на Партън, Джейн Фонда и Лили Томлин; както и дуетът ѝ с дългогодишния ѝ приятел Кени Роджърс Islands in the Stream, написана от братята Бари, Морис и Робин Гиб от „Би Джийс“. През 1987 г. тя си сътрудничи с Линда Ронстад и Емилу Харис по албума Trio, продал се в милионен тираж.

За милиони фенове тя е просто „Доли“ – смесица от южен чар, хумор и блясък. Но тя се счита и за феминистки образец за подражание, защото сама държи юздите на кариерата си, пише собствените си песни, притежава правата върху творчеството си и се грижи за финансите си в един свят на развлеченията, доминиран от мъже.

Партън не се притеснява да се подиграва на себе си; когато е водеща на Saturday Night Live през 1989 г., тя казва на сценаристите, че единствените ѝ ограничения са да не ругае и да не се подиграва на Исус. Тя редовно се шегува с гърдите си или с образа си на „глупава блондинка“, но с намигване, че именно тя контролира смеха. В мемоарите си My Life So Far Джейн Фонда си спомня за начина, по който Партън се шегува – „обикновено доста пикантно“ – и за смеха ѝ, който е „някъде между момичешко кикотене, експлозивен писък и каскада от малки камбанки“.

След като роклята ѝ се разцепва отпред, когато печели наградата за изпълнител на годината на CMA през 1978 г., Партън отбелязва с шега: „Татко ми казва, че това ми се случва, защото съм сложила 25 кг кал в торба за три килограма.“

През цялата си кариера тя се радва на своя бляскав стил, често носейки изработени по поръчка рокли и бодита с кристали, които подчертават извивките ѝ, дори ако това предизвиква неодобрителни възгласи от другите в бранша. Външният ѝ вид винаги е част от по-широкия ѝ музикален бизнес план.

„Зная, че песните ми са добри, дори и да съм грозна като греха“, казва тя пред АП през 2014 г. „Затова си мисля: „Е, вероятно бих избрала да изглеждам така, дори и да съм сервитьорка.“ Искам да кажа, това е моят стил. Харесвам много грим. Харесвам обемна прическа. Харесвам лъскави дрехи. Харесвам да се показвам. Просто съм такава.“

В средата на 60-те години тя се омъжва за Карл Дийн, предприемач в областта на асфалтирането; те са заедно до смъртта му през 2025 г. на 82-годишна възраст. 

Въпреки че рядко се появява на публични места, той оказва влияние върху кариерата ѝ. Тя разказва пред NPR, че е написала Jolene за една кокетна банкова служителка, която сякаш проявява интерес към Дийн.

Отвъд музиката ѝ, най-трайното наследство на Партън може би е нейната щедрост и широка популярност.

Когато през 2016 г. смъртоносен горски пожар опустошава планината Смоуки, тя организира телемаратон с участието на звезди и създава фондация, която изпраща месечни чекове на жителите, чиито домове са повредени или унищожени.

Тя открива тематичния си парк „Доливуд“ в Източен Тенеси, който привлича туристи от цялата страна, и създава фондация „Доливуд“. Пише книги и мемоари, включена е в Залата на славата на кънтри музиката и получава награда за цялостно творчество от Академията за звукозапис. През 2025 г. е избрана за носителка на хуманитарната награда „Жан Хершолт“ от Академията за филмови изкуства и науки.

С 55 номинации за „Грами“ и 10 награди Партън е третата жена с най-много номинации в историята на „Грами“, изпреварена само от Бионсе и Тейлър Суифт.

Партън преодолява социалните и политическите различия, като обединява няколко поколения фенове както от градовете, така и от селата. В бурните предизборни години не беше необичайно да се видят тениски с надпис „Доли за президент“. Но тя строго се въздържа да изразява собствените си политически убеждения, често отклонявайки въпроси за президенти, кандидати, политики и други спорни теми.

„Не се занимавам с политика“, казва Партън на водещия Джад Абумрад в популярния му подкаст „Америка на Доли Партън“.

„Имам твърде много фенове и от двете страни на бариерата. Разбира се, имам мнение за всичко, но преди години се научих да си държа устата затворена по тези теми.“

Коментирай »