На 84-годишна възраст почина големият български режисьор Рангел Вълчанов, съобщи БГНЕС.

След поредица болести и операции, през последните години той страдаше от тежко онкологично заболяване, беше загубил напълно гласа си.

Една от последните срещи с него беше, когато знаменитият кинорежисьор Рангел Вълчанов отново "влетя" като своята "Немирна птица любов" в Дома на киното на премиерата на третата си книга "Хем съм сам, хем няма никой", която беше на 9 април 2013 година.

Влетя, защото той винаги летеше и ще продължи лети не само във въображението на киното си, но и в полета на душата, на таланта, на смелостта ,на самоиронията си и в това, което остави на българската култура и на приятелите си.

Талантлив и несломим – просто Рангел, момчето от софийското село Кривина, всепризнатият български кинорежисьор на 20-ти век. Болестта отне гласа му, но не и словото му и отдадеността му до болка към киното. Седнал на първия ред на Дома на киното тогава в очакване на "джобното издание", а хората минаваха и се покланяха пред него или просто го целуваха в онази априлска вечер – обич, обич към киното, киното на Рангел Вълчанов.

Това не е оригиналният филм "Немирната птица любов", а джобно издание, както продиктува тогава Рангел Вълчанов във връзка с новата му "немирна птица" книгата му "Хем съм сам, хем няма никой". Така започна на 9 април представянето режисьорът Коста Биков, асистент на знаменития режисьор през 1990 година. Той цитира Рангел Вълчанов, че ако Емир Кустурица оглави Балканска федерация, тя ще се казва Обединени Емиратства, а ако е той, ще e Обединени Немирства. Това е Рангел – немирната птица любов.

И преди да дойде времето на автографите, на 9 април препълнената с приятели и почитатели зала на Дома на киното видя 35 минутния кратък и нов вариант на "Немирната птица любов". В естествения декор на Киноцентъра като едно сбогуване, като едно предчувствие какво ще се случи, за което вече пишеше Рангел Вълчанов в книгата си. В това "джобно издание" Киноцентърът се срива, а лицата не само от миманса на забележителния оператор бай Димо Коларов, Николай Бинев, Тодор Колев и много други болезнено се вплитат в думите на малката разказвачка "А когато аз порасна – вие ще сте мъртви! Чао." Няма го българското кино, а в неговия дом се нанесоха хора с чужди имена и лимузини. Няма ги и кучетата, но идват нови пак с чужди имена Шварценегер, Сталоун, Де Ниро, Ван Дам. При Рангел няма авторитети – има истина и истинско преживяване, но затова трябва да се прочете книгата, както и предишните му две "Всички ще умрем, а сега наздраве" /2010/ и "Ура! Най-после и онемях!"/2012/, а още по-важно е да се гледат филмите му. Там сме всички ние с копнежите си, с любовите си, с илюзиите си, с балканската си грубост и иронията си до там, че да не смеем да покажем душата си или ако я покажем да й се надсмиваме.

Според Ицко тази книга е много кахърна, може и да е така, но аз доколкото имам информация, тя книгата, де пращи от оптимизъм – смешки и срещи с какви ли не образи и чешити, каза след прожекцията тогава по своя си вече начин Рангел Вълчанов, а дъщеря му Ани Вълчанова "преведе" на залата, станала на крака... Ицко се вмъкна с извинение, че не е успял да я прочете… Това е само малка част от това, което се случи в онази вечер в Дома на киното. Беше много красиво и вълнуващо…, като филмите на Рангел, които ще продължат да летят с него в безбрежието на душата.

Рангел Вълчанов e роден е на 12 октомври 1928 г. Дебютира с филма "На малкия остров" (1958), който и до днес си остава един от ненадминатите шедьоври в българското кино. Това е първият наш филм, който получава международно признание - от кинофестивалите в Прага (втора награда за режисура) и Мелбърн (почетен диплом). Отличия в Сан Франциско, Лос Аламос, Карлови Вари, Москва, Мелбърн и Кан получава и "Слънцето и сянката" (1962).

Следващите филми на Вълчанов ("Инспекторът и нощта", 1963; "Вълчицата", 1965) са ново доказателство за творческата му смелост при избора на остросъвременни теми, а също и за оригиналността на художественото му мислене. От 1970 до 1972 г. работи в тогавашна Чехословакия, където заснема "Лице под маска" и "Шанс".

После отново в България продължава да изненадва с нестандартните си решения, работейки в най-различни жанрови рамки, но без да изневерява на остросоциалните теми. Рангел Вълчанов се превръща в най-талантливият диагностик на нравствените заболявания на интелигенцията у нас през годините на социализма. Широко известни са неговите творби "Следователят и гората" (1976), "Лачените обувки на незнайния войн" (1979), "За къде пътувате?" (1986), "А сега накъде?" (1989).

Много са споровете кой е най-добрият му филм, но той и много от кинаджиите считат шедьовъра на неговия живот изповедалния "Лачените обувки на незнайния воин". С този изключително оригинален филм, наситен с Фелиниевски мотиви, Рангел Вълчанов доказва, че е майстор от световна величина. Рангел Вълчанов е автор и на няколко книги, последната от които е "Хем съм сам, хем няма никой".