На 14 октомври празнуваме Петковден. На този ден Църквата почита преподобна Параскева – Петка Търновска.

Днес почитаме и св. мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий.

Преподобна Параскева ­ Петка Търновска

Преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век. Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът ѝ и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий, разказва Българската патриаршия. От 1238 г. до падането под турско робство светите ѝ мощи са почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния) и днес са място на поклонници от цял свят. Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много поместни църкви. На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите ѝ са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

Петковден в народните традиция

В агиографския разказ се казва, че един ден, излизайки от черквата, Параскева разменила своите дрехи срещу дрипите на бедните. След смъртта на своите родители тя раздала цялото си наследство, наложила си беден живот и се установила в Хераклея, квартал на Константинопол, в близост до черквата Покров Богородичен. Там тя живяла известно време, след което заминала за Йерусалим, посетила Светите места и накрая се установила в пустинята на Йордания. Там в студ и жега тя се хранела само с диви треви и живеела аскетично. Една нощ един при нея се спуснал ангел, който ѝ казал да се върне в своята страна, за да умре там. Тя се върнала в Епиват, не намерила нито роднини, нито познати, и се настанила пред черквата на Светите Апостоли, където починала. В иконописната традиция обикновено се рисува като млада, хубава жена в одежди на монахиня, с кръст в лявата ръка, а другата ѝ ръка е сложена на гърдите. Това се разказва в статията „Петковден“ на Петя Банкова, публикувана в сайта balgarskaetnografia.com.

Според народните вярвания св. Петка е закрилница на жените и присъщите им дейности. Култът към нея е свързан с редица забрани, отнасящи се до петъчния ден.

Светицата се възприема като чудодейна лечителка особено от бездетните и от незрящите.

Петковден се смята за граничен, защото на него се разпускат стадата и зимните посеви трябва да са засети. Знае се, че засятото след Петковден няма да даде плод.

Понеже се разпускат ратаите и гурбетчиите поемат към дома, е подходящо време да се започнат и сватбите, като се подготвят дружините със сватовници и годежници. Народът казва, че „Света Петка повежда празниците”, защото семействата и големите родове се събират, за да отпразнуват своите семейно-родови празници. За празника се меси голяма погача, наречена на света Петка, а свещеникът ръси светена вода в къщата, прекадява хляба и цялото семейство се покланя три пъти пред този обреден хляб. Навсякъде се организират хора и веселия, на които се извършват сглядите – харесванията между бъдещите съпрузи и договарянията на бъдещите женитби.

В миналото всяка домакиня е приготвяла вкусна курбан чорба с овче месо, сарми с лозов лист, яхния с праз и прясно изпечен хляб.

В съвременността празникът се отбелязва в повечето случаи с църковна служба, която е особено тържествена в черквите, чиито патрон е светицата.

Мръсни дни

Според народните вярвания дните от Петковден /14 октомври/ до Димитровден /26 октомври/ имат мистичен заряд. Те се наричат „мръсни дни“ или „погани дни“. Смята се, че тези 12 дни са гранични за между старата и новата година. В тях е забранено да се шие и да се работи с вълна. Не трябва да се обличат и дрехи, които са ушити или оплетени в този период.

Имен ден

На 14 октомври имен ден празнуват Параскев, Парашкев, Параскева, Парашкева, Пенко, Петко, Петкан, Пенка, Петка, Петкана, Петя и останалите производни.

Коментирай »