Древни зрънца в един от най-старите известни метеорити разкриват, че през първите 200 000 години от съществуването на Слънчевата система е имало изненадващо силно магнитно поле, което вероятно е помогнало за формирането ѝ, пише „Сайънс дейли", позовавайки се на публикация в сп. „Протоколи на Американската академия на науките".

Откритието на учени от САЩ подсказва, че магнетизмът е действал наред с гравитацията, подпомагайки превръщането на огромен облак от газ и прах в Слънцето и планетния диск.

Преди около 4,6 милиарда години Слънчевата система възниква като огромен облак от газ и прах. През следващите няколко милиона години тази „слънчева мъглявина" претърпява драстични промени. Облакът претърпява колапс и се сплесква, превръщайки се в диск, от който в крайна сметка се появяват Слънцето в центъра му и планетите, формирали се около него.

Отдавна се смята, че гравитацията е основната сила, която стои зад тази трансформация. Настоящото изследване на учени от Масачузетския технологичен институт обаче показва, че магнетизмът също може да е бил важна част от процеса.

Учените са открили доказателства за древно магнитно поле, запазени в част от най-стария метеоритен материал, идентифициран досега.

Изследователите са проучили микроскопични зрънца в метеорита DOM 08006, открит в Антарктида през 2008 г. Известни като калциево-алуминиеви инклузии, тези зрънца са се образували през първите 200 000 години от съществуването на Слънчевата система и са най-старият известен материал от този период.

Тяхната магнитна характеристика показва, че още по време на етапа на слънчевата мъглявина е съществувало мощно магнитно поле. Изследователите изчисляват, че то е било между 3 и 12 пъти по-силно от днешното магнитно поле на Земята и вероятно е спомогнало за привличането на първичния материал навътре, докато се е формирало младото Слънце.

„Този преход от сферичен облак към протопланетарен диск е едно от най-значимите събития в цялата история на Слънчевата система", казва Бенджамин Вайс от изследователския екип. „Отдавна се предполага, че причина за това е гравитацията, но нашите измервания показват, че магнетизмът вероятно също е изиграл роля", допълва ученият.