Освен с положителните емоции, целувката често пъти тя се свързва и с някои опасности. Една от тях е инфекциозната мононуклеоза, известна още като „Болестта на целувката“. 

Над 90% от възрастните хора у нас са се сблъсквали с нея, като някои от тях дори не подозират, разкриват от Военномедицинската академия (ВМА). 

Инфекциозната мононуклеоза се провокира от Епщайн-Бар вируса (EBV). За да се инфектира човек с него, е необходим по-близък контакт – със секрети, обикновено със слюнка. 

Най-често на прицел са младежите, което обяснява и факта, че до 18-20-годишна възраст по-голямата част от тях са създали имунитет. Болестта се среща и при малките деца. Често при тях обаче липсва типичната клинична картина, защото имунната им система все още не е така реактивна. 

Специалистите признават, че диагнозата нерядко се поставя с известно закъснение. Причината е в първоначалната заблуда, че може да става дума за  грип или ангина, защото започва с доста висока температура – около 39-40 градуса, силна отпадналост, болки в мускулите и ставите. 

Много характерни за инфекциозната мононуклеоза са снежнобелите налепи по сливиците. И тук идва тънкият момент и ключовата роля на специалистите, тъй като има опасност обаче да се обърка с бактериална ангина и да се предпише антибиотик, какъвто за лечението на вирусна инфекция по принцип не е нужен. Ако той е от групата на бета-лактамите, особено пеницилиновите, пациентите получават характерен обрив, наподобяващ дребната шарка. В някои случаи медиците отдават обрива на алергична реакция към антибиотика и предписват нов. Така истинската диагноза остава скрита, а за да се изясни е необходима кръвна картина. 

Типичен белег за инфекциозна мононуклеоза е упоритата висока температура, която не се повлиява от лечението. При банално вирусно заболяване фибрилитетът се овладява за седмица до 10 дни. Две седмици са необходими антибиотикът да пребори бактериалната инфекция. Когато обаче температурата се поддържа 3-4 седмици и ангината не се е излекувала от антибиотиците, трябва да имаме едно наум. 

Увеличените лимфни възли – най-често в областта на шията, също издават заболяването. Отокът често е болезнен и може да предизвика специфичен носов говор. 

Допълнително може да се наблюдава уголемяване на черния дроб и слезката, тъй като EBV е вторично хепатотропен, засяга чернодробната клетка и в някои случаи може да предизвика т.нар. Епщайн-Бар вирусен хепатит.

Болестта на целувката много рядко води до тежки усложнения. Големият риск е за пациентите с имуносупресия – трансплантираните, прекаралите химио- или лъчетерапия, инфектираните с ХИВ и болните от СПИН. 

Няма ваксина за мононуклеозата, единствената превенция е личната хигиена, категорични са специалистите от Клиниката по инфекциозни болести на ВМА.