„Сега в сънищата си виждаше само местности и лъвове по плажовете“ е роман за тиранията на безвъзвратно изтичащото време, за ролята на писателя и силата на литературата. През юли 1960-а в спокойния пристан на вила „Финка Вихия“ край Хавана Ърнест Хемингуей пише все по-трудно. Изпаднал в творческо безсилие, уморен, изтормозен, потиснат, заминава за Испания с намерение да завърши книгата си за бикоборските игри. Но здравето му е разклатено, завръщането в Куба е невъзможно и той се прибира в САЩ. След една година, изпълнена със страдания и блянове по Куба, и няколко мъчителни престоя в психиатрична клиника животът на Нобеловия лауреат приключва драматично в Кечъм, Айдахо.

Ярка личност с многостранни интереси, Жерар дьо Кортанс (р. 1948 г.) е изтъкнат френски романист, биограф, есеист, преводач, поет, драматург и литературен критик. Автор е на повече от 90 книги, сред които романизирани биографии на изявени творци. Произведенията му са преведени на 25 езика. Удостоен е с редица престижни литературни награди. Носител е на титлите кавалер на Почетния легион и командор на Ордена на изкуствата и литературата. С настоящото заглавие Жерар дьо Кортанс въвежда читателя в интимния свят и терзанията на твореца, общуващ със своите герои, извайващ всяка фраза, всяка дума, в драмата на един различен от легендата Ърнест Хемингуей – объркан, раним и тласнат към самоубийство.

Той вече не сънуваше бури, нито жени, нито забележителни случки, големи риби, побоища или борби, нито пък жена си. Сега в сънищата си виждаше само местности и лъвове по плажовете.

Ърнест Хемингуей, „Старецът и морето“

Какво остава от един живот в неговия край? Лятна нощ в Италия, две-три ноти от една мелодия, споделена усмивка, страница от книга, няколко стиха, една призната грешка, едно угризение?

Ърнест Хемингуей