Тя е един от най-разпознаваемите влогъри в България. Последователите ѝ във всеки един от акаунтите ѝ в YouTube, Instagram и TikTok надхвърлят 250 000. Автор е на пет бестселъра, като първия от тях създава, когато е едва на 18 години и само месеци след излизането му печели „Детска Вазова награда за литература“.

Изабел Овчарова може и да е една от най-популярните личности в българското онлайн пространство, но за почитателите си тя е просто Изи – слънчевата, позитивната и истинска Изи, която не се страхува да бъде себе си пред публиката. И е готова да протегне ръка на всеки, който има нужда от нейната подкрепа.

Именно тази мисия стои в основата на новата ѝ шеста книга – най-откровената и лична творба на Изабел – „Слънчеви лъчи в мрака“. Книгата, която предизвика истински фурор още при обявяването си и продаде хиляди бройки още в етапа на предварителните поръчки, вече може да бъде открита в книжарниците и навсякъде, където се предлагат книги. 

В тази малка, но много силна и смела книга, Изабел не се страхува да оголи своите собствени чувства и емоции и да разкаже за моментите, в които се е чувствала най-уязвима. 

Отваряйки сърцето си за всеки, който някога е усещал, че не може да се пребори с мрака и тъгата, Изабел създава книга-прегръдка, която читателите да почувстват като разговор с най-добър приятел. 

Сред страниците на „Слънчеви лъчи в мрака“ са засегнати важни теми, свързани с психичното здраве, които често пренебрегваме в ежедневието си. Авторката не се страхува да говори за депресията и ниското самочувствие, за самотата и липсата на мотивация, за травмите и комплексите, за меланхолията и страха да бъдеш различен от другите. 

В 33 глави, допълнени с места, на които читателите имат възможност да записват своите мисли и чувства – и съвсем суров откъс от личния дневник на Изи – изданието ни приканва да поспрем и да се вслушаме в собствените си нужди. Да се радваме на малките победи и да не скърбим за провалите. Да ценим хората около себе си и да бъдем внимателни с тях. Защото „понякога именно най-усмихнатите хора, които осветяват стаята в момента, в който влязат, имат най-много нужда от светлината, която дават.“

Черпейки вдъхновение от опита си със социалните мрежи и негативното влияние, което те могат да окажат върху хората, Изабел припомня на читателите си, че да живееш за мнението на хората е като да се състезаваш в игра, която няма край. И че всеки от нас има в ръцете си четките, с които смело да рисува своя собствен живот. 

Нежна, емоционална и мотивираща, тази затрогваща изповед ни окуражава да споделяме тъгата си – дори когато се чувстваме най-изгубени и самотни. Защото и в най-облачните дни можем да намерим „Слънчеви лъчи в мрака“, които да ни сгреят. 

Из „Слънчеви лъчи в мрака“ от Изабел, откъс от книгата

Глава 15

Когато губиш, не знаеш какво печелиш

Хвана ли се да се ядосвам за нещо, което не ми се е получило, или за някакъв „лош късмет“, обичам да си напомням, че планът на Вселената е много по-добър от моя и понякога точно „лошият ми късмет“ ме спасява от нещо, което дори не предполагам.

Връщайки се назад, осъзнавам колко пъти съм страдала за ситуации, които в самия момент ме нараняват много, но след време ми показват колко късмет съм имала всичко да се получи точно така. Трябва да мине време, за да видиш, че понякога да не получиш това, което си искал, е най-голямата благословия, защото това, което е предопределено за теб, е много по-добро от това, което си искал. Това мое вярване е и причината да напиша „Причината“. Тя си има специална мисия и ако желаеш, можеш да я прочетеш, за да разбереш още по-добре това, което искам да предам с тази глава.

Мога да предам същото послание с една-единствена история.

Преди много години, когато бях много малка, баща ми работеше в Испания. Една сутрин е имал „ужасния късмет“ да закъснее за работа по причини, които биха изнервили всеки един човек, когато бърза сутрин. Той хващал една и съща линия на метрото в определен час абсолютно всеки ден. В този ден обаче не успял. Много хора на негово място биха се ядосали, притеснили, изнервили…

„Как може да съм такъв карък?“

„Ако бях направил еди-как си, можех да стигна навреме.“

„Не трябваше да стоя до късно снощи.“

„Защо не си навих две аларми?“

„Сега ще си навлека проблеми в работата само заради тази нелепа грешка…“

„Защо точно на мен се случва това, и то днес, когато имам важна среща?“

Не знам какво си е казвал баща ми в този ден, но е факт, че не е успял да отиде на работа и да стигне до метрото навреме.

По-късно разбира следното.

В същия час, в същата линия, по която пътува обикновено, на същото място взривяват метрото с всички пътници в него. И ако имаше „късмета“ да стане навреме, както всеки друг ден, щеше да бъде в метрото, в което загиват всички пътници заради експлозията.

Понякога не знаем от какво ни спасява „лошият ни късмет“, и може никога да не разберем, но следващия път, в който се ядосаш, че някой човек напуска живота ти, разлял си си кафето, уволнили са те, скъсали са те на изпита, почивката ти се е отменила, закъсняваш за важна среща и какво ли още не, което можеш да определиш като „лош късмет“, си напомни, че всичко се случва с причина и тя винаги е добра.

Колкото и да е трудно в момента и колкото и да нямаш „доказателства“, че това, което ти се случва, има добра причина, повярвай, че каквото е твое – то винаги ще те намери. Каквото трябва да се случи – ще се случи. Каквото е за теб – никой не може да ти го вземе.

Довери се на живота.

Той те предпазва постоянно дори когато си мислиш, че те наказва.

И когато ти вземе нещо, прави място за нещо по-добро, което дори не предполагаш, че можеш да имаш.

Когато губиш, невинаги знаеш какво печелиш… но винаги печелиш.