С книгата „Сравнително литературознание. Фаталната жена и 5 европейски кройки за романа“ проф. Румяна Л. Станчева въвежда читателя в европейското сравнително литературознание.

Фокусът на настоящия анализ е осъзнаването на невидимите връзки, които тъкат сходни сюжети, използват общи митове, вдъхновяват се от подобни идеи, градят сравними образи, „кроят“ аналогични форми на разказване.

В тази среща на литературни гласове са включени и другите изкуства. В петте глави четем за митокритиката, литературната история, теорията на разказването в текста на романа, общото между литература и музика, психологическия роман. Примерите с повече от 20 белетристи са взети от европейските литератури в модерното им развитие, главно през XIX и ХХ век до днес. Българските писатели са видени в нова среда - чрез сравнения с френски, румънски, немски, гръцки романисти.

За целите на изследването авторката дава примери с Елин Пелин, Жак Казот, Проспер Мериме, Йон Лука Караджале, Георги П. Стаматов, Емил Зола, Григориос Ксенопулос, Барбу Делавранча, Светослав Минков, Константин Константинов, Камил Петреску, Андре Жид, Пол Бурже, Томас Ман, Ана Бландиана, Емилия Дворянова, Яна Язова, Колет, Хортензия Пападат-Бенджеску, Евгения Димитрова, Мирча Елиаде и др.

„Достойнство на книгата са сюжетирането на литературно-историческите разкази, проявите на хумор, акцентирането върху повествователните техники, както и разглеждането на литературата през връзките ѝ с науката, музиката, изобразителното изкуство. Накратко, имаме една модерна книга, която поставя българската наравно с другите литератури.“ -  проф. Амелия Личева

„Паралелните прочити и ясният и точен български език, богатата ерудиция на авторката, убедителните и интересни изводи ми дават пълно основание да препоръчам горещо книгата на Румяна Л. Станчева.“ - проф. Дина Манчева

За автора

Румяна Л. Станчева е автор на книги по сравнително литературознание и по балканистика, както и преводач на поезия и проза от френски и румънски език. Тя е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, доктор на филологическите науки, доктор хонорис кауза на Университета на Артоа, носител на френския Орден на Академичните палми. Главен редактор на списание „Colloquia comparativа littеrarum“. Специално място сред публикациите й в редица международни научни издания заемат изследванията, посветени на френскоезични писатели и на взаимодействията между литературата и изкуствата. През 2014 г. „Колибри“ издаде книгата „Художникът Жорж Папазов като писател“ – анализ на непознатите в превод на български романи на изтъкнатия художник сюрреалист.

Румяна Л. Станчева - „Сравнително литературознание. Фаталната жена и 5 европейски кройки за романа“, откъс от книгата

ДУМИ ЗА НАЧАЛО

Насочена към изкушения и неизкушения читател, книгата представлява въведение в европейското сравнително литературознание. Включени са образци от българската литература и произведения от европейски писатели, публикувани в превод на български език. Мислена за четене от широк кръг любители на литературата, тя конкретно засяга филолозите, интересуващи се от сравнително литературознание, българска литература, западноевропейски литератури и балканистика.

Взети са примери от различни европейски литератури в модерното им развитие, главно през XIX и ХХ век до днес. Сближени са български литературни произведения и романи от френски, румънски, немски, гръцки писатели. Разглеждането на повече от 20 белетристи и творбите им се основава на специфичните подходи на сравнителното литературознание.

Границите между европейските литератури, благодарение на паспорта Сравнително литературознание, са законно прекрачени. Пренебрегнато е делението по национален или регионален признак – български, балкански и западноевропейски. Целта на анализа тук е в спояването, в осъзнаването на невидимите връзки, които тъкат сходни сюжети, използват общи митове, вдъхновяват се от подобни идеи, градят сравними образи, „кроят“ аналогични форми на разказване. В тази среща на литературни гласове са включени и другите изкуства. Музиката често е образец и вдъхновител. Живописта умее да разказва и да запечатва трайни представи. Литературата от своя страна търси да овладее звуковото и визуалното, когато създава светове, изградени от идеи, сетивни възприятия и чувства. В жанровете на прозата обичайно се усеща присъствието на историческия момент, на възгледи за обществото, на сблъсък на представи. Пресрещането между консерватизма на общественото мислене, бавно следващо много по-бурната историческа динамика, е разпознаваемо в психологически осмислени сюжети и конфликти.

Българската литература стои съзвучно с останалите европейски литератури във времето на модерното си развитие от края на XVIII и особено през XIX и ХХ век до днес. Осъзнаваме ли го обаче? Книгата показва именно непознати места на съприкосновение на нашето с европейското и световното. Класическите образци от Античността, библейските писания, Ренесанса и Просвещението са общият резервоар за европейските литератури. Дори в съвремието ни, което говори за Световна литература и жадно търси непознатото по света, дълбоките литературни връзки през европейски емблеми като Омир, Бокачо, Шекспир, Сервантес, Молиер остават същностните ориентири. Писателите ни, от Елин Пелин до Георги Господинов, са не само български, но и европейски писатели в този световен концерт.

Обединяващите пет гнезда в книгата се отнасят до митокритиката, литературната история, съдържащата се в текста на романа теория на разказването, до взаимността между литература и музика, както и до културните изследвания със социален и психологически знак.

В първото гнездо се е настанила фаталната жена, представа, дошла от библейски времена, която устойчиво си пробива път през времето, а в определени исторически моменти като прехода между XIX и ХХ век става особено актуална. Това дава повод да видим Елин Пелин в нова светлина, редом с френски и румънски писатели.

Литературните течения, особено при наличие на манифест, привличат като с рецепта за направа на текст. Така второто гнездо събира отново европейски писатели от разни краища, свързани с идеите на натурализма. Емил Зола вдъхновява не само френски, но и писатели от цяла Европа. Толкова по-ценно е, че в този дух създават свои рожби и българският писател Георги П. Стаматов, румънският Барбу Щ. Делавранча, гръцкият Григориос Ксенопулос. Вечната тревога на балканските литератури да не би да са закъснели за срещата в някое литературно течение, се коригира от резултатите. Литературните направления със своята нормативност позволяват да откриваме присъствието им извън литературни общности и извън определено време. Представата за човека не само като социално, но и като биологическо явление, обосновано от Емил Зола, остава трайна находка, с която дори изкуственият интелект ще трябва да се съобрази, най-малкото заради противопоставянето „биология – технология“.

Третото гнездо е „съшито“ от български, френски и румънски писатели. И Светослав Минков, и Андре Жид, както и останалите в създадената по темата група европейски писатели се вълнуват от начина, по който ще разкажат своите истории. Предизвикват с втория пласт в текста: как пиша, как трябва да се пише, как писателят влиза и участва в текста, как реалността се преобразува в литературна реалност? Намираме се сред елементи от теорията на романа вътре в романите им.

Във всичко – музиката само! – всеки помни прочутия стих, с който Верлен възвестява новостта за поезията към края на XIX век. Романът изпада в зависимост от музиката по същото време. Идеализирането на музиката от страна на писателите, което често продължава и до днес, оформя парапета за четвъртото гнездо. Томас Ман, Андре Жид, Мишел Бютор, Ана Бландиана, Емилия Дворянова са заедно в тази концертна ложа в търсене на многогласие, на повече от един разказвач на романа, на постоянното догонване на отделните гласове във фугата, на многостранно изграждане на фантазния свят на романа.

След митологичната фатална жена от първата част, накрая, в петото гнездо, стигаме до женския въпрос и психологическото разказване в романа. Най-важни се оказват правото и способността/неспособността да изразиш мислите си. Недоверие, ревност, раздвоение между любовно чувство и сексуално привличане, социално приемливите права на жените в развитието на модерните европейски общества през ХХ век се опират на широко познатите идеи на Фройд. Несъзнаваните импулси в поведението провокират нови психологически подходи на прозата и поддържат напрежението в романите на Колет, Хортензия Пападат-Бенджеску, Камил Петреску, Яна Язова, Евгения Димитрова, Мирча Елиаде.

Сравнителното литературознание търси да добави нов смисъл към познатия. Единичният текст заговаря с много други, съвременни или през вековете, съседски или от далечни географии. Изобразителните изкуства и музиката също придружават литературните вдъхновения. А трайността на сюжети, типажи и форми личи не просто в това, че остават задълго валидни, а и защото запазват потенциал за бъдеще и за развитие.

Дали намерените съответствия са повод да смятаме двайсетимата белетристи в книгата за световни писатели, ще научи този, който прочете и финала.