Предназначена основно за психоаналитици, психотерапевти, психолози, психиатри и лекари с различна специализация, тази книга е адресирана и към всички читатели с по-задълбочен интерес към взаимодействието между психичните процеси и физическото здраве. Преводът е дело на д-р Виолета Азис. Художник на корицата е Анна Лазарова.

Сърцето заема особено място в разбирането на връзката между психичното и телесното. Още Блез Паскал в своята творба Pensées от 1670 г. пише: „Сърцето има свои основания, които разумът не познава“, а повече от век по-късно британският психиатър Хенри Модсли отбелязва: „Скръбта, която не намира израз в сълзи, кара други органи да плачат“.

„Театрите на тялото. Психоаналитичен подход към психосоматичните заболявания“ е фокусирана върху психосоматичното функциониране от психоаналитична гледна точка и въвежда идеята за психосоматичната уязвимост, присъща на всеки от нас. Според нея, подобно на бебето, психосоматичният пациент не може да изрази преживяванията си с думи и реагира на болезнените си чувства с физически симптоми. Макдугъл обръща внимание на парадокса, че често пъти психосоматичните състояния са животозастрашаващи, но са и начин за психично оцеляване. Трудната задача на психоаналитика в тези случаи е да преведе мистериозните телесни сценарии в интерпретации, които правят възможно тяхното осъзнаване и трансформиране в чувства и мисли.

По думите на доц. д-р Светлозар Василев, психоаналитик и преподавател в НБУ, идеите на Джойс Макдугъл са значителен принос в преодоляването на характерното за българската медицина и широка общественост разделение между ума и тялото. Преводът на д-р Виолета Азис е изключително навременен и ще позволи на будните лекари, психолози и психотерапевти да се запознаят с теории и клинични илюстрации, благодарение на които отношенията им с пациентите вече никога няма да са същите.

Джойс Макдугъл (1920-2011) е новозеландско-френска психоаналитичка, която се нарежда сред най-влиятелните автори в света на психосоматиката. Баща ѝ е бил режисьор на десетки постановки за деца, а тя самата е участвала в множество театрални продукции. Това е причината да използва сценични метафори в книгите и описанията си на различни случаи.

„Театрите на тялото“ е най-известното ѝ произведение. То дава на читателите представа за начина, по който един психоаналитик се е научил да слуша „езика“ на тялото – език, който има много „диалекти“. Всеки пациент, използвайки сложния соматичен превод на посланията на психиката, разкрива различна драма. Когато нейната тема може да бъде разказана и споделена в терапевтичната ситуация, защото аналитичната работа винаги представлява история, създадена от двама души, психиката е в състояние да поеме задачата да модифицира тази драма. Така тялото бива освободено от своите повтарящи се опити да намери решение на психичната болка.