Разширените вени засягат около 30% от младите българи и до 70% от хората над 50 години, показва статистиката. Какви са причините за това? Кои симптоми трябва да ни алармират, че вените ни са в риск? Възможно ли е да спрем развитието на заболяването без медикаменти и какви са съвременните методи на миниинвазивната хирургия? Отговорите дават от Военномедицинската академия в публикация по темата. 

Варикозната болест е социално значим проблем, известен още от древни времена. Тя засяга венозната система на долните крайници, като най-често се проявява в повърхностната венозна мрежа. Обществено заболяването е познато като „разширени вени“ и често пациентите обръщат внимание на проблема едва когато вените са силно видими или се появят усложнения като повърхностен тромбофлебит, отоци или варикозни рани, обяснява капитан доцент Светозар Марангозов от Клиниката по съдова хирургия на ВМА. 

Бременността и наднорменото тегло – ключови фактори за разширените вени 

Според нашите проучвания, варикозната болест засяга около 30% от младото българско население и до 60-70% при хора над 50 години, казва специалистът. Основната причина е генетичното предразположение, което се засилва от съвременния начин на живот. Продължителното статично седене, наднорменото тегло и бременността са сред водещите фактори за развитие на хроничната венозна недостатъчност – заболяване, което прогресира с времето. 

Първите симптоми – тежест и оток 

В ранните етапи пациентите често усещат тежест, напрежение и дискомфорт в подбедриците, които преминават бързо. Тези симптоми обикновено се засилват към края на деня и са съпроводени с временен оток около глезените, който изчезва през нощта. Много пациенти съобщават за усещане на парене, сърбеж и нощни крампи. Видимите разширени вени се появяват едва в по-късните стадии на заболяването. 

Какво да избягваме в храненето? 

„Най-доброто лечение е превенцията!“. Избягването на продължително седене, увеличаването на физическата активност и намаляването на излишните килограми са основни мерки за предпазване от варикозата и забавяне на нейното развитие.

Храненето също играе важна роля – специалистите препоръчват леки, богати на витамини, минерали и фибри храни. Месото, рибата и ядките могат да присъстват в менюто, но е добре да се избягват тлъстите меса, тестените изделия и тежките, бавно смилаеми храни, които влияят негативно върху храносмилането и венозното здраве. 

Полезни спортове за вените 

Физическата активност е ключова. Експертите препоръчват ходене, плуване, каране на колело и бягане поне три пъти седмично. Тези спортове подобряват тонуса и еластичността на венозната стена, което подпомага предотвратяването и овладяването на варикозата. 

Диагностика – лесна, но прецизна 

Диагнозата на варикозната болест се поставя лесно от опитен съдов хирург чрез разпит и физикален преглед. Специалистът може да оцени стадия на заболяването според международните стандарти още при първоначалния преглед.

За по-прецизна оценка често се използва „цветно кодирана ултразвукова дуплекс-доплерова сонография“ – неинвазивно изследване, което дава ясна представа за състоянието на вените и напредъка на болестта. Инвазивни изследвания като флебография се прилагат само при изключителни случаи. 

Лечение според стадия на заболяването 

В ранните фази на варикозата, промяната в начина на живот и повишената физическа активност могат да намалят симптомите и да забавят прогресията на заболяването.

С напредването на болестта се включва медикаментозна терапия – най-често диосмини, които подобряват тонуса на вените и намаляват оплакванията. Допълнително се прилагат локални медикаменти за облекчаване на засегнатите участъци. 

При по-тежки случаи се налагат инвазивни методи на лечение. 

Център за лечение на венозни заболявания във ВМА 

Клиниката по съдова хирургия на ВМА е най-големият и опитен център за лечение на варикоза в България, казват от лечебното заведение. Там се прилагат модерни и иновативни методи, следващи световните тенденции, като част от тях са усъвършенствани и разработени от екипа на ВМА.

Сред успешните методи са склеротерапия, радиочестотна аблация, минифлебектомия, както и класически оперативни техники, когато е необходимо. 

Практични съвети за лятото 

Доц. Светозар Марангозов препоръчва на пациентите да избягват разходки и продължително стоене през най-горещите часове от деня. При дълги пътувания е важно на всеки два часа да се раздвижваме – упражнения на пръсти и пети, лек масаж на подбедриците и добра хидратация. Недостигът на течности повишава риска от тромбози и усложнения, категоричен е специалистът.

Физическата активност и избягването на продължително статично седене остават най-важните превантивни мерки, които всеки може да приложи.

Коментирай »