След като разбули тайните на „Духовната империя България“ и потърси скритата истина за „Приземяването на архангелите“, публицистът Христо Буковски се завръща с ново забележително изследване.

С „Рилският чудотворец. Архивираното житие на Св. Йоан“ Буковски разказва премълчаваните обстоятелства в чудатата история на Св. Йоан Рилски – или Иван Рилски.

Авторът представя интригуващи хипотези за небесния закрилник на българския народ, основани върху някои изключително любопитни, но по-малко познати факти за личността, живота и делото му.

Защо изконното пространно животоописание на Св. Йоан бива пренебрегвано години наред? Възможно ли е Св. Йоан да е от царски произход? Каква е връзката му с богомилите? И има ли нещо в историята му, което старите извори скриват, а съвременните официални източници на информация – подминават?

В книгата писателят изследовател:

• предлага тезата, че Иван е син на цар Симеон Велики и съответно – брат на цар Петър и на друга загадъчна фигура: Боян Мага, смятан от мнозина за един от основоположниците на богомилите;
• проследява чародействата и отшелничеството на монаха;
• припомня примера и вечния завет на светеца;
• осветлява опитите за пренаписване историята на битието и житието на чудотвореца.

Изданието е допълнено и с множество снимки и репродукции, които своеобразно дорисуват „архивираното“ животоописание на светеца.

Дръзка, проникновена и написана с патос и жив език, „Рилският чудотворец“ е откровението на един автор, вгледан във „Вселенския простор на Всевремието“.

Тази пъстра животопис припомня, че най-интересни са именно онези стари истории, около които продължават да витаят тайни и мистерии. 

Христо Буковски е дългогодишен журналист с множество трудове, сред които „Духовната империя България“, „Приземяването на архангелите“, „Тракийският шифър за богомилските символи“, „Тайните за змейовете: Произход и наследство“, „Чудото на българската писменост: Петото измерение в богомилското християнство“, „Ритуали и древни тайнства в българския обреден календар“, „Воинската харизма на българите“ и много други.

Коментирай »