„Унищожение“ е завладяващ антиутопичен трилър, с който Мишел Уелбек разкрива своята състрадателна и нежна страна. Преводът е дело на Александра Велева. Художник на корицата е Иво Рафаилов.

„Унищожение“ пренася читателя във Франция от 2027 година. Пол Резон е висш чиновник в Министерството на икономиката и приближен на министъра Брюно Жюж. Подготвят се президентски избори. В този момент френското разузнаване тръгва по следите на мистериозни уеб хакери, които излъчват технологично усъвършенствани видеоклипове със странни криптирани съобщения. И Пол Резон става неволен свидетел и участник в разследването на серия загадъчни атентати, чиято цел е краят на човечеството. Повествованието следва множество сюжетни линии, повежда ни от върховете на властта с цинизма на политическите елити и покварата на обслужващата ги журналистика до дъното на човешката безпомощност и страдание, преминавайки през разтърсващата лична история на главния герой с неговата любов към Прюданс.

Мишел Уелбек, най-значимият жив френски писател според американската критика, пленява читателите с непоколебима прямота и хапливо чувство за хумор. Уелбек съчетава „самоличностите“ на романист, поет, есеист и режисьор. Автор е на есе за Х. Ф. Лъвкрафт и на книги с поезия. Романите „По-широко поле за борбата”, „Елементарните частици”, „Платформата“, „Карта и територия”, „Серотонин“ и „Унищожение“ го налагат като един от най-четените и превеждани съвременни френски писатели. „Подчинение“ представя стремителен интелектуален и морален разпад на обществото, който намира отражение и в политическата конюнктура. Романът излиза през 2015-а, годината на смразяващите терористични погроми над вестника „Шарли Ебдо" и концертната зала „Батаклан“, и е спряган като творба с пророчески заряд.

Уелбек е носител на редица значими литературни награди като „Тристан Цара“ (1992), „Флор“ (1996), международната „Дъблинска литературна награда IMPAC“ (2002), „Ентералие“ (2005). За романа „Карта и територия“ (2010) е удостоен с най-престижната френска литературна награда „Гонкур“.