„Когато бебенцата са поставени и затопляни на гърдите на майката, те чуват ударите на сърцето ѝ, успокояват се от гласа и от дишането ѝ, имат по-стабилни жизнени показатели. Чувстват се така, както са били преди раждането, в утробата“, каза в интервю за Фондация „Нашите недоносени деца“ доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология към СБАЛАГ „Майчин дом“, София, и дългогодишен специалист в грижата за рискови новородени.

Като продължение на кампанията си за повишаване на информираността за кенгуру-грижата, фондацията насочва вниманието към значението на по-широкия и добре организиран достъп на родителите до недоносените им бебета в болница като част от развитието на семейно-ориентираната грижа у нас. Защо близостта кожа-до-кожа има медицинско значение и защо родителите трябва да бъдат приемани като част от грижата, включително когато бебето се лекува в интензивно отделение, коментира доц. д-р Лилия Вакрилова.

Кенгуру-грижата подпомага регулирането на телесната температура, сърдечната честота и дишането, насърчава храненето и кърменето и намалява стреса. По данни на Световната здравна организация този подход е свързан с над 30% по-ниска смъртност при новородени, близо 70% по-нисък риск от хипотермия и 15% по-нисък риск от тежки инфекции при малки и недоносени бебета.

Наред с апаратурата, присъствието на родителите също е важно

По думите на доц. Вакрилова, България е на достатъчно високо ниво по отношение на медицинската грижа за рисковите новородени, но разликата с по-високо специализираните болници в Европа и Америка често е в начина, по който семейството присъства до бебето по време на лечението.

„В повечето клиники от трето ниво по света, където се отглеждат недоносени бебета, много по-широко, отколкото в България, е гарантиран достъпът не само на майката, но и на близките на бебето до самия пациент“, казва тя.

Като пример посочва неонатологични отделения във Виена, Грац и Залцбург, където родителите могат да бъдат до детето не само в определени часове за свиждане, а през цялото денонощие.

Сред важните посоки за развитие, според специалиста, е и по-широкото въвеждане на психологическа подкрепа както за родителите, така и за медицинските екипи.

„Би трябвало в големите отделения и болници да има работа с психолог, насочена предимно и най-вече към работа с родители на децата с тежко състояние или при бебета с много висок риск. Там трябва да се отдели най-голямо внимание, за да могат родителите и медицинските екипи да преодоляват тези стресиращи ситуации в лечението на рисковите бебета“, допълва тя.

За лекарите в България, които все още се колебаят да въведат повече достъп на родителите до отделенията

„На първо място бих казала, че трябва да се започне отнякъде. С малки стъпки, стъпка по стъпка, постепенно да се разшири достъпът на родителите, за да са уверени колегите, че това няма да има в никакъв случай вреда, но ще донесе голяма полза както за бебето, така и за родителите“, казва доц. Вакрилова.

По-широкото прилагане на кенгуру-грижата у нас изисква добра организация, достатъчно персонал и наблюдение от медицинския екип, особено при децата, които все още са нестабилни. Именно затова промяната трябва да бъде постепенна, но последователна.

В подкрепа на тази кауза Фондация „Нашите недоносени деца“ създава и „Харта за правата на недоносените бебета“. С нея организацията отправя покана към медицинските специалисти за общ ангажимент в подкрепа на най-малките пациенти, техните семейства и екипите, които се грижат за тях.

Цялото интервю с доц. д-р Лилия Вакрилова можете да прочетете ТУК

Коментирай »