„Болест, която (не) съществува“ е поредно доказателство за способността на Джулия Каминито да вниква в дълбините и да улавя противоречията в човешката душа. Преводът е дело на Ина Кирякова. Художник на корицата е Стефан Касъров.

В забързаното и невротично съвремие един млад мъж на име Лорис е на кръстопът между спомените от детството и заобикалящия го свят на зрелостта, в който се усеща неразбран и отхвърлен. Чувствително и интровертно дете, той прекарва ваканциите и уикендите на село при дядо си Темпеста, към когото е много привързан. Но и детството има край и Лорис продължава своя път в годините, намира си приятелка, на която дава прякора Джо, наема малък апартамент в живописен римски квартал, започва работа като стажант в издателство... Нещата обаче не вървят така, както би желал. И се появява болката. Необяснима и силна. Той подозира, че страда от нелечима болест, ала никой не му вярва освен едно въображаемо създание на име Катастрофе, което приема различни форми: гълъб, котка, вълк, риба, и запълва пространството около него. Болестта, от която Лорис се страхува, става главен герой в тази проникновена книга. Но дали само в нея?

Родена през 1988 година, Джулия Каминито завършва политическа философия, работи като редактор за римското издателство „Джулио Пероне“ и сътрудничи на различни периодични издания. Още с дебютния си роман „Голямото А“ („Джунти“, 2016) грабва вниманието на публиката и печели три важни отличия: „Багута“ и „Джузепе Берто“ в категория „Първа творба“ и „Бранкати“ за „Млади дарования“. С романа си „Водата на езерото никога не е сладка“ („Бомпиани“, 2021), Каминито печели наградата „Стрега Оф“, както и престижната „Кампиело“ през 2021 година. Перото на Джулия Каминито улавя социална динамика, която е невидима за много съвременни писатели. Произведенията ѝ завладяват с отривист и дълбоко емоционален език, неочаквани образи и сурова чувствителност.