На 15 август Църквата отбелязва Успение на Пресвета Богородица.  

Успение на Пресвета Богородица е голям християнски празници, посветен на смъртта на Божията майка. Чества се и от православни християни, и от католици. Това се разказва в статията „Успение Богородично. Голяма Богородица (15 август)“ на Валентина Шарланова, публикувана в сайта balgarskaetnografia.com.

Според Светото писание на 64-годишна възраст Божията майка напуска земния живот. Богородица се молила в Елеонската планина, когато ѝ се явил архангел Гавраил, подал ѝ палмова клонка и ѝ възвестил, че след три дни духът ѝ ще се пресели в Царството небесно. Божията майка приела с радост вестта и последното ѝ желание било да види Светите апостоли заедно. Желанието ѝ се сбъднало и на третия ден ангелите слезли да приберат душата ѝ. Погребали Светата Дева в една пещера край Гетсиманската градина и затворили входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отворили, намерили само плащеницата на светицата – тя възкръснала и се преселила при своя Син.

Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите, разказва Българската патриаршия. Денят на празнуване на Успение е установен от император Маврикий (592-602).

Храмът "Успение Богородично" в Йерусалим е най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица. Той е издигнат през IV век именно върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Народни поверия

В България 15 август е голям празник, нарича се Голяма Богородица, а в Родопите – Голяма чьорква. Навсякъде в православните храмове празникът се отбелязва с тържествена църковна литургия, с водосвет и със специално въздигане на хляба, защото според библейските сказания Богородица се явила пред апостолите, когато те благославяли хляба.

Божията майка е почитана като лечителка, като покровителка на майчинството, брака и семейството, като защитница на бедни и онеправдани. Вярва се, че светицата помага на бездетни невести да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, не трябва да похващат ръчна женска работа. Те отиват в черквата, палят голяма свещ за Божията майка и поднасят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи. Окичват иконата с цветя, най-често богородички. На нея закачат и специални вотиви – малки метални изображения на бременна жена или на пеленаче. Правят това с надеждата, че скоро ще забременеят и ще родят. След тържествената празнична служба жените раздават за здраве богородични пити с пожелание: нека Света Богородица да ни е на помощ!

От този ден до празника Рождество на Пресветата Богородица (8 септември, Малка Богородица) народната традиция забранява на жените да тъкат и сноват, да плетат и да шият, за да е здраво цялото домочадие.

Народната вяра в Богородица като лечителка определя изпълняването на празника на редица обреди. Болни и недъгави обещават, ако получат изцеление, да направят специален дар за нея на църква или манастир, чийто патрон е Богородица.

Голяма Богородица се чества и като патронен празник. В селищата, в които местната църква или близкият манастир носят името на светицата, се свикват сборове, на които идват хора от цялата околност. Те събират пари и купуват животно за курбан в чест на светицата.

На Голяма Богородица се правят и родови срещи, отново с курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Някъде курбаните се освещават в църква, другаде – вкъщи. Стопанките раздават от курбана на близки, съседи и кумове.

В образа на Св. Богородица се преплитат функции, наследени от древните езически богини-майки на старото население на Балканите. Българинът знае, че до Голяма Богородица добрият стопанин трябва да е свършил вършитбата. Стара поговорка гласи: до Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама.

На Успение Богородично се смила от новото жито и от него приготвят обредни хлябове за празника. Правят се прогнози и за бъдещата реколта: вярва се, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие през следващата година.  

На обредната трапеза на Успение Богородично жените нареждат жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде.

Имен ден

Имен ден празнуват Мария, Мариана, Марио и останалите производни, сред които Мариан, Мариян, Мара, Марияна, Марийка, Мариела, Мима, Мими, Мирела, Мариам. Днес гости посрещат и имениците Деспина, Панайот и Преслава, като Преслава може да празнува и на 29 юни – Петровден.

Коментирай »