Още с появата си на английски през 2021 г. приносното издание „1000 мозъка: Нова теория за интелекта“ от един от пионерите на информационната революция Джеф Хокинс привлече вниманието на водещи специалисти в областта на невронауката, а също и на големи популяризатори на науката като Ричард Докинс и Бил Гейтс.

Сега забележителното издание, което представя революционна теория за действието на човешкия мозък, се появява и на български език с предговор от самия Ричард Докинс и в превод на Елена Филипова.

В него компютърният инженер и радетел на науката ни помага да разберем по-добре как мислим, учим и запомняме, но също така и как да копираме тези процеси, за да създадем истински изкуствен интелект.

По какъв начин си взаимодействат мозъчните клетки, за да се създаде съзнанието? Как могат да прочетат книга, да родят идея или да научат нов език? Въпреки големия напредък в областта на невронауката през последните години, в нея все още има много повече въпроси, отколкото отговори. Прозрението на екипа на Хокинс през 2016 г. обаче предначертава изцяло насоката на изследванията в тази област.

Според него нашето съзнание се ражда от синхрона на хиляди малки „мозъци“, мрежи от неврони, всяка от които изпълнява едни и същи функции, но в диалога си с останалите коригира своите представи. Така мозъкът функционира чрез взаимодействие, чрез „демокрация“.

Сред страниците на „1000 мозъка“ на достъпен език авторът обяснява механизмите на това взаимодействие – какви „изчисления“ според него стоят в основата на нашето мислене и какво означава това за начина, по който възприемаме света, помним, учим. Както и дали бихме могли да приложим същите „изчисления“ в една мислеща и възприемаща света машина, универсален изкуствен интелект, какъвто все още не е създаден.

Хокинс разглежда и защо езикови модели, които се основават на статистика, като GhatGPT според него не са истински изкуствен интелект и защо все още не сме достигнали до етапа на създаването на такъв.

Макар и книгата да излиза на английски преди революционния пробив на GhatGPT и конкурентните му продукти, в „1000 мозъка“ е описан и начинът на работа на подобни модели на по-ранен етап на развитието им и е проследена цялата история на областта на машинния интелект.

Сред страниците на това забележително издание ще откриете и отговор и защо не бива да се чувстваме застрашени от самия изкуствен интелект и защо фантастичните сценарии как той превзема света са нереалистични. Подобно на много други технологии и тук, според Хокинс, основната заплаха идва от хората, които ги използват.

Написана на достъпен и забавен език, „1000 мозъка“ от Джеф Хокисн напомня, че ние сме първият вид на Земята, който се определя от интелекта и знанието си, а не от гените си. И изборът, пред който сме изправени, когато мислим за бъдещето, е само как да се възползваме от нововъзникналия си интелект, за да продължи да се развива цивилизацията ни.

Джеф Хокинс е един от пионерите на информационната революция. Създател на един от първите таблети в историята – GriDPad, още в края на 80-те години на XX век, и на дигиталния личен асистент Palm – през 1996 г., той предрича ерата на смартфоните и таблетите.

По-късно той се преориентира към неврологията и започва да изследва работата на мозъчната кора. В началото на новия век основава фондация и компания, които си поставят цел да разберат алгоритъма на работа на мозъчната кора, така че да могат да приложат знанието при евентуално изграждане на изкуствен интелект.

Из „1000 мозъка: Нова теория за интелекта“ от Джеф Хокинс, откъс от книгата

ЧАСТ 1

Ново разбиране за мозъка

Клетките в главата ви четат тези думи. Замислете се колко за­бележително е това. Клетките са елементарни. Отделната клетка не може да чете, да мисли или изобщо да направи кой знае какво. И все пак, ако съберем заедно достатъчно клетки, за да изградим мозък, те не само четат книги, но ги и пишат. Те проектират сгради, изобретяват технологии и разкриват загадките на Вселената. Как мозъкът, изгра­ден от елементарни клетки, поражда разум, е изключително интересен въпрос и той си остава загадка.

Да проумеем как работи мозъкът, се смята за едно от най-големите предизвикателства пред човечеството. Това търсене е нароило десет­ки национални и международни инициативи, като европейския Проект „Човешки мозък“ и Международната инициатива „Мозък“. Десетки хиляди невроучени работят в множество специалности, практически във всяка страна по света, опитвайки се да разберат мозъка. Макар те да изучават мозъка на различни животни и задават разнообраз­ни въпроси, крайната цел на невронауката е да узнае как човешкият мозък поражда човешкия разум.

Може да сте изненадани от моето твърдение, че човешкият мозък си остава загадка. Всяка година се обявяват нови открития, свързани с мозъка, издават се нови книги за мозъка, а изследователите от някои близки области, като изкуствения интелект, претендират, че техните творения се доближават по интелигентност до, да речем, мишка или котка. От това лесно би могло да се заключи, че учените имат доста добра представа как работи мозъкът. Но ако запитате невроучените, почти всички те ще признаят, че все още не сме наясно. Натрупали сме огромно количество знания и факти за мозъка, но не разбираме много добре как работи цялото нещо.

През 1979 г. Франсис Крик, прочут с работата си по ДНК, пише есе за състоянието на науката за мозъка, озаглавено „Мислене за мозъка“. В него описва голямото количество факти, които учените са събрали за мозъка, и все пак, заключава той, „въпреки постоянното трупане на подробни знания как работи човешкият мозък все още е дълбоко загадъчно“. По-нататък той казва: „Онова, което определено липсва, е една широка идейна рамка, в която да бъдат интерпретирани тези резултати“.

Крик отбелязва, че учените събират данни за мозъка от десети­летия. Те знаят много факти. Но никой не е измислил как да сглоби тези факти в нещо смислено. Мозъкът е като огромен пъзел с хиляди елементи. Елементите на пъзела стоят пред нас, но ние не можем да ги проумеем. Никой не знае как би трябвало да изглежда решението. Според Крик мозъкът е загадка не защото не сме събрали достатъч-но данни, а защото не знаем как да подредим елементите, които вече имаме. През четиридесетте години, изминали от есето на Крик досега, е имало редица значими открития за мозъка, за няколко от които ще стане дума по-нататък, но като цяло неговото наблюдение все още е вярно. Как от клетките в главата ви възниква разум все още е дълбока загадка. Със събирането на все повече елементи от пъзела всяка го­дина понякога се получава усещането, че по-скоро се отдалечаваме от разбирането на мозъка, вместо да се приближаваме.

Прочетох есето на Крик, когато бях млад, и то ме въодушеви. Почувствах, че бихме могли да решим загадката на мозъка в рамките на моя живот, и преследвам тази цел оттогава насам. През послед­ните петнайсет години ръководя изследователски екип в Силицие­вата долина, който изучава частта на мозъка, наречена неокортекс, или нова кора. Неокортексът заема около 70% от обема на човешкия мозък и е отговорен за всичко, което свързваме с разума, от сетива­та като зрение, осезание и слух, през речта във всичките ѝ форми до абстрактното мислене като например математиката и философията. Целта на нашето изследване е да разберем в достатъчни подробнос-ти как работи неокортексът, така че да можем да обясним биоло­гията на мозъка и да създадем интелигентни машини, работещи на същите принципи.

В началото на 2016 г. напредъкът в изследванията отбеляза дра­матична промяна. Постигнахме пробив в разбирането. Осъзнахме, че и ние, и другите учени сме пропускали една ключова съставка. С това ново прозрение ние видяхме как се сглобяват елементите на пъзела. С други думи, мисля, че открихме рамката, за която пишеше Крик, рам­ка, която не само обяснява основните принципи в работата на неокор­текса, но поражда и нов начин на мислене за разума. Все още нямаме завършена теория за мозъка – далеч не. Научните области обикновено започват с някаква теоретична рамка и едва по-късно биват разрабо­тени подробностите. Може би най-прочутият пример е Дарвиновата теория за еволюцията. Дарвин предлага смел нов начин на мислене за произхода на видовете, но подробностите, като например как функци­онират гените и ДНК, ще станат известни едва години по-късно.

За да бъде интелигентен, мозъкът трябва да научи много неща за света. Нямам предвид само онова, което учим в училище, а такива основни неща като например как изглеждат и звучат предметите от ежедневието и какво е усещането за тях при допир. Нужно е да научим как се държат предметите – от начина, по който се отварят и затварят вратите, до онова, което правят приложенията на смартфоните ни, когато докоснем екрана. Трябва да научим къде се намира всичко в света – от местата, на които държим личните си вещи у дома, до това къде се намират библиотеката и пощата в града ни. И разбира се, научаваме и понятия от по-високо равнище, като значението на „състрадание“ и „управление“. Отгоре на всичко това всеки от нас научава значението на десетки хиляди думи. Всеки един от нас притежава огромно коли­чество знания за света. Някои от базовите ни умения са обусловени от гените ни, като например храненето или отдръпването при болка. Но повечето от онова, което знаем за света, е научено.