Всички ние, някои повече, други по-малко, плащаме данък „обществено мнение“. Често ръководим действията си спрямо това какво биха си помислили или казали хората.

Да, ние живеем сред хора, част от обществото сме и е абсолютно задължително да съобразяваме поведението си така, че да не пречи на околните. Но има и някои случаи, в които сякаш улисани в това да угодим на всички, забравяме за собствените си нужди или ги пренебрегваме. Истината, както винаги, е в баланса. А за да ти помогнем в търсенето на баланс, днес ти предлагаме шест неща, за които никога не трябва да се оправдаваш и извиняваш.

За личните си избори и решения

Колко често ти се налага да обясняваш или дори оправдаваш защо си/не си започнала даден режим, защо си се/не си се разделила с приятеля си, защо имаш/нямаш деца, защо предпочиташ да ходиш пеша до работа, защо напусна/не напусна работата си, защо прекарваш времето си с този или онзи приятел. Стига да не пречиш на околните с изборите си, не дължиш на никого обяснение за тях. Отстоявай решенията си и не допускай околните да ти влияят за вземането им. В крайна сметка не те, а ти ще живееш с изборите си.

За външния си вид

Не си длъжна да се извиняваш на никого за начина, по който си избрала да изглеждаш. Цветът на косата ти и нейната прическа, килограмите ти, изборът да правиш или не правиш подобрения по себе си, начинът ти на обличане… всичко това отново е твой личен избор. Не е нужно да подчиняваш външния си вид на желанията на любимия, на съветите на майка ти или на модните трендове. Изглеждай така, както се чувстваш добре. И не се извинявай за това.

За желанието ти/нежеланието да правиш нещо

Случвало ли ти се е толкова много да не ти се излиза, че да се чудиш какво да измислиш, за да оправдаеш неприсъствието си някъде? А хрумвало ли ти е, че вместо това, можеш просто да кажеш истината? Ще се изненадаш колко по-лесно е. Не е нужно да се извиняваш или оправдаваш, защото не ти се излиза, защото искаш да посещаваш даден спорт например или защото днес просто не е ден, в който би искала да чистиш. Примерите са безброй, но разбираш идеята. Имаш право да се съгласяваш за нещата, които ти харесват. И имаш същото право да отказваш да участваш в неща, в които просто не искаш. И дори не е нужно да се извиняваш за това.

За принципите си

Житейските принципи са сред най-големите качества, които човек може да притежава. Разбираш защо да се извиняваш за тях би било просто абсурдно. Никога не се оправдавай, че казваш истината, че отказваш работа, която противоречи на твоите принципи за правилно и неправилно, че винаги си навреме, че си лоялна на даден човек или кауза. Принципите ти са това, което те изгражда като характер. И да се извиняваш за тях, би означавало, че се извиняваш за човека, който си.

За приоритетите си

Всички ние имаме приоритети – това е присъщо на мислещите и разумни хора. Ето защо не е нужно да се извиняваш за приоритетите си. Достатъчно е само да признаеш пред себе си и околните, че ги имаш. Не търси оправдание за това, че един човек е по-важен за теб от друг, за това, че искаш време за себе си, за това, че за теб е по-важно да спортуваш, отколкото да излезеш например (или обратното) или за това, че днес предпочиташ да прекараш време с децата си, вместо с приятелите си (или обратното).  

За чужди постъпки

Този въпрос е черно-бял. Никога не се извинявай за нечии други действия, освен ако не става въпрос за малко дете. Всеки възрастен и разумен човек носи своята отговорност за постъпките си. И без значение от обстоятелствата, тази отговорност винаги е лична. Забрави оправданията от типа на: дъщеря ми винаги закъснява, съпругът ми просто е малко разсеян, тя не е искала да каже това, той се е объркал, познавам го… Достатъчно е да си отговорна за собствените си постъпки, не е нужно да се извиняваш за чуждите.

Коментирай »