Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна. Звучи ли ви познато това изречение? То е есенцията на книгата на Антоан дьо сент Екзюпери “Малкият принц”, която всички обичаме от деца. Какво ни показва френският писател? Че когато отделим време за нещо, то става много ценно за нас. Това го прави специално, незаменимо. Ние започваме да го обичаме и да искаме да бъде завинаги наше. Да не го пускаме. Именно в това се корени и "Ефектът ИКЕА”. 

“Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза”.

"Ефектът ИКЕА” е нещо, което мнозина не биха могли да формулират, но веднъж казано, то започва да ни се вижда толкова очевидно. Да, "Ефектът ИКЕА” е приложим във всяка една сфера от живота, но днес ще го разгледаме през призмата на взаимоотношенията.

Ценим мебелите от ИКЕА повече, тъй като трябва да инвестираме време в четенето на инструкциите и след това в стреса от сглобяването им. Дали ще стане хубаво, как ще стане? Когато сме готови обаче ги поглеждаме с гордост и казваме: “Това са моите мебели, защото си ги сглобих сам”. Имаме усещане за постижение, смело посещаваме магазина, избираме мебелите, прекарваме часове в сглобяването им и след това можем да им се наслаждаваме, защото сме отдали времето си за тях. 

В оригиналния експеримент за потвърждаване на ефекта е проведен тест, който включва построяване на кутии на ИКЕА, сгъване на оригами жерав и конструиране на комплекти от Лего, като причината, поради която ИКЕА печели, е, че хората трябвало да вложат много повече труд, за да завършат мебела, отколкото да направят оригами.

"Ефектът ИКЕА” при човешките взаимоотношения

“Какво значи "да опитомиш"?... Ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата…”

Оказва се, че мозъкът на хората работи по същия начин, когато става дума за взаимоотношения. Ние ценим взаимоотношенията, в които влагаме повече усилия. Когато ни се налага да ги изграждаме и да работим върху тях, после сме по-удовлетворени, получавайки това, което искаме. 

За съжаление, много хора забравят за този елемент по време на процеса. Много от тях се провалят в изграждането и инвестирането в двупосочните взаимоотношения. Една от често срещаните грешки, които хората правят, е да оставят взаимоотношенията и да не ги подхранват, да не инвестират време в тях. После идва разочарованието, че нещата не са проработили, а след него и съжалението. Когато отново попаднем в такава ситуация разбираме, че нищо не е различно. Просто ние следва да оценим това, което вече имаме, и колко сме работили за него.

"Ефектът ИКЕА” в работните отношения

Обикновено хората казват, че работата им е по-малко приятна от други дейности, с които се занимават, като прекарване на време с приятели или излизане навън за вечеря. Но те също така са склонни да определят работата си като една от най-удовлетворяващите дейности. Широк спектър от изследвания на тази привидно противоречива нагласа последователно потвърждават, че когато полагаме повече усилия за определена дейност или работа, ние я оценяваме по-високо. 

"Трудът води до любов", пишат изследователи по темата, но само когато задачите са успешно изпълнени. Когато хората се провалят в опитите си да сгъват хартиени жерави и да конструират комплекти Лего, "Ефектът ИКЕА” отслабва - както се случва и когато те били принудени да разглобят творенията си.

Интригуващо е, че "Ефектът ИКЕА” работи дори когато хората нямат възможност да персонализират своите творения - както е при кутиите на ИКЕА и комплектите Лего. Макар че уменията на повечето участници не са били нещо особено, те много харесвали своите продукти. Строителите оценили своите смачкани жерави почти пет пъти повече от нестроителите. Красотата, изглежда, е в очите на специалиста.

Истината е, че независимо в кой аспект от живота ни ние полагаме усилия винаги, когато видим резултати, сме по-удовлетворени. Замислете се колко повече харесвате нещо, когато сами се потрудите за него, отколкото, когато го получите наготово. Така сме по-склонни и да направим компромис. Затова е хубаво и да не забравяме за този момент следващия път, когато попаднем в конфликт с приятел, партньор или колега. На какво се дължат компромисите, които правим, какво място заемат те в отношенията ни и защо ги правим? Отговорите на тези въпроси никога няма да са същите, знаейки вече за "Ефектът ИКЕА”.