Извлякоха древна ДНК от праисторическо бижу Висулката е направена от зъб на елен
Висулката е направена от зъб на елен
Photo credit: Colin Behrens/Pixabay
Учени установиха собственик на праисторическо бижу чрез нов метод за извличане на древна ДНК, предадоха Ройтерс и ДПА.
Висулката, направена от зъб на елен, беше открита в Денисовата пещера в Русия – популярно място сред търсачите на фрагменти от кости и други предмети, принадлежали на хората от каменната ера.
Екипът, ръководен от изследователи от германския Институт "Макс Планк" за еволюционна антропология, използва нов метод за извличане на ДНК от бижуто, а след това анализира генетичния материал, за да определи кой е бил предполагаемия му собственик. Така костното украшение се превърна в първия праисторически артефакт, за който е установен конкретен собственик чрез извличане на генетична информация.
20000-Year-Old Tooth Pendant In Denisova Cave Belonged To Paleolithic Siberian Woman - IFLScience https://t.co/oNJoGYUrR3 via @GoogleNews
— G. Wells Taylor (@gwellstaylor) May 4, 2023
Според авторите на изследването, публикувано в сп. „Нейчър“, извлечената ДНК сочи, че собственичката е била жена, генетично свързана с древните обитатели на Северна Евразия. Висулката датира отпреди 19 000 - 25 000 години.
Предметите, направени от кости, са порести, което позволява ДНК да проникне в тях. Новият метод за извличане на тази информация включва потапяне на предметите в буферен разтвор от натриев фосфат и постепенно повишаване на температурата. По този начин генетичната информация се освобождава от древния артефакт, без той да бъде повреден.
An elk tooth pendant made around 25,000 years ago absorbed DNA from a person’s sweat. Now scientists have extracted that DNA to learn who wore it https://t.co/L5GKcmHIQ7
— New Scientist (@newscientist) May 4, 2023
Свързването на древни предмети с конкретни хора може да ни помогне да разберем социалните роли и разпределението на труда между половете в праисторическите епохи.
"Артефактите, направени от камъни, кости и зъби, са фундаментални за нашето разбиране на човешките методи за препитание, поведение и култура“, се казва в проучването.