Европейците, особено в южната част на континента, са подложени на по-голям топлинен стрес през летните месеци, тъй като климатичните промени причиняват по-дълги периоди на екстремни метеорологични условия, предаде Асошиейтед прес.

Според изследване на програмата "Коперник" на Европейската комисия сравненията на данни отпреди десетилетия показват, че рекордните горещини миналата година са довели до опасни условия за човешкото здраве.

"Южна Европа преживя рекорден брой дни с "много силен топлинен стрес", дефиниран като температури от 38 до 46 градуса Целзий", се посочва в доклада.

It may be warmer in Europe, but the con is called "global warming" and there has been none in 8 years and 9 months despite 500 billion tons of emissions worth 14% of manmade CO2.https://t.co/XBQ5iJ8tJQ

— Steve Milloy (@JunkScience) April 20, 2023

Броят на летните дни със "силен" (32 до 38 градуса Целзий) или "много силен" топлинен стрес се увеличава на целия континент, докато в Южна Европа това важи и за дните с "изключителен топлинен стрес" над 46 градуса Целзий, отбелязват от "Коперник". 

"Налице е и тенденция към намаляване на броя на дните без топлинен стрес", се казва още в изследването. 

Топлинният стрес все повече се разглежда като сериозен проблем в световен мащаб, тъй като планетата се затопля заради предизвиканите от човека промени в климата. Експертите казват, че той може да причини широк спектър от здравословни проблеми, включително обриви, дехидратация и топлинен удар.

Europe faces the growing threat of heat stress [Promoted content] https://t.co/HcopeR2n5I #ClimateChange #environment #heatstress

— EURACTIV (@EURACTIV) April 20, 2023

Предупреждението е част от годишния доклад на "Коперник" за състоянието на климата в Европа, който потвърди, че през 2022 г. континентът е преживял втората най-топла година в историята. 

Миналото лято е било най-горещото в цяла Европа - с 1,4 градуса Целзий над референтния период 1991-2020 г. В района на Свалбард (Шпицберген) в Арктика дори са отчетени летни температури, които са били с 2,5 градуса Целзий по-високи от средните, се казва в доклада.

Високите температури и малките количества  валежи доведоха и до повсеместна суша, а летните горски пожари причиниха най-високите въглеродни емисии от 15 години.