Венюс Кури-Гата (1937 –2026) е френско-ливанска писателка, вероятно най-известната и разпознаваема от ливански произход във френскоезичната литература. Родена през 1937 г. в Бикфая, Кури-Гата прекарва детството си в планинското селце Бишари в Северен Ливан, родното място на Халил Джубран. Израства в Бейрут, а през 1972 г. се преселва в Париж, където живее до смъртта си през януари 2026 г.

След себе си оставя повече от двайсет романа и трийсетина стихосбирки. Носител е на множество награди и отличия, включително на Голямата награда за поезия на Френската академия (2009) и наградата за поезия „Гонкур“ за цялостно творчество (2011). Удостоена е със звание Командор на Ордена на почетния легион (2017) и звание Командор на Ордена на изкуствата и литературата (2022). Като преводач е дала своя глас на големия съвременен сирийски поет Адонис.

Творчеството на Венюс Кури-Гата е щедро захранено от френската и ливанската култура. От тяхната амалгама се ражда неповторимото очарование на нейната поетика. Въпреки че избира да пише на френски език, арабските ритми и тропи съществуват пълноправно и осезаемо в творчеството ѝ. Семейните призраци и обсебващите теми за смъртта, женствеността, имиграцията, културния конфликт обитават нейното писане с изумително метафорично богатство, напоено от въображението, изразните средства и привкуса на арабския език и поезия. Преживяването на безнадеждност и загуба осигуряват централните мотиви в стихотворенията ѝ: експресивни и мрачни картини на сюрреалистично отчуждение.

За „Лична антология“ (152 стр., цена: 19.07 лв./9.75 евро, цена с 25% отстъпка при предварителна поръчка), съставена от самата Венюс Кури-Гата, през 1997 г. ѝ е присъдена наградата „Жюл Сюпервиел“. Антологията включва неиздавани стихове (1995 – 1996) и подбор от няколко стихосбирки: „Сказания за един глинен народ“ (1992), „Монолог на мъртвия“ (1987), „Препъналото се слънце“ (1982), „Сенките и техните вопли“ (1979), „Кой говори вместо ясмина“ (1980) и „Състраданието на камъните“ (2001).

„Защо е тази натрапчива нужда да говоря за смъртта? – четем в предисловието от авторката. – Думата „смърт“ ли стои в основата на заглавията в книгите ми? „Врява за една мъртва луна“, „Мъртвите нямат сянка“, „Мъртъв дом“, „Монолог на мъртвия“. Трябва да се върнем към годината 1975-а, когато до мен достигаше непоносимото зрелище на един удавен в кръвта си Ливан. … Упреквах се, че превръщам мъртвите в словесна материя, че ги строявам като оловни войници по моите страници, но бях неспособна да посегна към други сюжети.“

За радост на читателя, дори към смъртта Венюс Кури-Гата подхожда без натрапчив драматизъм. От страданието и състраданието тя извлича изкуство от висока проба. Поезията ѝ, заредена с човеколюбие, носи утеха във времена на бездуховност и връща надеждата в жреческата роля на поета.

Настоящото издание е част от поредица, осъществена с неоценимата и компетентна помощ на Кирил Кадийски, неин водещ от самото ѝ начало (2023 – 2025).