„Непоисканите съвети на Вира Уонг за убийци“ вдъхновява предстоящ сериал на Опра (предложение за четене)

Необикновеният роман на Джеси К. Сутанто е задължително четиво за почитателите на Only Murders in the Building и книгите на Ричард Озмън

„Непоисканите съвети на Вира Уонг за убийци“ вдъхновява предстоящ сериал на Опра (предложение за четене)

Photo credit: Издателство „Сиела”

На чаша горещ китайски чай с привкус на примамлива загадка, подсладен с обилна доза хумор и топлина, ни кани световноизвестният криминален роман „Непоисканите съвети на Вира Уонг за убийци“ от Джеси К. Сутанто, който вече кипи и на български език в книжарниците, a скоро ще се появи и като сериал на Опра и Минди Калинг. 

Отличен като една от „Най-добрите книги на 2023 г.“ от Amazon, този сърцат и необикновен роман ни поднася майсторски замислена мистерия в духа на обичаните книгите на Ричард Озмън, Ел Косимано („Финли Донован се справя убийствено добре“) и нашумелия сериал на Apple TV „Only Murders in the Building“ и филмовата поредица „Knives Out“. 

Готови ли сте да влезете в обувките (с ортопедични подметки) на непримиримата Вира Уонг Джуджу – шейсетгодишна, самопровъзгласила се за експерт на чая дама, която има особено влечение към мистериите. А по всичко си личи, че и те към нея. 

Вира Уонг е човек, за когото рутината е всичко. Всяка сутрин точно в 4:30 часа тя се събужда като по часовник (защото късните сутрини са само за децата и европейците) и поема на обиколката си из квартала (точно 3112 крачки). Не пропуска да прегледа и последния коментар в профилите на сина си в социалните мрежи. И най-накрая да се отправи към „Световноизвестната чайна на Вира Уанг“, опитвайки се да забрави факта, че чайната нито е била световноизвестна, нито навярно някога ще стане. 

Прекалено твърдоглава, за да признае дори пред себе си колко самотна се чувства след внезапната смърт на любимия си съпруг, Вира е самото превъплъщение на самоконтрола. Нищо не може да разклати железните й нерви. Докато една сутрин на пода на чайната си Вира не намира мъртвец. 

На нейно място всеки нормален човек би оставил полицията да си свърши работата и да открие извършителя. Но Вира е решена да вземе нещата в свои ръце. 

Трябва да си наистина смел – или тотално откачен – да поканиш предполагаеми убийци на чаша чай… Но никой не може да надуши злодеяние по-добре от китайска майка с твърде много свободно време и аматьорски детективски умения. 

Чаят е разсипан, картите са на масата, но каква ли загадка се крие на дъното на чашата? Време е за шеметно разследване, защото „Световноизвестната чайна на Вира Уанг“ е отворена за бизнес. 

Неочакван и завладяващ, „Непоисканите съвети на Вира Уонг за убийци“ от Джеси К. Сутанто ще ви разходи из Китайския квартал на Сан Франциско и ще ви срещне с най-колоритната детективка по неволя, която остава в читателското сърце дълго след затварянето на последната страница. 

Почитателите на уютните мистерии ще поискат да се сгушат сред страниците на този свеж и интелигентен роман, в който пикантни интриги, остроумие и изненадващо симпатични персонажи се преплитат и създават напоена с емоции история, която ще ви разсмее от сърце и ще ви накара да се почувствате у дома.

Photo credit: Издателство „Сиела”

Из „Непоисканите съвети на Вира Уонг за убийци“ от Джеси К. Сутанто, откъс от книгата

Вира

Глава 1

Вира Уонг Джуджу, на шейсет години, е Глиган, но всъщност е трябвало да се роди Петел. Става дума, разбира се, за китайските хороскопи. Вира Уонг е жена, много благодаря, но Петлите не могат да се мерят с нея. Всяка сутрин, точно в четири и половина, клепачите на Вира се отварят рязко като отскачащи нагоре ролетни щори. После горната част на тялото ѝ се надига от матрака – няма мързеливо изтъркулване от леглото за Вира, макар че сядането в него вече е съпроводено от множество прищраквания и прискърцвания на ставите ѝ. Тя провесва с наслада обутите си в пухкави чорапи крака и веднага намира чехлите, които с военна прецизност е оставила до леглото предишната вечер. Набързо изпраща съобщение на сина си да му напомни, че си проспива живота, а би трябвало да е станал и да е започнал деня си преди нея. Той в крайна сметка е младеж, на когото му предстои да завладее целия свят. Късните сутрини според Вира са само за малките деца и европейците.

След като се измива набързо, Вира надява сутрешните си одежди – фланелка с логото на Ралф Лорън, което е толкова голямо, че покрива цялата ѝ лява гърда (е, добре, благодарение на разрушителното действие на времето и гравитацията покрива горната част на гърдата ѝ), и спортен панталон. Нахлузва ръкави и ги нагласява така, че да няма нито ивичка изложена кожа между ръкавите на фланелката и допълнителните. Преди много години, когато беше самоуверена млада жена, Вира никога не проверяваше ръкавите си и често се разхождаше с покрита с тен кожа на ръцете. Очевидно това бяха безумни дни, когато бе живяла неразумно и бе поемала ненужни рискове.

Сложила ръкавите, Вира кимва на отражението си и отива в кухнята, където поглъща половин литър вода със стайна температура – студената вода според Вира ще замрази мазнините в артериите и ще предизвика сърдечно заболяване. На вратата Вира нахлузва ортопедическите си маратонки и слънчевите очила с рогови рамки, а накрая и може би най-важната час от облеклото – слънцезащитна козирка, толкова голяма, че няма начин дори един слънчев лъч, причиняващ лунички и бръчки, да се промъкне до лицето ѝ. Сетне, без да поглежда назад, Вира излиза от вкъщи.

И всичко това се случва без помощта на будилници. Вира наистина би трябвало да е Петел, но не е, тя е Глиган и може би именно оттам започват всички проблеми.

Според китайския хороскоп Глиганите са добросъвестни, състрадателни и именно от тях е хубаво да се потърси искрен съвет, когато е необходимо. За беда, малцина търсят Вира за искрен съвет, а дори и за неискрен. Единственият човек, който би трябвало да ѝ се обажда за съвет непрестанно – синът ѝ Тилбърт, – никога не го прави. Вира не може съвсем да проумее защо. Когато родителите ѝ бяха живи, тя често ги търсеше за съвет дори когато не ѝ бе необходим, защото за разлика от сина си, Вира беше грижовна дъщеря и си даваше сметка, че като пита родителите си за съвет, ги уверява, че има нужда от тях. Е, няма значение. Вира е съвестна майка и бездруго прави какво ли не, за да даде на Тили всички съвети, от които би могъл някога да има нужда. Предишните ѝ съобщения гласят: 

Изпратено днес, в 4:31 часа сутринта: Тили, буден ли си? Часът е 4:31 сутринта, много късно. Когато бях на твоята възраст, се събуждам в 4 всяка сутрин да готвя закуска за дядо ти и баба ти. Ставай! Живей за мига! Carpe diem!

Сърдечни поздрави, мама.

Изпратено вчера, в 7:45 часа вечерта: Тили, забелязвам, че това момиче @NotChloeBennet е харесало ДВА твои видеоклипа в ТикТок! Смятам, това означава, че те харесва. Гледам профила ѝ и тя се цупи много, но според мен ще бъде добра съпруга. Миналата седмица е отишла с майка си на маникюр, което означава, че е грижовна дъщеря. Може би е хубаво да се промъкнеш и да проникнеш в преките ѝ съобщения.

Сърдечни поздрави, мама.

Вира беше особено доволна, задето използва фразата „да се промъкнеш и проникнеш в преките ѝ съобщения“. Вира държи да бъде в крак с всякакви новости. Не желае да изостава от по-младите поколения. Всеки път, когато попадне на безсмислено звучаща фраза, я проверява в Гугъл и си записва значението ѝ в малкия си бележник.

Изпратено вчера, в 5:01 часа вечерта: Тили, 5 часът вечерта е, надявам се, че си изял вечерята си. Вуйчо ти Лин винаги вечеряше в 7 часа вечерта и не доживя дори до трийсет. По-добре си изяж вечерята сега.

Сърдечни поздрави, мама.

На това всъщност се сдоби с отговор.

Тили: Вуйчо Лин умря, защото беше блъснат от автобус. И ти казах да престанеш да ми викаш Тили. Казват ми Бърт.

Вира: Не възразявай на по-възрастните. Не те възпитавам така. И какво му е лошото на Тили? Това е хубаво име, с баща ти мислим дълго и сериозно за името ти, би трябвало да го цениш.

Последва ново мълчание от Тили. Но е без значение. Точно сега Вира няма време за своя вироглав син, защото тъкмо ще започне сутрешната си разходка, а сутрешните разходки са сериозна работа. Първо, има разтягане. Мнозина на нейната възраст се оплакват от сковани стави и неособено гъвкави крайници, но Вира може да клекне ниско, без да се затрудни, и се навежда от кръста, докато докосне с пръсти маратонките си. Като тийнейджър Тили ужасно се срамуваше от упражненията за разтягане на Вира. Умоляваше я да ги прави вкъщи вместо на тротоара, но на човек му трябва чист въздух, за да се разтегне както трябва, а и бездруго Тили би трябвало да се гордее, че майка му дава такъв добър пример на съседите им.

С достатъчно разгрети мускули Вира застава в поза за вървеж – вирната брадичка, изпъчени гърди и перпендикулярно разположени спрямо тялото ѝ лакти. После тръгва, размахва юмруци пред гърдите си с ентусиазма на севернокорейски войник на национален парад. Сутрешната разходка на Вира може да бъде описана само като енергична. Тя е генерал на военен поход, стопява километрите с безмилостна експедитивност. Всеки достатъчно глупав да се изпречи на пътя ѝ е посрещан със смразяващ поглед (който е невидим зад слънчевите очила и козирката), но Вира се наслаждава на необходимостта да свърне покрай минувача, тъй като това е възможност да изпробва пъргавината си и бързината на рефлексите си.

За последния ѝ рожден ден Тили ѝ подари часовник „Самсунг“, който може да брои крачките ѝ, но Вира няма нужда от него, защото знае точно колко крачки отнема всекидневният ѝ маршрут: три хиляди сто и дванайсет крачки, като тръгне от „Трентън“ и „Пасифик“, където е къщата ѝ, надолу по „Вашингтон“, където всички семейни магазинчета за хранителни стоки и сувенири се подготвят да отворят за деня. Неколцина от собствениците на магазините махат на Вира и се провикват да я поздравят, но всички знаят, че тя не може да спре да побъбри, не и по време на сутрешната си разходка. И все пак Вира има безупречни маниери, затова извиква нещо мило на мандарин като: О, пъпешите изглеждат добре, господин Хун! или Времето най-после се затопля, сестра Джао! – докато минава забързано.

Забавя малко пред кафенето, което изникна като неприятна гнойна пъпка преди две години на „Вашингтон“. Собственикът е невъзпитан младеж, който дори не живее в Китайския квартал. Устните на Вира се извиват в подигравателна усмивка, докато минава, и както всяка сутрин тя тихо проклина кафенето. Дори името я дразни. „Кафенето“. Може да си представи какво объркване предизвиква сред клиентите. Къде искаш да отидем? В „Кафенето“. Добре, кое? „Кафенето“! КОЕ ТОЧНО? Човек би си помислил, че с подобно име „Кафенето“ би се провалило отдавна. Но не, напук на всякаква логика не само че не потъна, ами процъфтя и крадеше клиенти от по-старите заведения наоколо. Често, както седи в тихото си магазинче за чай, мислите на Вира се насочват към „Кафенето“ и провалят прекрасния ѝ чай. Действително „Кафенето“ и ужасно нездравословният му продукт – кафе, гадост – са чума за жителите на Сан Франциско, не, за човечеството.

Когато стига до драконовата врата на Китайския квартал на Буш Стрийт, тя завива и тръгва по „Стоктън“ чак до парка „Уо Хъй Юен“, където групата по тайдзицюен тъкмо започва тренировката си. Съпругът ѝ Дзинлун идваше тук всеки ден, докато не получи инсулт. Често се опитваше да придума Вира да го придружи, но тя не виждаше смисъл в тайдзи. Твърде бавно, за да е полезно, ясно е. Толкова ефективно, колкото и йога, което ще рече, не много. Всеки път, когато Дзинлун приключеше с тайдзи, Вира му проверяваше пулса и никога не превишаваше осемдесет. Какъв изобщо е смисълът? И все пак тя минава през „Уо Хъй Юен“, маха на тайдзи групата и не обръща внимание как сърцето ѝ се къса, когато не вижда Дзинлун сред бавно движещите се хора. Глупачка, разбира се, че Дзинлун не е тук, той е на сигурно място в сребърна урна във всекидневната ѝ, и толкоз.

Първото нещо, което Вира прави в края на всяка разходка, е да притисне палец към китката си и да измери пулса си. Доволна, че е достигнал достойните за уважение деветдесет и два удара в минута, Вира влиза през тъмния си магазин за чай и се качва обратно по стълбите да жилището си. След ободряващ студен душ Вира хапва добре балансирана закуска от оризова каша, консервирани пачи яйца и ферментирало тофу. Накрая се връща долу и се заема да подреди и подготви магазина си.

Като тийнейджър Тили с удоволствие посочваше неточностите в наименованието „Световноизвестната чайна на Вира Уанг“.

‒ Първо, никой не знае за нея, така че всъщност не е „световноизвестна“ – подхвърляше той и извърташе очи. Вира цъкаше с език, но преди да успее да отвърне, Дзинлун се намесваше:

‒ Не е вярно, майка ти беше много известна в Китай с чайовете си. Множество клиенти идват от далечни места само за да опитат чая ѝ.

 ‒ Мм-хм – казваше Тили, явно неособено убеден. Бързо преминаваше към следващото нападение. – А защо се нарича Вира Уанг? Ти си Вира Уонг.

 ‒ А – обаждаше се Дзинлун с възхитен поглед към Вира. – Това е, защото майка ти е много умна дама, много съобразителна. Вира Уанг е много известна личност, дори белите хора знаят името ѝ. Затова майка ти каза, че можем да кръстим магазина на нея.

‒ Това се нарича изопачаване на фактите, татко – сопваше се Тили. – Могат да ви съдят за това! – После добавяше, доста злобно според Вира: – Ако някой знаеше за тая чайна, разбира се. Но тъй като никой не знае за нейното съществуване, няма значение.

Дзинлун само се засмиваше и потупваше Тили по гърба.

‒ О, синко, толкова много знаеш за закона. Може би отиваш да учиш право?

Всичко бе толкова по-лесно, когато Дзинлун беше наоколо и действаше като буфер между Вира и Тили. След смъртта му отношенията между майка и син бавно, но неизбежно замряха почти напълно. Тили наистина отиде да учи право. Сега е младши сътрудник в престижна правна кантора близо до „Ембаркадеро“, с толкова високо разположени офиси, че можеш да видиш фаровете на колите да проблясват вечер на моста на Залива. Не че Вира има как да знае; Тили никога не я е канил в офиса си, но на нея ѝ е приятно да си представя какво вижда Тили, като погледне от прозореца на офиса си.

Престани да мислиш за Тили, упреква се Вира, като взема от масата последния стол и го слага на пода.

Отива до входната врата и обръща табелата от ЗАТВОРЕНО на ОТВОРЕНО, после минава зад щанда и сяда на столчето в очакване на клиентите. „Световноизвестната чайна на Вира Уанг“ е отворена за бизнес.

Коментирай »
Препоръчваме още
Научно доказано: Ракията е лековита Научно доказано: Ракията е лековита
3 съвета как да се погрижим за косата си през лятото 3 съвета как да се погрижим за косата си през лятото
Маринара и доматен сос - каква е разликата? Маринара и доматен сос - каква е разликата?
Устните разкриват тайни за сексуалния ни живот Устните разкриват тайни за сексуалния ни живот
Той не знае дали си дебела Той не знае дали си дебела
Ниският женски тембър на гласа подлудява мъжете Ниският женски тембър на гласа подлудява мъжете
Мъжете си умират да чуят това Мъжете си умират да чуят това
Три причини да си по-красива през есента Три причини да си по-красива през есента
„Войната на верите“ – епичният сблъсък на източния и западния свят (предложение за четене) „Войната на верите“ – епичният сблъсък на източния и западния свят (предложение за четене)
Плетеница от интриги, секс и убийства във „Всичко свършва в полунощ“ от Хариет Тайс (предложение за четене) Плетеница от интриги, секс и убийства във „Всичко свършва в полунощ“ от Хариет Тайс (предложение за четене)
Да дойдеш по погрешка в България и да откриеш призванието си – историята на Хайри Хамдан Да дойдеш по погрешка в България и да откриеш призванието си – историята на Хайри Хамдан
14 неща, които трябва да направиш, преди да станеш на 35 14 неща, които трябва да направиш, преди да станеш на 35
Хороскоп
Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби