„Нощна трева“ е дело на Нобеловия лауреат за литература Патрик Модиано. Посрещнат благосклонно от широката публика и оценен високо от критиката, романът е преведен на български език от Красимир Петров. Художник на корицата е Люба Халева.

Все пак не съм сънувал. На моменти се улавям, че произнасям тази фраза насред улицата, сякаш чувам да говори друг. Някакъв безцветен глас. В ума ми изплуват имена, лица, подробности.

В „Нощна трева“ Модиано е на върха на своя талант. Великолепен, вълнуващ, владеещ до съвършенство магията на словото, той отвежда читателя отвъд обичайната представа за време.

Могат ли променените улици, фасади, кафенета или оскъдните бележки, съхранили се в черния бележник, да възстановят едно минало, придобило с времето необикновена важност? На фона на един „интровертен и ониричен“ Париж Жан, алтер его на автора, тръгва по стъпките на влюбения в Дани стеснителен студент, какъвто е бил през 60-те години на миналия век. Но коя е Дани? Какво се е случило с нея? И постепенно се разгръща разследване, по-скоро психологическо и поетично, отколкото полицейско, на една загадъчна история, таяща тежка тайна. „Какво би казал, ако съм убила някого?“ „Нищо.“ Нима имаме право да съдим онези, които обичаме?

Френският писател Патрик Модиано е роден през 1945 година. Автор е на десетки романи, издадени на над 35 езика, немалко от тях и на български. Времето, паметта, отсъствието и идентичността са сред основните теми, които го занимават. Особено място в творчеството му заема периодът на Втората световна война. През 2014 г. Модиано получава Нобелова награда за литература, присъдена „заради изкуството на паметта, с което изучава най-неуловимите човешки съдби и вдига завесата над света на окупацията”. Постоянният секретар на Шведската академия Петер Енглунд го нарича „Марсел Пруст на нашето време”.