За почитателите на кървавите трилъри на Томас Харис, Клеър Макинтош и Коуди Макфейдън на пазара у нас това лято се появява завладяващият роман „Отвлечена“ – първата книга от феноменалната поредица на американската писателка Т. Р. Рейгън, продала над 1 милион копия по цял свят. 

Често сравняван с превърналия се в култова класика трилър „Мълчанието на агнетата“ , „Отвлечена“ е мрачен и диаболичен роман, който запознава читателите с енигматичната детективка Лизи Гарднър – единствената жертва, успяла да избяга от извратената игра на страховит и кръвожаден сериен убиец…

Лизи Гарднър е само на седемнадесет години, когато планираната като перфектна вечер бързо се превръща в най-големия ѝ кошмар. Отвлечена на метри от дома си след романтична среща, Лизи се събужда в плен на извратен сериен убиец. В продължение на месеци младата жена остава на милостта на анонимния си похитител, когото тя нарича Спайдърмен заради страстта му да измъчва жертвите си с паяци. Докато един ден по чудо не успява да се измъкне, превръщайки се в единственото момиче, оцеляло след среща с него. Но не може да помогне със залавянето му и Спайдърмен все така остава на свобода, макар и да се притаява за дълго време напред.

Четиринадесет години по-късно Лизи работи като частен детектив и преподава самозащита на тийнейджърки – а мисията на живота ѝ е никога да не допусне друго момиче да изживее същия ужас като нея. Защото макар и да е продължила с живота си, тя така и не е успяла да избяга от паяжината на похитителя, която се просмуква в ума ѝ и не я оставя да спи. 

Защото Лизи усеща с мозъка на костите си, че Спайдърмен е още жив и крои плановете си. Най-мрачните ѝ страхове се потвърждават, когато един ден тя получава обаждане от Джаред – бившето ѝ гадже и настоящ агент на ФБР.

Спайдърмен отново е започнал кървава жътва след дългогодишно отсъствие, а следващата му мишена е Лизи. И този път той няма да я остави да се измъкне, независимо колко още момичета ще трябва да убие, докато стигне до нея. 

Откачен и обсебващ, майсторски изпипан и пристрастяващ, „Отвлечена“ е първокласен психологически трилър, в който смъртоносната игра на котка и мишка може да има само един победител. 

Т. Р. Рейгън дава дяволски добър старт на поредицата за детектив Лизи Гарднър, чийто следващ случай няма как да не очаквате с нетърпение. 

Из „Отвлечена“ от Т. Р. Рейгън

Глава 2

Сакраменто, Калифорния Понеделник,

19 август 1996 г., 9:12 ч.

Лизи отвори очи. Заля я разкъсващо главоболие и я накара да потръпне. Лежеше по корем, а ръцете ѝ бяха завързани зад гърба ѝ. Въжето беше дебело и грубо. Китките ѝ бяха протрити. Едва можеше да помръдне. Копелето беше увило горната част на тялото ѝ с въже и го бе стегнало толкова здраво, че почти бе обездвижена. Беше ѝ трудно да диша. Глезените ѝ също бяха завързани.

Къде се намираше?

Не виждаше ясно. Главата ѝ беше увита в бинт до веждите. Мъжът я бе ударил в краката и главата и след това беше превързал главата ѝ с бинт? Също така ѝ говореше през някакъв странен микрофон, който превръщаше гласа му в подобие на робота на семейство Робинсън от сериала „Изгубени в космоса“. Маската му пък беше като взета от реквизита на стар филм за Батман.

От колко време беше тук? От няколко часа, ден, два дни?

Очите на Лизи привикнаха с полумрака в помещението и смазващата болка в главата ѝ отслабна до туптене в горната ѝ част. Започна да различава някои очертания. Стаята беше с размерите на нейната у дома. Тъмни щори закриваха правоъгълен прозорец, но светлината пак си проправяше път през тях. Меки като коприна паяжини тръгваха от ъгъла на прозореца и стигаха до тавана.

По гърба ѝ полазиха тръпки.

Страхът заплаши да я погълне, но не трябваше да му позволява, защото нямаше да се измъкне оттук, ако не останеше спокойна.

Вдясно се издигаше купчина от кашони. Лизи се опита да размърда ръцете си. Безуспешно. Не искаше да умира. Колко бяха изчезналите момичета? Две? Три? Колко от тях намериха живи?

Нула.

Някаква твар запълзя по крака ѝ. Усещаше движенията ѝ. Спря да диша. Онова на крака ѝ застина.

Защо спря? За да я ухапе ли?

Побиха я тръпки. Искаше да изпищи, но не го направи, защото щеше да привлече маниака.

Пълзящото създание се размърда отново. Лизи реши, че е паяк с тялото на хлебарка, тъй като усещаше тежкото му коремче по кожата си, докато онова се движеше бавно и неуморно.

Тя се зае с въжетата; опита се да освободи ръцете, краката и бедрата си. Безуспешно. Коремът ѝ изкъркори.

Няма да повърнеш, Лизи. Успокой се. Дишай. Само защото останалите момичета не са намерили начин, не означава, че и ти ще се провалиш. Мисли. Съсредоточи се.

Наскоро беше гледала едно предаване на Опра на тема какво да се прави в екстремни ситуации, като например колата ти да падне в голям воден басейн. Най-важното бе да останеш спокоен.

Лизи затвори очи, пое си дълбоко въздух и бавно го издиша. Мъглата в главата ѝ се проясни. Отвори отново очи и видя един паяк да бяга по паркета на два сантиметра от лицето ѝ. Появи се още един... и още един.

Какво ставаше? Откъде идваха?

Обърна глава, доколкото успя. Мамка му. Близо до нея имаше огромен аквариум, пълен с насекоми. Не само с паяци, но и със скорпиони и стоножки. Катереха се едно върху друго и се опитваха да намерят изход. И те бяха хванати в капан.

Създанието на крака ѝ мина покрай коляното ѝ. Това е просто насекомо... глупаво насекомо. Стегни се, Лизи. Поне не е тъмно. Повече от всичко обаче се надяваше маниакът да не се върне. Не искаше да умира.

Спомни си лицата на другите момичета и се сгърчи като муха, уловена в паяжина. Не обръщаше внимание на изгарящата болка, докато се опитваше да намери пресечната точка на въжетата зад себе си.

Изведнъж я налегна странно спокойствие. Волята ѝ за живот беше по-голяма и по-силна от чудовището, което я бе завързало. Маниакът, когото нарече с прозвището Спайдърмен, не знаеше, че е много гъвкава. Лизи можеше да извива крайниците и ставите си по начини, по които болното копеле дори не беше способно да си представи. Коремът ѝ се сви от миризмата на собствената ѝ засъхнала кръв. Не биваше да припада сега. Трябваше да се развърже и да се махне оттук, преди онзи да се върне.

Забрави за Спайдърмен.

Съсредоточи се.

Извий още малко лявото си рамо и ще успееш. Лизи беше вадила рамото си много пъти по партита, за да впечатлява приятелите си. Лекарят ѝ го наричаше позиционна нетравматична дислокация. Направеше ли го... извиеше ли ръката си още малко... по-наляво... Съсредоточи се, Лизи.

Една сълза се отрони от окото ѝ и потече по скулата ѝ. Благодаря ти, боже.

Силната болка от изваждането на рамото ѝ беше нищо в сравнение с агонизиращия ад в главата ѝ и изгарящото чув[1]ство в крака ѝ, където похитителят я бе ударил с твърд и тежък предмет. Лизи започна да се върти по пода, за да разхлаби въжетата, след което притисна брадичка в гърдите си и използва зъбите си, за да развърже възела. Успя. Въжетата се разхлабиха. Освободи дясната си ръка. Да! Останалото беше лесно.

Завъртя се, изправи се до седнало положение и се зае да развързва глезените си. Нямаше никакво време за губене, затова придърпа лявото си рамо до гърдите си и го намести. Изпита облекчение. Стана на крака. Адреналинът ѝ даваше сили и не ѝ позволяваше да припадне. Един паяк падна от главата ѝ и се приземи на пода пред нея. Осемкракото чудовище беше голямо, космато и кафяво. Тя го отмести с палеца на босия си крак и се опита да махне насекомите от главата си. Поне на две места я бяха ухапали, може би и на повече.

Навсякъде имаше паяци. Пълзяха по пода и около кашоните. Остана на място и изчака главата ѝ да се проясни.

 Давай, Лизи. Изчезвай оттук.

Кракът ѝ омекна още на първата крачка, но тя успя да се подпре на стената. Не се тревожеше за нараняванията и болката. Трябваше да се махне оттук.

Надникна през щорите. Прозорецът беше с метални решетки. Закуцука към вратата и с изненада откри, че е отключена. Ослуша се. Някой говореше. Чу гласове. Работеше телевизор. Тихомълком излезе в коридор, покрит с дебел мокет.

Къщата изглеждаше нова – прясна боя, нов мокет, нищо по стените. Лизи запристъпва напред. Тихо. Бавно. Предната врата се откри пред нея – беше обикновена, с шпионка и верига. Сърцето ѝ заби три пъти по-бързо.

О, боже. О, боже. Идеше ѝ да побегне към вратата, но не биваше да се движи бързо и да привлече нежелано внимание. Веригата изглеждаше дебела. Имаше и метална ключалка. Лизи преглътна и се огледа. По телевизора вървеше реклама за кучешка храна. Езикът ѝ беше дебел и надут. И тогава го видя.

Мамка му.

Маниакът. Чудовището. Спайдърмен. Беше точно там.

 

Коментирай »