На 5 ноември 2020 година в зала 1 на НДК ще оживее историята на Есмералда, Клод Фроло и Квазимодо, разказана от солистите, хора, балета и оркестъра на Държавна опера – Варна.

„Парижката Света Богородица” е сред най-нашумелите заглавия на мюзикъли по световните сцени.

Към изключителната музика на Рикардо Кочанте, вдъхновена от великата едноименна творба на Виктор Юго се добавят вълненията на артистичната общност около пожара в катедралата - символ на Париж и на европейската култура.

Всичко това е събрано като подтекстове в режисьорското решение на Петко Бонев и визията на спектакъла със сценограф и костюмограф Ася Стоименова и 3D мапинга от Elektrick.Me, в който величествената катедрала може да се види в ненакърнената си цялост.

Оркестрацията и музикалното ръководство са работа на Данко Йорданов, а маестро Страцимир Павлов е диригент на този амбициозен спектакъл. Текстът е на Люк Пламондон, а преводът на Лилия Бонева, хореораф на спектакъла е Станислава Томова.

В образа на Есмералда ще се превъплъти Лилия Илиева, Клод Фроло ще е Драгомир Шопов, Квазимодо – Велин Михайлов, Феб дьо Шатопер – Борислав Веженов, Фльор дьо Лис дьо Гондельор - Мария Павлова, Пиер Гренгоар - Момчил Караиванов, а Клопен Труйфлу - Николай Колев.

„Поставяме „Парижката Света Богородица“ като театрализиран концерт с костюми - това е един много популярен в Англия жанр, но нов за българската сцена.  В цялата си последователност е представена драматургията, има въздействащи сценография и костюми, хореография. Зрителите ще видят импозантната парижка катедрала без пораженията от последния опустошителен пожар, в цялото ѝ величие, възкресена със средствата на 3D мапинга.

Огромни са предизвикателствата, които поставя пред Варненската опера прочутият мюзикъл – и музикални, и драматургични. На кастинга подбрахме певци и артисти с превъзходно излъчване и с безупречен френски език, защото песенните номера - песни и ансамбли, сред които и световни хитове, ще се изпълняват на оригиналния си език. Субтитри на български ще приобщят публиката към всеки детайл от историята, която продължава да вълнува още от времето на Юго“, споделя режисьорът Петко Бонев малко преди премиерата.