„Поезията му оскърбява обществения морал“: „Цветя на злото“ от Шарл Бодлер (предложение за четене)

„Тази книга е болница, открита за всички лудости на духа, за всички пороци на сърцето“

Photo credit: Издателство „Колибри“ 

Ново издание на „Цветя на злото“ от Шарл Бодлер излезе в елегантно библиотечно оформление, дело на Иво Рафаилов, съобщават от издателство „Колибри“.

„Тази книга е болница, открита за всички лудости на духа, за всички пороци на сърцето“, пише френският вестник „Фигаро“ малко след появата на „Цветя на злото" през 1857 година.

Министърът е принуден да вземе мерки, тиражът е конфискуван, срещу Бодлер е заведено дело. Обвиняват го, че поезията му оскърбява обществения морал… Както пише поетът и преводач Кирил Кадийски, за малките таланти бруталността на обществото е Цирцея, а могъщият талант озлобява силните на деня и слабите в изкуството. След оправдателната присъда Бодлер получава признание от редица артисти, но това не го утешава. Защото „истинското признание не са ласкателствата, а невъзможността да бъдеш отречен!“

Българските съответствия на безсмъртните творби в „Цветя на злото“ отдавна са неотменна част от нашето културно наследство. Съхранили непокътнато словото на Бодлер, текстовете са останали незасегнати от патината на времето в своето десетилетно българско битие. Поетът знае, че идеалният свят е само мечта – нещото, към което трябва да се стремим, защото за твореца пътят към идеала е по-важен, отколкото неговото осъществяване, а участта ни е отредила да живеем и в един друг, по-осезаем, и затова по-мъчителен свят. И в него трябва да ни вълнуват само ония, чието страдание е равно може би на нашите душевни терзания. Но дали стремежът да облекчим тяхното състояние – при цялата безизходица! – дори само със своето състрадание не е инстинктивна, неутолима жажда да помогнем на самите себе си, да очистим съвестта си от злините, които, волю или неволю, сме причинили на другите?

За автора

Шарл Бодлер (1821-1867) e бележит френски поет, художествен критик и преводач. „Данте на една пропаднала епоха“ по думите на Барбе д’Орвили, „обърнат към класицизма, подхранван от романтизма“, на кръстопътя между парнасизма и символизма, певец на „модерността“, той заема първостепенно място сред френските поети. Смъртта, с която той приживе охотно флиртува, прекъсва нишката на живота му без време. Но за поколенията той ще остане завинаги екстравагантният денди и бунтар, преобърнал представите за поезия на цял един век, а и на следващите, със своите болезнено прелестни „Цветя на злото“.

Photo credit: Издателство „Колибри“ 

Коментирай »
Препоръчваме още
Как да му се извиниш подобаващо
Скакалците излъчват феромон, за да не бъдат изядени от своите събратя
Доц. Веселка Радева: Трябва да се научим да живеем и да работим в Космоса
Предложение за четене: „Как да бъдеш чужденец / Как да бъдеш упадъчен“ от Джордж Майкс
И ароматът на сапуни привлича комарите
Четири здравословни ползи от сиренето
Жените мечтаят за принц
По-възрастните майки косатки защитават синовете, но не и дъщерите си
"Моментално загубих интерес към нея": Мъже разкриват кога жените стават отблъскващи
Начин на живот или психоза: Кога здравословното хранене става опасна мания
Магията започва „Десет минутки преди сън“ с детските книжки „Малкият еднорог“ и „Малката русалка“ (предложение за четене)
Плетеница от интриги, секс и убийства във „Всичко свършва в полунощ“ от Хариет Тайс (предложение за четене)
Хороскоп
Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби