През 2022 г. писателката на бестселъри и бивш разследващ полицай Клеър Макинтош (смразяващите „Оставих те да си отидеш“ ,„Виждам те“, „Заложници“, „Игра на лъжи“) зададе тон на нова мрачна поредица с „Последното парти“.

Сега е време българските читатели отново да се впуснат в заплетено разследване с енигматичната детектив Фион Морган, защото в книжарниците ги очаква преводът на втората книга от серията – „Последната игра“. А тя обещава да бъде всичко друго, но не и безобидна. 

Седемнайсет месеца след като тялото на популярния бизнесмен Риз Лойд изплува от кристалночистите води на Огледалното езеро, детектив Фион Морган ще трябва отново да  търси улики вековните гори на Северен Уелс. Защото в идиличното селце Кум Койд се завихря нова, oще по-диаболична мистерия. 

Седем участници отиват да живеят отцепени в планината Пен-у-Драйг в телевизионното шоу „Изоставени“. Но много скоро всички те разбират, че са били подлъгани и това не е просто поредното риалити за оцеляване в природата. 

Вместо да се борят с планински предизвикателства, седмината ще трябва да застанат един срещу друг.

Защото всеки от тях крие своята голяма тайна. И ако друг участник успее да я изкопчи, тя ще бъде разкрита на живо в ефир пред милионна публика в цяла Великобритания. 

Когато паниката неизбежно изкарва наяве най-лошото от участниците, играта взема опасен завой и един от тях изчезва безследно. И непримиримата следователка ще трябва да открие чия тайна е толкова голяма, че си заслужава да убиеш заради нея. 

Седем алибита. Седем заподозрени. И само един победител, който ще остане неразкрит пред света. В „Последната игра“ Клеър Макинтош изобличава най-ужасяващите страни на телевизионните риалити предавания, изправяйки междувременно своите читатели пред смъртоносна и дяволски интригуваща загадка, в която истината е най-големият ти враг. 

С плътния си и внимателно премислен сюжет, изпълнен с напрежение,  многопластови герои и тънък хумор, „Последната игра“ слага поредния диамант в короната на кралицата на психологическия трилър. 

„Изпълнен с обрати и умен роман. Още една силно въздействаща мистерия, написана от талантлива разказвачка.“
– Карин Слотър

„Хитроумен сюжет, главозамайващ декор, интригуващи герои и голямо напрежение.“
– Б.А. Парис

Из „Последната игра“ от Клеър Макинтош, откъс от книгата

ПОНЕДЕЛНИК

Детектив Фион Морган

Миризмата е едновременно сладка и кисела, подобно на развален плод. Фион диша през устата, но вонята е толкова силна, че почти усеща вкуса ѝ.

– Ти ли се изпусна? – пита детектив Алън Уитакър, без да вдига поглед от листовете пред себе си. Прекалено е суетен, за да носи очила за четене, и в ъгълчетата на очите му са се появили бръчки от присвиването им.

– Не, не е от мен, по дяволите. – Фион затваря папката със свидетелските показания и отваря Райтмув. Нуждае се от онова приятно спокойствие, което само разглеждането на обяви за недвижими имоти може да ѝ осигури.

– На жените не им отива да пърдят. – Алън оглежда редицата с бюра и повишава глас: – Обзалагам се, че Джорджина не пърди.

Споменатата детективка повдига рамене и посочва слушалките над черната си къса коса. Слушам подкаст, винаги отвръща тя, ако някой я попита. Фион отдавна подозира, че колежката ѝ не слуша нищо, защото винаги приема предложенията за чаша чай на мига, но често се прави, че не чува, когато не ѝ изнася.

– Не мога да съм с жена, която пърди – обяснява Алън, сякаш има право на избор. Последните му опити в света на любовта доведоха до неправомерен банков превод на пари в непроследима сметка и компютърен вирус, изпратил по електронната поща десет негови снимки – три от тях едва не накараха Фион да си напръска очите с белина. – Пърденето е за мъжете – добавя той. – Не е присъщо на дамите.

Фион се замисля дали да не се напъне да пусне една просто за да го обори.

Алън се завърта на стола си, за да се обърне към нея. Ръцете му са дълги и слаби и когато отпуска длани на коленете си, както прави и сега, прилича на насекомо.

– Знаеш ли къде е досието по случая с ТТП[i] на Проктър? Не го намирам на сървъра.

– В моя компютър е.

– На личния ти лаптоп? – Алън повдига вежда и скръства ръце. Фион се опитва да се сети кои насекоми потриваха крачетата си – щурците или скакалците. – По правило трябва да ги качваш на сървъра.

Фион няма представа какъв звук ще издадат ръцете му, ако ги потрие, но със сигурност ще е адски дразнещ. Тя се намръщва на монитора си, сякаш се опитва да реши сложна задача, а не да увеличи радиуса на търсенето си в Райтмув с още петнайсет километра.

– Ще го кача на сървъра, когато го завърша.

– Представи си, че всичките ми случаи са на личния ми лаптоп. Какво ще правиш, ако ме блъсне автобус?

– Може би ще организирам парти? – Фион се спира на апартамент с две спални на осем километра от Кум Койд. Настоящата ѝ квартира е безупречна – тя е истинска благословия след едногодишния ѝ престой у дома с майка ѝ и Серен, – но хазяинът ѝ си я иска обратно. Съжалявам, Фион, но ще изкарам два пъти повече, ако я пусна като ваканционна вила, и тъй като времената са тежки...

Наистина бяха такива, увери се Фион, когато започна да си търси ново местенце и видя, че цените буквално се бяха удвоили през изминалата година. Да живее извън селото, означаваше да се откаже от лежерните разходки след затварянето на кръчмата и гостуванията ѝ в дома на Кери за по чаша кафе. От друга страна, щеше да е приятно да си покаже носа навън, без някой да я докладва на майка ѝ. Твоята Фион изглежда изморена... не я ли видях при лекаря миналата седмица? Чудя се дали не е бременна...

Този апартамент изглежда чудесно. Нов, на приемлива цена...

... и само за хора над шейсет години.

– Мамка му. – Фион затваря снимката на балкона с изглед към реката. Бърчи нос, когато неприятната миризма я удря с нови сили.

– Ако теб те блъсне автобус, няма да знаем какво става с този случай. – Алън няма намерение да се отказва. – Може да пропуснем важни улики.

– Ще ми казваш какво да правя, като станеш сержант – отговаря Фион. – Дотогава, чупка. Не си ми шеф.

– Точно така – разнася се бодър глас от вратата. – Аз съм шефът.

Инспектор Малик винаги е в добро настроение. Дори когато хока някого – ситуация, в която Фион е попадала неведнъж, – тонът му е добродушен, все едно нахоканият е спипан да краде ябълки, а не да използва служебния ван, за да пренесе диван от ИКЕА. Малик прави крачка напред и помирисва въздуха.

– Тук вони на труп.

– От Фион е – бърза да доложи Алън.

– Ужас. Отворете някой прозорец. – Инспекторът е облечен с любимата си жилетка, на която е изобразена шахматна дъска с фигури. Според Фион има скрито послание в разположението на фигурите.

Джорджина веднага става, за да изпълни нареждането. Фион присвива очи. Натегачка, а? Джорджина Кент е от хората, които шефовете наричат прилежни служители, а Фион определя като подмазвачи. Идва първа на работа и си тръгва последна, а поканиш ли я да пийнете след служба, винаги отказва, все едно е програмирана да го прави. Също като Фион и Джорджина не носи много грим, но навярно го прави преднамерено и не защото – както е в случая на детектив Морган – няма смисъл. Джорджина има мургава кожа, която хваща тен за пет минути на слънце, а тази на Фион е с цвета на обезмаслено мляко.

Малик подава лист хартия.

– Искам някой да провери едни кости в Кум Койд. Работата ще е тегава.

– Като някои от колежките ми. – Алън се ухилва на Фион.

 Тя е напът да метне нещо по него, когато се чува звучна пръдня от нейната част на офиса. Инспекторът я поглежда намръщено.

– Каквото си мисля ли е?

Фион бяга от отговорност, като вдига ръка.

– Така става, когато ме карате да идвам в службата всеки ден.

– Да не ми казваш, че вонята е по моя вина?

Фион се чувстваше чудесно, когато работеше от малкия си офис в Кум Койд, четеше показания в колата си край езерото и докладваше колкото се може по-рядко. Разследването на онова убийство преди седемнайсет месеца в луксозния курортен комплекс Крайбрежието насочи прожекторите към Кум Койд... и към самата нея. Последната ѝ атестация – не е екипен играч, не се разбира с висшестоящите – я прати на петдесетминутно пътуване до Бриндар, където я нахокаха хубаво.

– Фион, неприятно ми е, че аз трябва да ти отворя очите за реалността, но буквално ти се плаща, за да идваш на работа. – Малик прекосява офиса. – И в никакъв случай не ти се дава картбланш за това. – Той бута стола ѝ назад и разкрива голяма космата грамада под бюрото ѝ.

Дейв не е обикновено куче. Прокълнат с неврозата на поколението на антидепресантите, той се стряска от силни звуци, лае, когато прекалено дълго време е тихо, и е истински щастлив само когато е в краката на Фион или – най-добре – отгоре ѝ. Дейв е висок колкото седнал възрастен човек и е истинско предизвикателство да се оправиш с него на светофарите по пътя, когато приеме краткото спиране за край на пътуването и се намести в скута на стопанката си подобно на четиресеткилограмова котка.

– Колко пъти съм те предупреждавал?

Фион се чуди дали Малик не говори на Дейв, но инспекторът се обръща към нея в очакване на отговора ѝ. Опашката на кучето подскача лениво на мокета.

– Поне шест – намесва се Алън. Задник.

– Не мога да го оставя у дома. Постоянно лае. Съседите се оплакват.

– Намери някой да го гледа. Остави го при майка си. Прати го в цирка. Не ми пука, Фион... просто спри да го водиш на работа!

 Дейв излиза изпод бюрото и детективката го хваща за нашийника.

– Ами ако ви кажа, че ми е емоционален отдушник? Доказано е, че животните помагат в борбата със стреса.

– Единствената борба тук се води в стомаха на това псе. Отведи го у вас. Веднага.

Фион неохотно става.

– В такъв случай мога да проверя тези кости. На път ми е.

– О, не. – Малик размахва пръст. – Няма да позволя да се мотаеш на твоя територия, без никой да те държи под око. Алън или Джорджина ще се заемат. – Инспекторът се обръща към тях. – В планината до Кум Койд снимат някакво риалити шоу.

– Изоставени. – Фион си облича палтото. Май месец е, но в Северен Уелс на практика все още е зима.

– Не съм го чувала – отговаря Джорджина. – Съжалявам, сър.

– Иска ми се да мога да кажа същото. – Малик се намръщва. – Отвратително е. Според рекламата участниците са седем обикновени мъже и жени, но кой нормален човек би ял рибешки очи и говежди тести...

– Мисля, че го бъркате с Аз съм знаменитост, сър. – На Алън като че ли му се повдига.

– Както и да е, тази сутрин се обади продуцентът и съобщи за костите...

– В лагера на Изоставени ли са ги открили, или във фермата, в която е отседнал екипът? – пита Фион. – Фермерската къща е наша, но лагерът е на територията на Чешър.

– Нямам представа къде... – Малик млъква. – Откъде знаеш толкова много?

– Познавам един от участниците. Кери Джоунс. Тя е пощальонката на Кум Койд. – Детективката затваря лаптопа си. – Ще се видим утре.

– Утре ли? Фион, едва три часът е...

– Няма смисъл да се връщам само за да се прибера отново, нали? Ще работя от разстояние през оставащите няколко часа. – Тя се усмихва обезоръжаващо. – О, не разчитайте на джипиеса, ако се опитвате да откриете фермата... ще ви прати на едно празно поле. Поемете по тесния път след Велингум Исав и завийте надясно при големия дъб.

– Велин-гум Ее-сав – повтаря бавно Малик. По документи инспекторът покрива минималното ниво на уелски език, което се изисква, за да бъде прехвърлен от полицията на Съри в Северен Уелс, но в действителност още овладява произношението. Той въздиша, сякаш онова, което ще направи, му причинява болка. Подава разпечатката на Фион, като я стиска здраво още няколко секунди, преди да я пусне. – Не се дъни.

– Разбира се, сър.

– И вземи някого със себе си.

– Честно казано, шефе, работя по-добре са...

– Или намираш някого, или нямаме сделка. Простичко е.

Фион поглежда първо Алън и след това Джорджина – и двамата не изглеждат особено ентусиазирани да работят с нея.

– Трън ли да избера, или глог? – мърмори си под носа тя. 

Алън се разсмива.

– Аз имам с какво да те убода...

– Джорджина – заявява уверено Фион.

Малик поглежда укорително Алън и го скастря:

– Обадиха се от осемдесетте години. Казаха да им върнеш глупавите шеги.

– Съжалявам, сър, няма да се повтори. – Алън се изчервява и Фион потиска смеха си.

– Готова ли си? – Джорджина става с преметнато през ръка палто, все едно колежката ѝ е тази, която я кара да чака.

– Родена съм готова. – Фион отваря вратата. – Идвай, Дейв.

[i] Тежка телесна повреда. – Б. пр.

Коментирай »