Сложна операция дава надежда за пациентите с напреднали тумори в областта на главата и шията. Тя позволява пациенти, които биха били в други случаи определяни като неоперабилни, да бъдат радикално оперирани, както и при селектирани пациенти да бъдат запазвани говорът и гълтателната функция. При този тип операции тъканта, която е изрязана от език, устна кухина или гълтач може да бъде „заменена“ с тъкан от ръката или крака.

Т. нар. реконструкцията на големи дефекти в областта на главата и шията с помощта на свободни присадки (ламба) е вече рутинна практика в Клиниката по ушно-носно-гърлени болести на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, съобщават от лечебното заведение.

„В онкохирургията, когато трябва да се отстранят по-големи тумори, основната концепция е на първо място да се премахне радикално туморът, но на второ място, ако имаме възможност, трябва максимално да запазим функцията на хранене, дишане и говор. Този тип реконструкции позволяват две основни неща:

• „неоперабилни“-те пациенти да ги превръщаме в „операбилни“

и

• в селектирани случаи да запазваме гълтателната и говорната функция“, обяснява доц. д-р Тодор Попов, ръководител на екипа, осъществяващ сложната операция в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Какво представлява самият метод?

Взема се участък от предмишницата, който се отрязва заедно с част от хранещата го артерия и вена радиалис. Качва се в оперативното ложе на шията или устната кухина, където се е оформил дефект заради премахнатия тумор. Прави се изключително фин микросъдов шев – вената е под 1 мм като се работи изцяло под микроскоп на максимално увеличение. Самата присадка се захранва от кръвоносните съдове на шията. Това позволява много по-голяма свобода при реконструкцията на езика, устна кухина, гълтача.

Операцията има и своите контраиндикации, подчертава доц. д-р Попов. „Трябва туморът да не е обхванал вътрешната сънна артерия – не че не можем да реконструираме и сънна артерия, но прогнозата в тези случаи е песимистична за съжаление и в световен мащаб е прието тези пациенти да бъдат насочвани за системна терапия“.

Второто задължително условие е пациентът да е психически подготвен, че го чакат тежки времена докато се възстанови, всичко зарасне и започне да се храни самостоятелно. „И семейна подкрепа. Трябва задължително да има кой да се погрижи за този човек“, подчертава доц. д-р Тодор Попов.

Тежка операция, но с обнадеждаващи резултати

А колко е тежка операцията може да се съди по нейната продължителност: Тя трае 8-9 часа като се работи с 4, понякога и с 5 различни инструментални маси. Доц. д-р Попов дава пример с операция при рак на езика. С едната инструментална маса се извършва самата операция по отстраняване на тумора. С втора маса от ръката се изрязва тъканта, която ще бъде присадена. С трети специализиран сет инструменти присадката се анастомозира към съдовете на шията като впоследствие се имплантира на мястото на дефекта. На четвърта маса се взема кожа от корема с която се коригира липсващата част от ръката.

„Макар и рядко, такива операции са извършвани досега в България. Това, което смятам за много важно и наистина пробив, е, че тази изключително сложна процедура се извършва изцяло от екипа на УНГ клиниката на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Досега е имало отделни случаи, при които се събира мултидисциплинарен екип от различни клиники, понякога дори от различни болници. Този метод е ефективен и често се прилага на Запад. В българските условия обаче това е много трудно и обикновено е кампанийно – за конкретен пациент. При нас операцията се прави изцяло от екипа на клиниката, което ни позволява всеки пациент, който има нужда от това лечение, да можем да му го осигурим в рамките на следващата седмица“, разказва доц. д-р Попов. Той и екипа му от години се занимават с този тип операции като новият метод надгражда предишен, при който присадките, които са използвали за запълване на дефектите, не са били „свободни“.

Постигнатите досега резултати са много обнадеждаващи, посочват от ИСУЛ. Те недвусмислено показват увеличение на продължителността на живота и качеството на живот на пациентите. 50% от пациентите нямат рецидив при 2-годишно проследяване (при този тип карциноми рецидивите са до втората година). При 40 от болните е достигната 5-годишна преживяемост, т.е. лекарите могат да удължат живота на почти всеки втори пациент. Става въпрос за карциноми в много напреднал стадий.

УНГ специалистът обръща внимание и върху проблемите. НЗОК не прави разлика между рутинна интервенция и тази операция, която продължава цял ден, ангажира огромен ресурс от хора, ангажира материалната база на клиниката, тъй като се осъществява на няколко операционни маси, включва различни сетове от инструменти. Целият труд е за сметка на лекарите и сестрите и вместо да носи приходи за клиниката по-скоро генерира загуби.