В ценното изкуство да постигаме равновесие и да владеем собствените си мозък, съзнание и емоции ни въвежда стойностният наръчник „Как да си бъдеш сам терапевт“ от невробиоложката Ан-Елен Клер и терапевта Венсан Трибу.

Двамата специалисти комбинират научен подход с достъпен и разбираем език и ни показват работещи инструменти, които да ни дадат нужните знания и увереност да реагираме по-спокойно и с лекота на случващото се около нас. 

„Как да си бъдеш сам терапевт“ поставя читателите от дивана директно в стола на терапевта и разкрива някои от най-популярните практики и упражнения, използвани от професионалисти по цял свят. 

Защо изпитваме емоции като тъга, яд, щастие? Откъде изобщо идват емоциите и можем ли наистина да ги контролираме?

В първата част от книгата Ан-Елен Клер и Венсан Трибу поместват разбираемо поднесена информация за някои основни понятия от невробиологията, които обясняват структурата и особеностите на нашия мозък; емоциите и тяхната роля в живота ни; полезните и вредните навици; умението ни да усвояваме нови знания и много други. 

Въоръжени с логиката и начина, по който работи собственото ни съзнание, ние по-лесно можем да се възползваме от огромните умения на мозъка ни да променя средата около нас; да ни носи повече положителни емоции и да намалява отрицателните; да изгражда здравословни отношения с околните; да намалява стреса и да увеличава концентрацията. 

От техниката на „пълно осъзнаване“, с която се научаваме да контролираме емоциите си, през различни начини за вземане на решения, които да бъдат наша светлинка в лутанията на ежедневните въпроси, Ан-Елен Клер и Венсан Трибу преминават през някои от най-основните проблеми, които възникват в човешкия живот. 

Базирана на дългогодишния опит на авторите в работа с пациенти, „Как да си бъдеш сам терапевт“ е глътка свеж въздух, която ни дава успокоението, че ако съзнанието ни е оркестър, в който всеки инструмент трябва да бъде правилно синхронизиран, то ние сме диригентите, които поддържат хармонията.

Из „Как да си бъдеш сам терапевт“ от Ан-Елен Клер и Венсан Трибу, откъс от книгата

ВЪВЕДЕНИЕ

Философите, религиозните мислители и представителите на науката от векове внимателно изследват връзката между тялото и духа. Сред тях има такива, които са отричали тази връзка и безусловно са отреждали първостепенна важност на душата. Докато други, наричани материалисти, считали, че съществува само тялото и нищо друго извън него. Извършените през ХХ век научни изследвания върху структурата и дейността на мозъка не само изваждат наяве тясната връзка между тялото и духа и слагат точка на спора, но и показват, че психологическите изживявания са преди всичко състояния на мозъка. Познанията ни относно процесите, протичащи в мозъка, когато той е в добро здраве или когато търпи последствията от заболяване или травма, все повече се обогатяват и благодарение на работата на учените, посветили се на изследвания в невронауките, днес знаем, че нашите действия, емоции и мисли произтичат от него и на свой ред повлияват неговото състояние, развитие и дейност. Именно това взаимно влияние изследваме в настоящата книга. Ние, а също и общността на изследователите и практикуващите специалисти в психологията, споделяме мнението, че познаването на основните принципи на работата на мозъка улеснява и подобрява възприемането на причините, заради които не успяваме да се радваме на пълноценен живот.

Преди десет години ние: изследователка в невробиологията, посветила научната си дейност на работата на мозъка при определени психиатрични страдания, и психолог, който е и психотерапевт, зает с търсенето на по-достъпни и по-ефикасни терапии, които да помогнат както на пациентите, така и на онези, които се грижат за тях, се срещнахме и тази книга е следствие от нашата среща. Книгата ни има за цел да предложи достъпни описания и обяснения за основни познания от невробиологията и свързаните с нея науки, така че да бъдат приложими от всеки и да ви позволят не само да променяте онези аспекти от своето поведение и мислите, които ви носят страдание, но и да овладявате своите силни емоции. Казано накратко: психотерапевтът и невробиологът поставят своите знания и опит във ваша услуга, за да можете да бъдете терапевт на самия себе си. Вашият мозък притежава способността да учи и ако разберете логиката и начина, по който той работи, вие ще можете да определяте и направлявате неговото обучение.

Настоящата книга използва всяка доказала приложимостта си в психиатрията теория (невробиологични модели, когнитивни и поведенчески модели, ТАП – терапия чрез ангажиране и приемане, пълно осъзнаване, терапия на схемите, позитивна психология и др.) и най-уместните съобразно своята приложимост средства за всяка потенциално пораждаща проблеми ситуация, с която можем да се сблъскаме. Всяко смущение в поведението и емоционалното състояние произтича от специфична мозъчна функция и за разрешаването му са необходими множество ключове. В тези страници ще откриете методите, по които да използвате тези ключове, и как да ги съчетавате. И по този начин ще получите своеобразна „кутия с инструменти“ с понятия, ефикасни похвати и стъпки, доказали се в практиката, които ефикасно да използвате самостоятелно.

Разгледаните случаи илюстрират най-често срещаните в психологическата практика проблеми. В тази книга биват разглеждани „обикновени“ психологически проблеми. В онези случаи, при които се наблюдават ясно проявили се психични разстройства, или когато, въпреки че сте приложили съвестно и старателно на практика познанията и съветите, които ще откриете на тези страници, не е настъпило облекчаване на вашето състояние, нашият съвет е да потърсите помощта на специалисти с медицински познания в областта.

Мозъчните структури, които отговарят за навиците

Всяка сутрин се отправяме към работата си по един и същ път. Слизаме по стълбите, качваме се на колата си, завиваме надясно, към шосето. Мислите си какво е било събирането снощи вечерта и какво ви очаква днес на работата. Завивате наляво през кръговото. Секунди по-късно една мисъл прави на пух и прах сутрешните ви навици: забравили сте, че тази сутрин е трябвало първо да оставите една папка при ваш колега и всъщност на кръговото е трябвало да завиете надясно…

Как се създават навици

Мозъкът непрестанно приспособява дейността си към всекидневието ни. Той ни позволява да изграждаме рутина, навици от множеството действия, които извършваме всеки ден. Всяко действие, на което сме придавали голямо значение и първоначално е съсредоточавало вниманието ни, постепенно е ставало все по-привично и естествено благодарение на повторенията. По този начин мозъкът икономисва вниманието ни! Именно това се случва, когато се учим да караме кола и когато вече умеем да шофираме. С времето преставаме да седим, все едно сме глътнали бастун, не сме вкопчени във волана, не поглеждаме трескаво към огледалото за обратно виждане и към волана, за да намерим мигача. Вместо това шофираме спокойно и мислим по други теми, колкото и да са сложни, или пък обсъждаме важни въпроси с нашия спътник.

Когато повтаряме някои жестове в един и същ контекст, ние се научаваме да ги извършваме почти без да мислим, механично. Автоматизирането на извършваните от нас действия икономисва нашата мозъчна енергия. Същото се отнася и до пътя, по който поемаме всяка сутрин на път към работата си. Щом се включи автоматичното изпълнение на действията, ние завиваме наляво на кръговото всеки ден почти машинално.

На какво обаче съответстват тези автоматизирани действия в нашия мозък? Мозъчната кора обработва голям обем информация, която постъпва от вътрешната и външната за нас среда. Получените данни биват изпращани към групата ядра, разположени дълбоко в мозъка и наречени базални ганглии. Информацията се предава от ядро на ядро в базалните ганглии и отново обработена, се връща към мозъчната кора. По този начин се създава система от вериги за предаване и обработване на информация (веригите за обратна връзка) от повърхностните слоеве към дълбинните слоеве на мозъчната кора и обратното. Предназначението на базалните ганглии е да автоматизират определени поведенчески прояви. Постигат го чрез повторението: колкото по-често карате колата си, толкова повече затвърждавате автоматизирането на малките жестове, благодарение на които шофирате.

Силата на навиците

Навиците отговорят на принципа за икономия, съгласно който работи мозъкът. Следователно мозъкът се стреми да подрежда задачите по важност. Колкото по-добре е усвоен процесът на превръщането на действията в механични, толкова по-късно си давате сметка, че сте завили в погрешна посока, когато всъщност ви се е налагало да смените маршрута си (в упоменатата сутрин е трябвало да завиете надясно). Навиците са действия и постъпки, които се извършват механично, по тях не се разсъждава, те не се обмислят. При навиците не говорим за липса на воля или смелост, нито за прояви на слабост от ваша страна. Затова, когато от нас се изисква да променим навиците си, ни се налага да проявим в различна степен воля и да приложим малко или повече усилия.