Прочутият гений Стивън Хокинг и неговата дъщеря разкриват тайните на Космоса в книга за деца (предложение за четене)

„Джордж търси съкровища в Космоса“ е втора книга от илюстрираната поредица за деца, която обяснява истински факти за космическото пространство и физиката на достъпен език

Прочутият гений Стивън Хокинг и неговата дъщеря разкриват тайните на Космоса в книга за деца (предложение за четене)

Photo credit: Издателство „Сиела”

Ако имате нужда от въведение в тайните на науката и Вселената, то едва ли има по-подходящ гид в това приключение от гениалния Стивън Хокинг. А поредицата, която той пише съвместно с дъщеря си Луси Хокинг, прави пътуването до всякакви кътчета от Галактиката възможно и за най-малките читатели.

Пленителният свят на физиката и астрономията оживяват на езика на децата и във втората книга за приключенията на малкия Джордж, неговата приятелка Ана, нейния баща учен Ерик и суперкомпютъра Космос  –  „Джордж търси съкровища в Космоса“!

Изданието, което се появява на пазара след дълго отсъствие, отново е в превод на Вихра Манова и е придружено от богатите черно-бели илюстрации на Гари Парсънс и цели 32 страници с цветни снимки от Космоса!

Photo credit: Издателство „Сиела”

А художественият разказ от време на време е прекъсван от великолепни научни есета, които дават на читателите увлекателна реална представа за съвременните научни теории. При това написани от забележителни учени като самия Стивън Хокинг, проф. Бърнард Кар, д-р Сет Шостак, д-р Брандън Картър и лорд Мартин Рийвс.

Довиждане, Земя, здравей, Марс!

На Червената планета е кацнал робот, който обаче се държи много странно.  Междувременно Ани намира изненадващо съобщение на суперкомпютъра Космос с неизвестен подател и 100% извънземен произход.

Дали е възможно някъде там да има друг живот? И как трябва да се държиш, ако се срещнеш с него?

Photo credit: Издателство „Сиела”

Джордж, Ани и Ерик тепърва ще трябва да открият това. А в приключението си извън-този-свят ще научат и що е това космически боклук, как е изглеждала ранната Вселена, какво представляват пилотираните космически полети и още куп полезни факти, които са необходими за всеки, който някой ден може да се окаже междугалактически пътешественик.

Неочаквано забавен и смайващо образователен пътеводител за Вселената, „Джордж търси съкровища в Космоса“ впечатляващо и вдъхновяващо издание, което разпалва любовта към науката, разширява кръгозора отвъд нашата Слънчева система и разпалва копнежа към необятния Космос не само у най-малките читатели, но и у техните родители.

Photo credit: Издателство „Сиела”

Из „Джордж търси съкровища в Космоса“ от Стивън и Луси Хокинг

–  Остават седем минути и трийсет секунди – каза автоматизиран глас. – Ръкавът за екипажа на орбитъра е прибран.

Джордж преглътна и се намести на командирското място в космическата совалка. Най-накрая, случи се. Вече нямаше слизане от кораба. Само след няколко кратки минути – минути, които изтичаха значително по-бързо от онези, безкрайните, на последния час в училище – щеше да остави планетата Земя зад себе си и да полети в Космоса.

Сега, когато ръкавът, който представляваше мост между неговия космически кораб и външния свят, беше прибран, Джордж знаеше, че е пропуснал последния си шанс да слезе. Това бе един от последните етапи преди излитането. Означаваше, че свързващите шлюзове се затваряха. И не просто се затваряха – щяха да бъдат запечатани. Сега, дори ако блъскаше по тях и умоляваше да го пуснат навън, нямаше да има никой от другата страна да го чуе. Астронавтите бяха сами с могъщия си космически кораб, с изтичащи последни минути до излитането. Вече нямаше какво да прави, освен да чака обратното броене да стигне до нула.

– Остават шест минути и петнайсет секунди. Предстартово включване на външните захранващи източници.

Външните захранващи източници помагаха за управлението на совалката при излитане и кацане. Те се снабдяваха с енергия от три горивни клетки, които работеха вече от часове. Тази команда накара совалката да забучи оживено, сякаш космическият кораб знаеше, че неговият славен миг е съвсем близо.

– Остават пет минути – каза гласът. – Стартиране на външните захранващи източници.

Джордж усети как стомахът му се сви от вълнение. Най-много от всичко във Вселената му се искаше още веднъж да полети в Космоса. И сега беше тук, на борда на истински космически кораб с астронавти в него, който чакаше върху ракетната площадка да бъде изстрелян. Беше вълнуващо, но в същото време и плашещо. Ами ако объркаше нещо? Седеше в командирското кресло, следователно той отговаряше за управлението на совалката. До него се намираше пилотът му, който беше там като подкрепа и заместник на командира.

– Значи всички вие сте някакъв вид стар трек астронавти? – промърмори си под нос момчето с глупав глас.

– Какво беше това, командире? – прозвуча нечий глас в слушалките на Джордж.

– Ох, ъъъ, ммм... – обърка се той, защото бе забравил, че контролът по изстрелването може да чува всяка негова дума. – Просто се чудех какво ли биха ни казали извънземните, ако попаднем на такива.

Контролът по изстрелването се разсмя.

– Гледайте непременно да им предадете, че всички ние ги поздравяваме.

– Остават три минути и три секунди. Двигателите в стартова позиция.

„Бррръм, бррръм“, помисли си Джордж. Трите основни двигателя и двете твърдотели ракети ускорители щяха да осигурят скоростта по време на първите няколко секунди от издигането, когато совалката щеше да се движи със сто и шейсет километра в час, преди дори да е излязла от кулата за изстрелването. И само за осем минути и половина щеше да достигне скорост от 28 000 километра в час!

– Остават две минути. Затваряне на визьорите.

Пръстите на момчето го засърбяха да щракне някое и друго от хилядите ключета наоколо, само за да види какво ще се случи, но не посмя. Пред него се намираше лостът, който той, командирът, щеше да използва, за да управлява совалката, щом излезеха в открития Космос, и после, за да се скачат с Международната космическа станция. Беше като да си на шофьорското място в автомобил, само дето лостът се движеше във всякакви посоки, а не се въртеше като волана просто наляво или надясно. Можеше да се мести и назад, и напред. Джордж докосна с пръст върха на лоста, колкото да види какво е усещането. Щом го направи, една от светещите графики пред него съвсем лекичко потрепери. Той си дръпна ръката и се престори, че не е пипал нищо.

– Остават петдесет и пет секунди. Подготовка за пускане на твърдотелите ракетни ускорители.

Двете твърдотели ракети ускорители щяха да изстрелят космическата совалка нагоре до около 370 километра над Земята. Те нямаха бушон за изключване. Щом веднъж бъдеха запалени, совалката потегляше нагоре.

Довиждане, Земя – помисли си момчето. – Скоро ще се върна.

Усети лека тъга, че напуска своята красива планета, приятелите и семейството си. След съвсем кратко време щеше да обикаля в орбита над главите им, когато совалката се скачеше с Международната космическа станция. Щеше да може да гледа надолу и да вижда Земята, докато МКС префучаваше отгоре, завършвайки пълна обиколка на всеки деветдесет минути. От Космоса щеше да вижда очертанията на континентите, океаните, пустините, горите и езерата, както и светлините на големите градове нощем. Гледайки нагоре от Земята, неговите майка и татко, и приятелите му Ерик, Ани и Сюзън щяха да го виждат единствено като мъничка светла точка, която бързо прелита през небето в ясна нощ.

– Остават трийсет и една секунди. Наземната система за управление на операциите се активира за автоматичен старт.

Астронавтите леко се поразмърдаха в креслата си, искаха да се настанят удобно преди дългото пътуване. Вътре в пилотската кабина беше изненадващо тясно и неудобно. Джордж направо се бе промушил, за да заеме мястото си за излитане, и му бе потрябвала помощта на един космически инженер, за да се изкатери на седалката. Совалката беше в изправено положение за изстрелване и затова всичко в пилотската кабина изглеждаше като паднало по гръб. Неговият стол бе наклонен докрай назад, така че краката на момчето сочеха нагоре към носа на кораба, а гръбнакът му беше успореден на земята отдолу.

Совалката стоеше в готовност като ракета и чакаше да полети вертикално през небето, облаците и атмосферата, чак до самия Космос.

– Остават шестнайсет секунди – произнесе съвсем спокойно автоматизираният глас. – Активиране на водната заглушителна система. Остават петнайсет секунди.

– Излитане след петнайсет секунди, командир Джордж – каза пилотът в седалката до момчето. – Космическата совалка се изстрелва след петнайсет секунди отброяване.

– Еха! – възкликна Джордж. „Олеле!“ – помисли си.

– Еха и на теб, командире – отговори контролът по изстрелването. – Успешен полет.

Джордж потрепери от вълнение. Всеки дъх, който си поемаше, отброяваше миговете до самото велико изстрелване.

– Остават десет секунди. Активиране на системата за запалване на водород. Наземната система за управление на операциите започва стартиране на главните двигатели.

Ето това е! Наистина се случваше!

Момчето погледна през прозореца и видя ивица зелена трева, а над нея синееше небето, в което кръжаха птици. Легнало по гръб в астронавтското си кресло, то се опита да се успокои и овладее.

– Остават шест секунди – каза гласът. – Стартиране на главните двигатели.

Джордж усети силно разтърсване, когато трите основни двигателя заработиха, макар че совалката все още не помръдваше. Отново чу контрола по изстрелването в слушалките си:

– Готови сме за изстрелване след петсекундно броене. Пет, четири, три, две, едно. Готови сме за изстрелване.

– Да – много спокойно отбеляза Джордж, макар вътрешно да крещеше. – Готови сме за изстрелване.

– Нула. Запалване на твърдотелите ракети ускорители.

Разтърсването се усили. Под момчето и останалите астронавти двете ракети ускорители се възпламениха. Усещането беше като рязко ритване отзад. Ракетите разкъсаха тишината с гръмотевичен рев, откъснаха космическата совалка от ракетната площадка и я запратиха нагоре в небесата. Джордж имаше чувството, че е изхвърлен от Земята, завързан за огромен фойерверк. Сега всичко можеше да се случи – да експлодира, да се отклони от курса си и да се разбие пак на Земята или да се насочи нагоре към небето и да излезе от контрол. И момчето нямаше да е в състояние да предприеме нищо.

То видя през прозореца синьото на земната атмосфера навсякъде около кораба, но вече не можеше да зърне самата Земя – напускаше собствената си планета! Няколко секунди след изстрелването совалката се превъртя и астронавтите се оказаха с главите надолу, под големия оранжев горивен резервоар!

– Ааааа! – изкрещя Джордж. – Преобърнахме се! Излитаме в Космоса по неправилен начин! Помощ! Помощ!

– Всичко е наред, командире! – каза пилотът. – Винаги го правим по този начин.

Две минути след изстрелването детето усети много силен тласък, който разлюля целия космически кораб.

– Какво беше това? – извика то.

През прозореца видя как първо едната, а после и другата ракета ускорител се отделиха и отлетяха от совалката, описвайки широки дъги.

Сега изведнъж, когато ги нямаше ракетите ускорители, стана тихо, толкова тихо, че на орбитъра цареше почти пълна тишина. Джордж гледаше през прозореца и му се искаше да запълни тишината с радостни викове. Совалката отново се преобърна и орбитърът пак се озова върху големия оранжев горивен резервоар вместо да е под него.

След осем минути и трийсет секунди във въздуха – на момчето му се струваше, че можеха да минат и цели столетия и то да не забележи – трите основни двигателя се изключиха и външният горивен резервоар се отдели.

– Отлитаме! – подсвирна неговият пилот и Джордж видя през прозореца как огромният оранжев горивен резервоар изчезва от поглед, за да изгори в атмосферата.

Отвън те преминаха граничната линия, където синьото на земното небе се превръщаше в черното на открития Космос. Около тях сияеха далечни звезди. Продължаваха да се издигат, но не им оставаше още много път, преди да достигнат максималната си височина.

– Всички системи са в изправност – докладва пилотът на Джордж, който проверяваше наред бляскащите светлинки по панелите. – Насочваме се към орбита. Командире, ще ни изведете ли в орбита?

– Да – уверено заяви момчето и заговори към контрола на мисията в Тексас: – Хюстън – произнесе най-известната дума в историята на космическите пътешествия, – готови сме за орбита. Чувате ли ме, Хюстън? Тук Атлантис. Готови сме за орбита.

Изведнъж звездите в мрака отвън му се видяха много ярки и съвсем близо. Една от тях сякаш се увеличаваше пред очите му, сияеше с ослепителна светлина право в лицето му, толкова близка и така блестяща, че...

Той се събуди стреснато и откри, че се намира в непознато легло, а някой свети с фенерче в лицето му.

– Джордж! – изсъска фигурата. – Джордж! Ставай! Спешно е!

Коментирай »
Още по темата
Kак да обясним Вселената на дете – геният Стивън Хокинг и дъщеря му Луси ни връщат до началото на света Kак да обясним Вселената на дете – геният Стивън Хокинг и дъщеря му Луси ни връщат до началото на света
Препоръчваме още
Страдам ли от сезонна депресия? Симптомите, по които ще я разпознаем Страдам ли от сезонна депресия? Симптомите, по които ще я разпознаем
Бъди ми Фейсбук приятел номер 1265 Бъди ми Фейсбук приятел номер 1265
Топ 10 предимства на хидратираната кожа, разкрити от дерматолог Топ 10 предимства на хидратираната кожа, разкрити от дерматолог
Жените са по-кисели рано сутрин Жените са по-кисели рано сутрин
Учени: Чаша вино на ден не е вредна за здравето Учени: Чаша вино на ден не е вредна за здравето
ТЕСТ: Колко си добра в съблазняването? ТЕСТ: Колко си добра в съблазняването?
Топ 100 на най-добрите традиционни храни по света Топ 100 на най-добрите традиционни храни по света
Трикове за красота от Холивуд: Дженифър Лав Хюит Трикове за красота от Холивуд: Дженифър Лав Хюит
Почитаме смела светица, отдала живота си на вярата. Празнуват всички с името ѝ Почитаме смела светица, отдала живота си на вярата. Празнуват всички с името ѝ
Предложение за четене: „Лисица“ на Дубравка Угрешич Предложение за четене: „Лисица“ на Дубравка Угрешич
„Уроци“ от големия британски писател, интелектуалец и общественик Иън Макюън (предложение за четене) „Уроци“ от големия британски писател, интелектуалец и общественик Иън Макюън (предложение за четене)
Пет причини червенокосите жени да са невероятно секси Пет причини червенокосите жени да са невероятно секси
Хороскоп
Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби