Способността ни да изпитваме грижа към другия може да има много древни корени според резултати от изследване, цитирани от Асошиейтед прес.

Тя вероятно е била дълбоко вкоренена в праисторически животни, живели преди милиони години, преди рибите и бозайниците да се появят, смятат изследователи, публикували резултатите от проучването си в сп. "Сайънс".

"Някои от механизмите, които лежат в основата на способността ни да изпитваме страх, да се влюбваме и разлюбваме, очевидно са много древни", каза Ханс Хофман, еволюционен невролог в университета на Тексас в Остин, който не участва в изследването.

Учените обикновено се въздържат да приписват човешки чувства на животни. Но като цяло се смята, че много животни, сред които и рибите, имат настроения.

Новото изследване показва, че рибите могат да улавят страха у други риби и също да се плашат, както и че това чувство се регулира от хормона окситоцин, на който се дължи способността от съчувствие и привързаност при хората.

Учените доказват това чрез заличаване на гени, свързани с производството и абсорбирането на окситоцин в мозъка на риба зебра. След процедурата тези риби стават асоциални, не променят поведението си, когато другите риби изпитват тревожност. Когато част от екземплярите с променени гени бъдат инжектирани с окситоцин, способността им да усещат и да реагират на чувствата на другите риби се възстановява.