На помощ в задачата да се научим да откриваме повече смисъл в живота си се появява практичното издание на шведския изследовател и професор по икономика Микаел Дален – „Какъв е смисълът?“, което излиза на български език в превод на Веселина Седларска.

Тази кратка, но мъдра и проницателна книга се обръща към най-големия въпрос, познат на човечеството – „Какво придава смисъл на съществуването ни?“, за чийто отговор нито учените, нито мъдреците през вековете имат ясен отговор. Но чрез обобщение на години проучвания в сферата на психологията, философията, религията, биологията и космологията, Микаел Дален представя тринайсет ключови съвета, които безотказно могат да ни насочат в правилния път.

В „Какъв е смисълът?“ читателят ще открие: 

• Защо рутината е един от най-важните фактори, който съдейства на астронавтите да поддържат умствените си функции по време на дълги периоди в Космоса; 
• Какъв общ навик споделят Франц Кафка и Леброн Джеймс; 
• Защо е важно да разказваме за живота си – под формата на дневник или блог – и как това би ни помогнало да се чувстваме по-значими; 
• Защо по-често трябва да се свързваме с природата; да даваме воля на креативността си и да помагаме на другите. 

Базирана на множество изследвания и примери от живота и работата на популярни личности като Чарлз Дарвин, Виктор Франкъл, Зигмунд Фройд и др., тази книга ни доказва, че смисълът не се открива, а се създава. И често не се крие в големите постижения и успехи, а в малките случки, които се наслагват в голямата картина на нашето съществуване.

Древна мъдрост и съвременна наука си подават ръка в този своеобразен наръчник за смислен живот, предназначен за моментите, в които изпитваме несигурност и се чувстваме изгубени. 

Написана на лек и модерен език, с много хумор и откровеност, „Какъв е смисълът?“ от Микаел Дален е книга, която ще ви помогне да (пре)откриете красотата на живота и нашата роля в него. 

Из „Какъв е смисълът?“ от Микаел Дален, откъс от книгата

ТОВА Е малка книга за може би най-важния въпрос. Тя е резултат от мои и чужди изследвания и съдържа всичко, което знам със сигурност за това какво може да накара човек да почувства живота си смислен. А то – очевидно и лесно доказуемо – не е много. Защото, въпреки че хората от векове размишляват върху смисъла на живота, проучвания по този въпрос се провеждат едва в последните години.

Може би живеем във време, в което имаме нужда от повече знание по въпроса. Да придобиеш чувство за смисъл в живота – не, тази книга не е предназначена за това. Но ако нещата, които съм научил, могат и на вас поне малко да помогнат, ще бъда щастлив. Например когато загубите посоката и се лутате. Когато се оглеждате за нещо повече. Или дори само за това да откриете, че подобно нещо не се случва единствено на вас, защото и аз се чувствам изгубен, лутам се, търся. Тогава тази книга ще изпълни предназначението си.

Надявам се и че ще ви ощастливи с някои от моите чудати истории. И че ще стане причина да говорите за живота, за своя живот с някого. Да споделяте и да откриете заедно с друг удивителния живот, който имаме.

ПОВЕЧЕ РУТИНА

ЗИГМУНД ФРОЙД започвал всеки нов ден с подстригване на брадата си и пушене (сякаш пушенето не е било достатъчно опасно без остър бръснач в другата му ръка).

Противоположно на него, Опра Уинфри започвала деня си с „подстригване“ на тялото (добре де, може да е било повече спортуване, отколкото подстригване, но се надявам, че ще ми позволите глезотията да си поиграя с думите) първо чрез физически упражнения и след това „подстригване“ на ума с малко скрабъл на айпада, преди да поеме към телевизионното студио.

Уинстън Чърчил не се е занимавал сутрин с подстригване, но е оставал в леглото за няколко часа, докато изяждал закуската си (и да, пушел е онeзи пури също така), четял новините и диктувал на секретарката писма, преди да стане, да вземе душ и да се разходи из градината и преди да започне работния ден (който често започвал с тристепенно обедно хранене).

Историята мълчи по въпроса дали прекарването на един час сутрин с бръснач и цигара в ръцете има заслуга за създаването на новаторска школа за психоанализа, нито дали физическите и словесните упражнения са направили Опра Уинфри толкова успешна при воденето на най-гледаното телевизионно шоу, или сутрешните занимания на Уинстън Чърчил са му помагали да води Великобритания и съюзниците към победа във Втората световна война и да получи Нобелова награда за литература.

Но както изглежда, тяхната различна, много индивидуална рутина им е помагала да облекчат натиска и стреса, който тримата най-вероятно са чувствали, да се съсредоточават и да сложат ред в дните си, по всяка вероятност понякога доста хаотични. Със сигурност техните постоянни навици са съдействали да се справят по-добре, така както навиците на спортистите според проучвания, а те са много – дали да се хранят и тренират по един и същ начин всеки ден, дали да се обаждат на майките си, да носят едно определено бельо по време на състезания, произнасяйки едни и същи изречения, тупат се по бедрата 17 пъти или просто дишат дълбоко – ги карат да се справят по-добре. А може би тези навици ги карат да чувстват, че животът им има повече смисъл?

В края на краищата рутината е начин да избираме това, което правим. Да сложим своя личен печат на дните от живота си.

Доколкото знам, нито един философ не е казвал, че смисълът на живота е да имаме своя рутина (което малко ме учудва, като се има предвид колко много са философите). Но дори Аристотел е смятал, че ние сме това, което правим, и е изковал думата habitus, за да опише едновременно индивидуалната личност и нейните навици. И докато съм на темата за думите, мога да спомена, че думата „рутина“ всъщност означава „избор на пътека“ и произходът ѝ е от френската дума за път.

Имаме нужда от рутина в живота си. Без нея рискуваме да се почувстваме безнадеждно увиснали в пространството. Метафорично казано, но всъщност и буквално. Защото се оказва, че рутината е един от най-важните фактори за това астронавтите да поддържат умствените си функции при дълги мисии в Космоса. Ненапразно наръчникът за космически мисии на НАСА изисква астронавтите да създават свои собствени навици, които се простират от хапване по време на гледане на филми, четене, пеене, игри за отгатване на думи, наблюдаване на мравки до гледане през прозореца по едно и също време всеки ден.

Същото важи и за хората в затвора. Изследвания показват, че рутината е директна предпоставка за тяхното по-добро състояние и за шансовете им да се впишат отново в обществото. Същото се отнася и за военнослужещите. И за хората, които са се оказали на пуст остров (въпреки че за тях няма изследвания – вероятно извадката е твърде малка – освен в няколкото истории за хора, които са били в това положение и са оцелели, тази тема се появява като разказ какви неща са правили всеки ден „просто защото“, като почистване на плажа, броене на дърветата или игра, имитираща, че са търговци на кокосови орехи).

Нашата потребност от подреденост е една от причините, поради която много хора започват да се чувстват зле, когато загубят работата си или се пенсионират, показват проучвания. В едно от тях е установено, че хора, които чувстват, че тяхното време е структурирано, в много по-голяма степен придават значение на живота си. На практика службата (и училището) автоматично структурират по-голямата част от времето ни. Но да се прави сутрешна медитация, следобедна разходка с кучето, поредното преместване на фигурка в игра на шах онлайн, половинчасово четене на добра книга вечер в леглото или всичко друго, което предпочитате, също са начини за структуриране на времето.

Освен това, за разлика от службата и училището, вашата рутина е начин да организирате времето си точно както вие искате. Вашият избор на път, да се върнем към френския произход на думата. Това ви дава чувство за контрол. Дори и да не сте най-популярната водеща на шоу в световен мащаб или да не сте начело на свободния свят във война, животът може да е хаотичен и непредсказуем. Затова решението какво да правите в определен момент от деня, независимо какво се случва, може да е безценен начин да чувствате, че притежавате контрол над живота си. (Това не ви ли кара по-лесно да разберете защо Уинстън е оставал да лежи в леглото няколко часа всяка сутрин?) В една анкета участниците трябвало да опишат колко контрол над живота си всеки ден чувстват, че имат. Оказва се, че в дните, в които усещат, че имат повече контрол над живота си (по каквато и да е причина), те също така усещат, че животът им е малко по-смислен. Например да пиеш чаша кафе и да гледаш фотографии на цветя (или мъх) в любими страници за половин час сутрин, независимо какво се случва, е чудесен начин да контролираш живота си. А също така и начин да практикуваш състояние на осъзнатост.

Това с кафето и разглеждането на цветя като упражняване на осъзнатост няма как да е голяма изненада. Оказва се обаче, че да се занимаваш с пране, миене на чинии, домашна работа или която и да било друга рутина може всъщност да е начин за постигане на осъзнатост. Ето едно изследване, в което на съгласилите се да участват американски студенти се изпраща в произволни моменти 6 пъти на ден през цялата седмица въпрос какво правят. Провеждащите изследването ясно виждали модел, в който, когато студентите правели някакво повторяемо действие, те чувствали повече, че присъстват в момента (или какъвто и да е друг израз за пълно осъзнаване), и това премествало стрелката нагоре по скалата за смисъла на живота.

Рутината може да е едновременно онова, което правим рано сутрин или преди представление, но също така и начин да спрем, да застанем на пауза. Да направим нещо, което да затвори вратата за целия шум и несигурност и да се съсредоточим върху тук и сега, да присъстваме тук и сега. Няма нищо по-съществено от това, нали?