„Стигнахме ли вече?“ – най-забавният пътеводител за българския родител от фуриите „Майко мила“ (предложение за четене)

Авторките на поредицата „Да оцелееш като родител“ се завръщат с нова доза искрени съвети за родители пътешественици

„Стигнахме ли вече?“ – най-забавният пътеводител за българския родител от фуриите „Майко мила“ (предложение за четене)

Photo credit: Издателство „Сиела”

Къде да заведем децата през ваканцията? Това е големият въпрос, който рано или късно застава на пътя на всички вечно заети, поуморени и объркани родители, натоварени и с къртовската задача да организират поредната семейна почивка – уравнение с твърде много неизвестни и непредвидени подводни камъни. 

Но без паника! На помощ на всички майки и бащи на републиката пристигат утвърдените специалисти в потушаването на всякакви кризисни – „Майко мила“ (поредицата „Да оцелееш като родител“). 

Във второ, преработено и допълнено с още много страници и над 250 фотографии издание излиза най-забавният семеен пътеводител за българския родител – „Стигнахме ли вече?“.

Photo credit: Издателство „Сиела”

Плод на дългогодишни скитосвания, товарене на багажи, разтоварване на багажи, обикаляне на забележителности, панаири и много, много ядене на вкусни гозби, този пътеводител е замислен с единствената цел да направи пътуването с деца по-лесно, по-предвидимо (до колкото е възможно) и по-малко взривоопасно. А това си е задача, достойна за Нобелова награда за мир! 

От планирането през подготовката за пътуването, която може да вдигне кръвното и на най-големия стоик, до заветния въпрос „Стигнахме ли вече?“ – със запазеното си чувство за хумор двете фурии от „Майко мила“ споделят идеи за семейни пътешествия без стрес, напрежение и излишни усилия (има и такива!). 

Нестандартни и изпълнени с любопитни занимания както за децата, така и за родителите, които – противно на очакванията – също могат да се забавляват по време на почивка, пътешествията на „Майко Мила!“ разкриват различни крайчета на България и близките ни Сърбия, Македония, Гърция и Румъния.

Photo credit: Издателство „Сиела”

Срещи с кукери и панически разбягали се зли духове, средновековни крепости и стари легенди, духовити фестивали и безброй вкусни предложения за хапване по пътя – всичко това ще откриете този щур, цветен и болезнено искрен пътеводител.

Затова приготвяйте дрехи, чанти, паспорти, лични карти, дискове с музика, която няма да ви доведе до самоубийство, лекарства, шапки, храни и напитки и се запасете с обилна доза търпение за поредния въпрос „Стигнахме ли вече?“. 

А, и най-вече, не забравяйте децата! Защото с тях ще погледнете местата, които посещавате, с други очи и ще ги заобичате още повече. 

Photo credit: Издателство „Сиела”

Из „Стигнахме ли вече“ от Майко мила

Предговор и предупреждение

Здравейте, вий вечно заети, поуморени и объркани майки и бащи на републиката! Здравейте, ние сме Красимира и Елисавета – две майки, създателки на сайта „Майко Мила!“, и сме безкрайно щастливи да ви представим нашия Пътеводител за семейни пътешествия! Тази книга е плод на едногодишни скитосвания, товарене на багажи, разтоварване на багажи, нанасяне в хотели, обикаляне на забележителности, фестивали, панаири и много, много ядене на вкусни гозби. Този проект бе замислен и изпълнен с една-едничка идея. Да даде отговор на вечния въпрос „Къде ще водим децата този уикенд/тази ваканция?“, и всички пътешествия в него са изпътувани с една цел – да се върнем и да ви разкажем къде да заведете децата си, без да му мислите и да се чудите много-много. Постарали сме се съвсем искрено и неподправено да ви споделим впечатленията си от забележителностите, които посетихме, местата, на които отседнахме, и цялата тази храна, която изядохме.

Какво можете да очаквате от него:

Да реши някои проблеми!!!

Ако имате 3 – 4 почивни дни или пък уикенд, а защо не и цяла седмица, и просто ви е омръзнало да мислите КЪДЕ да отидете с децата, те постоянно и за всичко мрънкат, а и имате чувството, че сте били навсякъде – ние ще ви помогнем. За ваше улеснение ще ви предложим сборник от пътешествия, които не само да можете лесно да осъществите, но и наистина да прекарате добре тези така ценни почивни дни. Ще има красиви природни гледки, уютни хотели, полезни и занимателни културно-исторически обекти, интересни събития, кулинарни изкушения и много изненади, но без стрес, напрежение и усилия – обещаваме! Всяко от пътешествията ще е съобразено с факта, че имате деца – малки или големи, и ще бъде напълно подходящо, а даже и много препоръчително за посещение тъкмо с тях. Освен това книгата ще ви предостави исторческа и културна информация, която ви е необходима, за да образовате децата си по време на пътешествията. Така самите вие ще научите много интересни неща, децата ви ще останат с трайно впечатление, че сте изключителни авторитети във всички възможни области, и семейно ще заобичате местата, които сте посетили, с още по-голяма сила.

Да не реши някои проблеми!!!

Ако случайно имате 4 дни и искате да идете до Аруба или на Малдивите, но не можете да измислите как това да стане с разполагаемия бюджет, то ние не знаем как да ви помогнем. Предупреждаваме ви, че ще се държим основно в границата на родината ни и само от време на време лекичко ще протягаме крак към Македония, Гърция, Сърбия или Румъния (е, може би не чак толкова лекичко).

И така, след тези предупреждения – да започваме!

Ето я пред вас – ширнала се е родината, която уж е като една човешка длан, а вие дори нямате идея дали искате да посетите безименния ѝ пръст, или пък линията на живота (която вероятно накрая ще се окаже река Искър). Нито знаете колко се пътува, нито къде сега ТЕПЪРВА да търсите хотели. Въобще не е лесна вашата… Но ето ни нас! Смели и отривисти труженици на обикалянето като муха без глава, нарамили деца (и мъже), ще пътуваме, за да прокараме пътеките на семейните пътешествия, а после чинно ще ви се отчитаме, за да можете облекчено и заинтригувано да ни последват.

Да хванеш приключението за гърлото – обиколки из Трънско

Знаем, че невинаги имате възможност (или желание) да правите неколкодневни пътешествия. Затова сега поемаме на една кратка уикенд дестинация, за да ви докажем, че дори за два дни на път човек пак може да се откъсне от ежедневния гнет и стрес, да види нови, завладяващи ума и душата гледки, да опита вкусни гозби и да се наспи добре на чист въздух. Има страшно много такива места, от хубави по-хубави, и сега се отправяме към едно от тях – Трън!

Поемаме право на запад и от Божурище хващаме пътя към Брезник и Трън. Пътят е почти пуст и спокоен, любуваме се на гордата снага на Витоша в далечината, а после и на Люлинските възвишения. Преминаваме покрай хан „Добър мъж“ при с. Пожарево, където се опитват да ни примамят с агнешки главички и други глезотии, но ние сме корави и волю-неволю, продължаваме напред, защото знаем какво би станало, ако се изкушим да влезем „за едно хапване набързо“. В Брезник също не спираме, само зяпваме крайпътните дървени скулптури, които някой местен майстор е сътворил – мечка и мечета, оформени като столчета за сядане пред блока, някаква вертикална риба от изсъхнало дърво и една леко плашеща св. Петка. Малко по-натам край пътя има малък язовир с ресторант, но за наше щастие, беше затворен, та не се наложи да претегляме плюсовете и минусите в тестването на рибни блюда. След има-няма час вече сме в Трънския край и конкретно – в известното на чревоугодниците отблизо и далеч ханче „Парамун“.

Бяхме точно толкова гладни, колкото това великолепно място с кулинарни шедьоври заслужава. Тази наглед невзрачна постройка, разположена край пътя, съдържа в себе си забележителни по своите качества боб чорба, шкембе, карначета, наденици, суджуци, сирена и пресни кашкавали, както и тъй рядко срещаната домашно приготвена спържа. Ако имате път натам, а то е по пътя за Трънско, непременно се отбийте и си доставете удоволствието да хапнете добре. Ние, разбира се, преядохме, защото умереното ядене не е в плана на пътуването ни, и след това се понесохме към една дестинация, която е отдавнашна мечта на мъжа ми.

Светилището храм-кладенец е едно от много малко известните в България и аз, разбира се, никога не бях чувала за него, но мъжът ми беше, та се насочихме към с. Гърло, през което минава пътят за това чудодейно място. Гърло е като всяко село в този край на България  – изключително красиво. Тъй като не стои близо до пътя, то е тихо, с малко къщи, но много добре поддържани. Очевидно – собственост на хора, влюбени в този край.

Ние минахме през него и продължихме по пътя с колата, докато… внезапно не затънахме в калните коловози и заседнахме с колата напълно безпомощно. Непрестанните дъждове бяха направили огромни локви и в един момент просто останахме на едно място и не успяхме да излезем. Бутахме, дърпахме… не става! Върнахме се пеша до селото с надеждата да намерим помощ. Открихме двама души, които дойдоха с кола и АТВ, дръпнаха ни и успяхме да се измъкнем, опръскани с кал, контузени и изморени. Аз, наивницата, твърдо вярвах, че след като часът вече беше осем без двайсет вечерта, надали ще хукнем пеша да катерим сокаци и планини, за да намерим това съмнително светилище, в наличието на което, честно казано, не вярвах много.

Упоритият ми мъж обаче паркира колата край пътя, грабна фотоапарата и хукна вманиачено напред, крещейки, че трябва да стигнем дотам за 20 минути, защото после ще се стъмни! И след като бях обикаляла, сменяла накладки, бутала кола, просто се завлачих по пътеката нагоре, надявайки се, че няма да изгрее ясен месец и звезди да обсипят свода небесен, докато аз лежа възнак, изядена от мечки.

Вървим напред и стигаме чуден язовир, на който така и не научих името, а после поехме по най-странната пътека, водеща до историческа забележителност, в живота ми. След като преминахме бариера с надпис „Преминаването забранено“ и поехме покрай стената на язовира, за да се набутаме в гората и да тръгнем по толкова тясна пътека, че само най-смелите и небоязливите я бяха отъпкали. Промушихме се през бодливата тел на една ограда – още една забрана… По едно време пътеката навлезе в такива вдън гори тилилейски, че реално се притесних да не стана жертва на освирепели белки и като чух движение в храстите покрай мен, се разви че има животни, които ме дебнат със стръвни намерения. Мъжът ми не прояви никакво разбиране и продължи да си върви, а аз потънах в ядни размисли от типа „ще видиш колко ще съжаляваш, когато ме изяде мечка, проклетнико“.

Е, не ме изяде и стигнахме до въпросното светилище. Наистина изключително интересно място, наподобяващо кладенец, вкопан в земята… Недостатъчно проучен, няма данни кой, кога и защо го е построил. Според някои е от късната Бронзова епоха, бил е част от цял сакрален комплекс, а подобни градежи са открити на остров Сардиния в Италия (но тамошните са около пет века по-млади). Има предположения, че е служел и за астрономически наблюдения и календарно броене. На скалния масив над кладенеца според данни на местните жители в миналото са били изписани рисунки.

Ходенето до кладенеца е съвсем възможно с деца на вече зрялата възраст от 7 години и нагоре, но по-малките ще се видят в чудо и ще се наложи да ги носите, което не е много за препоръчване по тесните, виещи се пътеки в гората, да не говорим за бодливата тел. На отиване към кладенеца срещнахме двама души с дете на две години и половина и бащата беше съсипан от носенето на детето на ръце, та помислете си какво ще решите да правите.

След като огледахме туй така интересно място, се добрахме обратно до препатилата ни кола и пристигнахме в комплекс „Горочевци“, където, хвала на бога, ни чакаха най-великолепните домати на света и имаше истински пържени картофи, хубава просторна стая, мило обслужване и палачинка с домашно сладко от череши.

Е, и една чаша вино за разпускане, разбира се.

Коментирай »
Още по темата
12 от най-абсурдните причини да станеш майка 12 от най-абсурдните причини да станеш майка
Препоръчваме още
Опасни секс играчки: Седем страни, в които вибраторите са забранени Опасни секс играчки: Седем страни, в които вибраторите са забранени
Дори любовните трепети на насекомите са засегнати от мръсния въздух Дори любовните трепети на насекомите са засегнати от мръсния въздух
Да се влюбиш за 90 секунди Да се влюбиш за 90 секунди
Най-вълнуващите скрити съкровища на Анкара – Една разходка из столицата на Турция Най-вълнуващите скрити съкровища на Анкара – Една разходка из столицата на Турция
„Енциклопедия на музикалните инструменти“ отвежда децата на симфонично пътешествие „Енциклопедия на музикалните инструменти“ отвежда децата на симфонично пътешествие
Жените са много по-предразположени към автоимунни заболявания, ето защо Жените са много по-предразположени към автоимунни заболявания, ето защо
Маска с аспирин, кисело мляко и мед срещу акне Маска с аспирин, кисело мляко и мед срещу акне
ТЕСТ: Как ще се справиш с нашествие на плюшени зомби мечета? ТЕСТ: Как ще се справиш с нашествие на плюшени зомби мечета?
Три начина за успокояване на главоболието Три начина за успокояване на главоболието
Кажи ми коя е любимата ти паста и ще ти кажа каква си Кажи ми коя е любимата ти паста и ще ти кажа каква си
Взривоопасно пътешествие от София до Мексико в „Многото стаи на сърцето“ на Кристина Павлова (предложение за четене) Взривоопасно пътешествие от София до Мексико в „Многото стаи на сърцето“ на Кристина Павлова (предложение за четене)
Флирт в офиса: Четири типа досадни ухажори на работното място Флирт в офиса: Четири типа досадни ухажори на работното място
Хороскоп
Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби