Хепатитът е възпаление, което често се причинява от вирус. От петте различни хепатитни вируса (A, B, C, D и E), само В и С могат да хронифицират, причинявайки продължително заболяване. Хепатитите се разделят на остри (които продължават по-малко от 6 месеца) и хронични (които продължават по-дълго). Това се казва в информационен материал, публикуван на сайта на Министерството на здравеопазването, посветен на вирусните хепатити.

Пътища на предаване

Вирусът на хепатит В се предава при контакт със заразена кръв, както и с основните телесни течности, включително кръв, сперма, пот, сълзи, кърма. Вирусът на хепатит С се разпространява при директен контакт със заразена кръв. Може да бъде предаван и чрез други телесни течности, но много рядко, уточняват специалистите. Много от заразените с хепатит В или С хора нямат симптоми на заболяване, но могат да предават вируса на други хора.

Най-честите пътища на разпространение са:

• Преливане на неизследвани кръв или кръвни продукти
• Медицински или стоматологични интервенции с недобре стерилизирани инструменти
• От майка на дете по време на раждане
• По полов път (за хепатит В)
• При общи игли за инжектиране на наркотици
• Употреба на общи приспособления за поемане на кокаин
• При споделяне на самобръсначки, четки за зъби и др.
• Татуировки и пиърсинг, когато са извършени с нестерилни инструменти

Хепатит В

Хепатит В е най-сериозната хепатитна инфекция, която се причинява от вируса на хепатит В. Заболяването най-често се среща в Югоизточна Азия, Средния и Далечния Изток, Южна Европа и Африка. По данни на СЗО през 2019 г. 296 милиона души са живели с хронична инфекция с хепатит В, като всяка година се регистрират 1,5 милиона нови инфекции. През 2019 г. хепатит В е довел до приблизително 820 000 смъртни случая, предимно от цироза и хепатоцелуларен карцином (първичен рак на черния дроб). Това се съобщава в сайта на Световната здравна организация.

Остър и хроничен хепатит В

Първоначално хепатит В е остър, но може да премине в хронично състояние.

Острият хепатит В може да отшуми бързо, без да причинява дълготрайно увреждане на черния дроб, или може да не се самоизлекува и да премине в хронична форма. Колкото по-млад е човек при контакта си с хепатит В, толкова по-голям е рискът заболяването да стане хронично, уточняват българските здравни власти.

Хроничният (продължителен) хепатит В е персистираща инфекция на черния дроб, която се развива, ако острата инфекция не отшуми в рамките на първите 6 месеца. В около една трета от случаите това води до сериозно чернодробно заболяване, което може да доведе до цироза, рак на черния дроб и ранна смърт при до 25% от пациентите.

Симптоми

След като вирусът на хепатит В навлезе в тялото, минава инкубационен период от 1 до 6 месеца, през който не се забелязват симптоми на заболяването. Някои хора имат ясно изявени симптоми, други – леки, а при трети симптоми така и не се появяват, дори и заболяването да прогресира до хронична форма.

Симптомите за остър или хроничен хепатит В (ако такива се появят) могат да включват:

• болка
• силна умора
• висока температура
• повдигане
• пожълтяване

От Здравното министерство правят важно уточнение: Дори и хората, при които заболяването преминава без симптоми, могат да го предават на другите.

Диагностика

Хепатит В се диагностицира чрез кръвно изследване, което може да засече протеин от вируса, наречен повърхностен антиген. По-подробни изследвания могат да потвърдят фазата на заболяването, както и степента на чернодробно възпаление и увреждане.

Лечение

Повечето хора с остър хепатит В не се нуждаят от лечение, тъй като не развиват продължително заболяване и чернодробно увреждане. Ако вирусът стане хроничен и има нужда от лечение, се използват антивирусни медикаменти, за да се предотврати размножаването на вируса в организма и причиняване на допълнително чернодробно увреждане. В редки случаи заболяването се самоизлекува напълно, без медикаментозна намеса, отчитат още експертите.

Ваксинация срещу хепатит В

Ваксинацията е един от начините за предотвратяване на хепатитна инфекция. Повече от милиард души по света са ваксинирани от 1982 г. насам, след създаването на ваксината. Ваксинацията има около 95% ефективност, особено ако е извършена на бебета или млади хора, се казва още в публикацията.

СЗО препоръчва всички бебета да получат ваксината възможно най-скоро след раждането, за предпочитане в рамките на 24 часа, последвана от 2 или 3 дози ваксина срещу хепатит В с интервал от поне 4 седмици, за да се завърши серията от ваксинации. Защитата продължава поне 20 години и вероятно е доживотна, съобщава още СЗО и допълва, че не препоръчва бустерни ваксинации за хора, които са завършили 3-дозовата ваксинационна схема.

В допълнение към ваксинацията на децата СЗО препоръчва използването на антивирусна профилактика за предотвратяване на предаването на хепатит В от майка на дете. Прилагането на стратегии за безопасност на кръвта и практики за безопасен секс, включително свеждане до минимум на броя на партньорите и използване на бариерни защитни мерки (презервативи), също предпазват от предаване на вируса, допълват от Организацията.

Хепатит С

Хепатит С е сериозна вирусна инфекция, причинявана от вируса на хепатит С. Това е едно от най-сериозните заболявания на черния дроб. Въпреки че заболяването е разпространено по целия свят, се счита че има региони, където е по-често срещано, като например в Африка, Латинска Америка, Централна и Североизточна Азия. Както и хепатит В, хепатит С също често е наричан „тихия убиец”, тъй като хората могат години наред да живеят със заболяването, без да знаят че са инфектирани и заразни, отчитат от Здравното министерство.

Остър и хроничен хепатит С

Първоначално хепатит С е остър, но често хронифицира.

Острият хепатит С или отшумява бързо, без да оставя трайни увреждания на черния дроб, или преминава в хроничен. Между 15 и 45% от заразените с вируса се изчистват напълно от него през острата фаза.

Хроничният хепатит С е дългосрочна инфекция на черния дроб, която се развива при 55-85% от пациентите с остър хепатит С, и може да доведе до сериозни чернодробни заболявания, включително цироза и рак на черния дроб.

Предаване на вируса

Вирусът на хепатит С е вирус, който се предава по кръвен път. Той се предава най-често чрез:

• повторната употреба или неадекватната стерилизация на медицинско оборудване, особено на спринцовки и игли в здравните заведения;
• преливане на непроверена кръв и кръвни продукти;
• инжекционна употреба на наркотици чрез споделяне на оборудване за инжектиране.
• Вирусът може да се предаде от заразена майка на нейното бебе и чрез сексуални практики, които водят до контакт с кръв (например хора с многобройни сексуални партньори и сред мъже, които правят секс с мъже); тези начини на предаване обаче са по-рядко срещани.

Хепатит С не се разпространява чрез кърма, храна, вода или случаен контакт, като прегръщане, целуване и споделяне на храна или напитки със заразен човек, обясняват още от СЗО.

Симптоми

Повечето пациенти не забелязват симптоми по време на острата фаза. При тези, които развият хроничен хепатит С, симптомите могат да включват:

• умора
• депресия
• проблеми с краткосрочната памет
• рязка промяна на настроенията
• главоболие
• болки в коремната област
• симптоми, подобни на тези на грип

Симптомите често се бъркат и хората могат да живеят с вируса много години, преди да разберат, че са заразени, предупреждават здравните власти.

Лечение

Антивирусните лекарства могат да излекуват над 95% от хората с инфекция с хепатит С, но достъпът до диагностика и лечение е ограничен, се казва в публикация на Световната здравна организация.

Понастоящем няма ефективна ваксина срещу хепатит С.

Коментирай »