Защо се плезим, когато се концентрираме?

Опитвате се да паркирате в тясно място, изчислявате математическа задача или шиете копче – когато успеете да се фокусирате максимално, изведнъж се усещате, че сте се оплезили

Защо се плезим, когато се концентрираме?

Photo credit: Tú Nguyễn/Pixabay

Случвало ли ви се е, когато сте особено концентрирани, да се усетите, че сте изплезили езика си? Най-често наблюдаваме явлението при децата, но се случва и при много възрастни. Опитвате се да паркирате в тясно място, изчислявате математическа задача или шиете копче – когато успеете да се фокусирате максимално, изведнъж се усещате, че сте се оплезили.

Учените все още не са открили категоричен отговор на какво се дължи този феномен и помага ли ни наистина да се съсредоточим. Има обаче различни теории. Ето и някои от тях:

  1. Подсилване на паметта. Една от теориите е, че чрез изплезването на езика подсилваме връзката между ума и тялото. Според проучвания, извършвайки конкретни движения, като жестове с ръце или пози на тялото, можем да повлияем върху когнитивните процеси и засилването на паметта. Счита се, че такъв тип движения активират невронните вериги, свързани с вниманието и концентрацията.
  2. Сензорна стимулация. Друга теория твърди, че изплезването на езика повишава нивата на бдителност чрез сензорна стимулация, тъй като езикът съдържа много сензорни рецептори. Така изплезването би могло да стимулира определени сензори и да помогне за повишаване на концентрацията, при извършването на определени дейности.
  3. Навик. Според някои е възможно дори да „научим“ мозъка си да използва този навик като повишава съсредоточеността. Ако достатъчно често се плезим, докато вършим пипкава или трудна задача, то можем да създадем психологическа и когнитивна връзка, която подобрява концентрацията. Казано с други думи, научаваме мозъка си, че изплезването на езика е свързано със съсредоточаването и така всеки път, когато се оплезим, той ще засилва концентрацията ни.   
  4. Според друго изследване изплезването на езика при съсредоточаване подкрепя теорията, че говоримият днес език е еволюирал от жестовете. До този извод са стигнали учени, след експеримент, проведен с 14-годишни деца, на които са дадени различни задачи и са наблюдавани реакциите им. Британските учени стигнали до извода, че изплезването на езика е всъщност остатък от най-примитивното начало на човешката реч.  

Така или иначе няма категоричен отговор на въпроса защо се плезим, когато се концентрираме. Учените проявяват интерес към явлението, но всички възможно причини за него са предположения, някои от които са базирани на конкретни проучвания. Едно е ясно - макар плезенето да се смята за лоша проява и липса на възпитание, понякога трябва да се възползваме от феномена на изплезването.  

Коментирай »
Още по темата
Какво да ядеш, когато имаш нужда от повече концентрация Какво да ядеш, когато имаш нужда от повече концентрация
Защо с възрастта времето започва да "лети" толкова бързо? Защо с възрастта времето започва да "лети" толкова бързо?
Препоръчваме още
5 знака, че тази връзка няма бъдеще 5 знака, че тази връзка няма бъдеще
Най-полезните и най-вредните диети: Виж класацията на кардиолозите Най-полезните и най-вредните диети: Виж класацията на кардиолозите
Витамин D и слънцето в нас: Защо той е най-добрият приятел на имунитета ни Витамин D и слънцето в нас: Защо той е най-добрият приятел на имунитета ни
Любов и комуникация: как да говорите така, че да се чувате истински Любов и комуникация: как да говорите така, че да се чувате истински
„Силата на самоконтрола“ е изворът на балансирания живот в новата книга на Райън Холидей (предложение за четене) „Силата на самоконтрола“ е изворът на балансирания живот в новата книга на Райън Холидей (предложение за четене)
За най-малките: „Господин Катеричко знае пътя към щастието“ За най-малките: „Господин Катеричко знае пътя към щастието“
Най-малко 10 причини да се усмихнеш Най-малко 10 причини да се усмихнеш
Защо намазването със слънцезащитен крем винаги завършва зле Защо намазването със слънцезащитен крем винаги завършва зле
„Когато големите станат малки“: Проф. Алберт Бенбасат ни предлага един проникновен автобиографичен роман, наречен от самия него „вехтошарски“. „Когато големите станат малки“: Проф. Алберт Бенбасат ни предлага един проникновен автобиографичен роман, наречен от самия него „вехтошарски“.
Ябълките са полезни за сърцето Ябълките са полезни за сърцето
Най-дразнещите реплики на мъжете Най-дразнещите реплики на мъжете
Как да се предпазим от енергийните вампири Как да се предпазим от енергийните вампири
Хороскоп
Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби